Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Черен списък с методите на отношение към кучето

Черен списък с методите на отношение към кучето

Мнениеот meri » Пет Ное 14, 2014 5:45 pm

Черен списък с методите на обучение, корекция на поведението и отношението към кучето. Как да не извършите грешки в обучението и решението на проблемите в поведението на кучето? От какво да се ръководите при изобра на специалисти?

Обучението и отглеждането на куче често се състои от митове и заблуди- за произхода, социалната същност, породните особености и други. Понякога това се случва от недостиг на информация, понякога преднамерено. Проблемът е в това, че много съвети, основани на тези митове водят до сериозни негативни последици: разрушават отношенията, причиняват вреда на физическото и ментално здраве на кучето и дори убиват.

Причиняване на болка

Хората обичат да наказват. Ние имаме множество начини за наказания, а за да ги използваме ни е било психологически комфортно, в нашите култури има различни инструменти, например, "свобода на волята", демонизиране на врага и т.н. Хората често смятат наказанието за добър метод на обучение, а едно от най-ефективните видове наказания е физическото, причиняващо болка.

Наказанието като вид обучение на животните се използва в обуславянето- вид обучение, което е било открито и се е изучавало през миналия век от психолозите- бихевиористи. По-късно самите бихевиористи са признали наказанието(всякакви стимули, причиняващи вреда и причиняващи желание да ги избегнат- аверсивни стимули) като неефективен метод на обучение.

Епохата на бихевиоризма е завършила, погледа към кучето и методите на неговото обучение са се разширили значително. Било показано, че наказанията не само не са ефективни, но разрушават отношенията с кучето и могат до доведат до сериозни проблеми- физически и психологически травми.

Физическите наказания до сега се използват от незнаещите стопани и особено треньорите от старата школа за кучета. Използването на наказание често се оправдава с мита за опит на кучето да доминира над хората и протича в такива форми:

Побои ( с помощта на повода, вестник, ръка), шамари, щипане и т.н.

Физическите наказания, причиняващи болка, могат да доведат до психологически травми, които оказват дълбоко влияние на поведението на кучето. Голяма е вероятността за ответна агресия- кучето просто се защитава, виждайки в побоя заплаха за живота си. Редовните физически наказания могат да намалят праговото ниво на агресия- доверието към хората ще бъде загубено, те ще се струват на кучето непредсказуеми, за това кучето по-бързо ще прибягва към използване на зъбите, отколкото преди това. Освен това, редовните физически наказания водят до хроничен стрес за кучето, който "изяжда" здравето на кучето: при кучетата се появява неприятна миризма от устата, нарушава се храносмилането, появява се пърхот, кучето по-често боледува от инфекциозни заболявания, например на ушите и др.

В случаите, когато силата на наказанието нараства, кучето може да се окаже в състояние на така наречената приучена безпомощност. Такова куче вече няма да отговаря на побоя с агресия. То изобщо ще престане да бъде функционален член на обществото, и вероятно много скоро ще умре- от някое заболяване причинено от стреса.

Не всички привърженици на физическите наказания достигат до крайност. Някои смятат, че физическото наказание трябва да бъде минимално болезнено и много ловко. Но тук се пренебрегват няколко момента:

Поощрение (в това число болка) може да започне да се асоцира не с това, което е планирано- самият стопанин, някакъв предмет от околната среда и др. Да се предвиди това, а още повече да усъвършенствате достатъчна ловкост, за да избегнете нежелателните асоциации е невъзможно- живота е по-сложен.

След десетилетия експерименти на бихевиористите и работата им с популярни преводачи може да изглежда, че кучетата са способни само на обикновени видове асоциативно обучение, че храната е единствената награда, болката - е по-добро наказание, а единствената реакция на наказание- избягването на това, което влече наказанието. Но всичко това не е така. Живота е по-сложен от лабораторните условия, и животното се научава на различни стратегии на поведение с аверсивни стимули. Например, наказват кучето за това, че то гони котките. В теориите, за да избегнат аверсивния стимул, кучето трябва да престане да гони котките. В действителност може да се окаже точно обратното: кучето ще се опитва да прогони котките, появата на които означава наказание. Аналогично, например, със строгия нашийник и коригиращите нагръдници- вместо това за да престане да дърпа повода, може да се окаже, че кучето ще се опитва да избегне ситуациите, които му причиняват физическа болка, и ще дърпа още повече. Освен това, трябва да помните, че в стресът (а болката- това е стресор) животното не може да се учи и не може да избира оптималната стратегия на поведение. Това е физиология.

Обучението не се ограничава с оператно обусляване. Кучето е социално същество с явно недооценени интелектуални способности. Всичко, което се случва в социалния контекст се модулира от социалните емоции, чувства, желания, очаквания. Наказващия стопанин е социално некомпетентен, непредсказуем човек, дори ако наказанието не причинява силна болка. Съвременните изследвания показват, че непредсказуемостта може да бъде причина за силен социален стрес.

Всяко поведение има някаква причина. Причините от всички видове нежелателно поведение могат да се сведат до биологична или психологична основа. Ако се направи това, се оказва, че наказвайки нежелателното поведение, човек наказва кучето за изразяване на естествената нужда. Наказанието не може да реши проблемите на потребността, то е насочено към борба с външното изразяване на тази нужда. Именно за това положителния ефект от наказанието бързо преминава, а проблема се възобновява. Неудовлетворените нужди водят до загуба на вътрешното равновесие на организма, стрес, с всички протичащи от това последици- нови проблеми в поведението, заболявания.

По-лесно е да се разберат причините за поведението и да се удовлетворят нуждите на кучето. Дори в случаите на конфликт на интересите може да се намери компромис, който би устройвал всички. Трябва само да помните, че при различните биологични видове едни и същи нужди могат да се проявяват различно.

Строги нашийници, електрошокови нашийници, нашийници- душачи, коригиращи нашийници и т.н.

Всички тези инструменти на теория трябва да решат проблемите на своевременността на наказанието. На практика този "плюс" засенчва описаните множество негативни явления: случайни асоциации, психологически травми, разрушаване на отношенията със стопанина, а в дългосрочна перспектива- хроничен стрес и свързани със стреса заболявания.

Дръпване за повода

Дръпванията за повода не могат да научат кучето да върви редом, не могат да научат кучето да се приближава към стопанина. За да научите кучето да не дърпа повода е достатъчно да удовлетворите нуждите, които стоят зад това поведение, и да проведете лесна тренировка. Кучето ще се научи да се приближава при повикване много бързо, ако има добри отношения със стопанина. Процеса може значително да се облекчи, ако научите няколко трика- как да използвате правилно тона на гласа и езика на тялото.

Дръпването на повода не е просто безполезно, то е още и много вредно за здравето на кучето. В своето изследване шведския зоопсихолог Андерс Халгрен открил, че при много кучета, при които са се опитвали да ги учат с дръпване на повода, съществуват проблеми с гръбначния стълб. Тези проблеми, причинявайки болка, на свой ред, водят до проблеми в поведението- в това число повишена раздразнителност, агресия.

Сплашване и други аверсивни (отблъскващи) стимули

Аверсивните стимули- това е всичко това, което причинява неприязън, желание да избегнат тези стимули. Това не е задължително болка, но все пак е нещо, което плаши, дразни, отблъсква.

Нашийници "антилай", пръстен на Фишер, камъни в буркан и други средства за така нареченото анонимно наказание

Тези средства са следващия етап от еволюцията. Те се опитват да решат проблема за навременността на наказанията, последиците от наказанията са болка за физическото здраве, а също във вид на негативни асоциации със стопанина. Въпреки това, всички обсъдени по-горе проблеми на меки наказания остават без решение. Плашещите, неприятни събития не могат да обучават, защото са стресови, и не предоставят алтернативно поведение на кучето, което би устройвало него и стопанина.

Трябва да помните, че безболезнените наказания не могат да бъдат толкова безобидни, както ги представят техните поддръжници. Това нагледно е показал експеримента на един от основоположниците на бихевиоризма Джон Уотсън. В експеримента в стая с малкото момче Албърт поставили бяла лабораторна мишка. В момента, когато малкия достигнал до мишката, експериментатора ударил с чук в окачена ламарина. Малкия заплакал. След няколко повторения малкия започнал да плаче и да показва други симптоми на страх не само при вида на бялата мишка, но и в присъствието на не бял заек, куче, палто, и дори Уотсън в маска на Санта Клаус с брада от памук. Такова обобщение се случва и при кучето. То може да доведе до намаляване на репертоара на поведение, подтискане на инициативата на кучето, намаляване на самостоятелността и способността да взема решения. Кучето става безпомощно, страхливо, и за това бързо прибягва към агресия.

Хвщане за муцуната, втренчен поглед в очите, алфа-хвърляне / или алфа- преобръщане, разтърсване за врата

Тези методи на "възпитание" се базират на представата за това, че вълчото стадо е организирано в йерархия, където протичат борби за власт и ресурси. Съгласно тези представи, по аналогичен образ възприемат своето семейство домашните кучета. Всички поведенчески проблеми привържениците наричат "теория за доминиране на кучето", приписват я на стремежа на кучето към доминиране, опит да заеме по-висша степен в йерархичната стълба. За решението и дори предпазването от проблемното поведение на стопанина се препоръчват действията, плашещи кучето и / или претендиращи към копиране поведението на вълците.

И въпреки представите за отношенията във вълчото стадо да са били радикално преразгледани, а теорията за доминирането на кучето да е била призната за съвършенно несъстоятелна, съветите за "намаляване на ранга" на кучето се раздават и до сега. Тези съвети в добрия случай са глупави, безмислени и бездействени, в лошия- опасни. Така например, разтърсване за врата, имитация на вълчото поведение на вълчицата към непослушните вълчета, на практика се използва при убийство на жертвите. Такова поведение може да всели страх в кучето от смъртта и да предизвика естествена за този случай реакция- агресия.

Използването на наказания- това е глупава и с нищо неоправдана мярка.
Но опитите да се имитира наказанието на други животни- е двойно по-голяма глупост.
Първо, защото знаем много малко за поведението на животните.
Второ, дори притежавайки пълни знания за комуникацията на животните, ние не можем да се възползваме напълно поради разликата в нашите тела.
Трето, ние почти нищо не знаем за "наказанията" при животните освен човека, и вероятно нищо няма да узнаем, ако гледаме на това през призмата на човешката култура. Опитите да наказваме "по вълчи" или " по кучешки" - това е превъплъщение на стопанина в убиец, който крещи на варварски език.

Изолация, лишаване

Методите на обучение, използващи игнориране, изолация, глад, лишение от ментална стимулация и други видове депривация (лишаване), също имат няколко точки на опора: открития в областта на оперетното (инструментално) обуславяне, теорията за доминиране, и както обикновено, проекцията от опита на наказани хора.

В бихевиористката психология обучението чрез наказание намалява вероятността от повторение на поведението, което се наказва. Наказанието е два вида- положително (когато се "добавят" агресивни стимули) и отрицателно (когато се "отнемат" награждаващите стимули). Положителните наказания и техните последици вече сме разгледали- това са побоите, електрошоковите нашийници и други подобни. В отрицателното наказание нежелателното поведение се наказва с лишаване от нещо приятно(награждаващ стимул). Например, за да отучите кучето да ръмжи на стопанина, когато гризе кост, се предлага да се използва отрицателно наказание- да се отнеме костта. Разбира се, това няма да научи кучето да не ръмжи по време на гризане на костта, а освен това, може да бъде опасно. По-лесно е да научите кучето да заменя нещо вкусно с друго по-вкусно, да го научите да се доверява на стопанина, за да вземе нещо опасно в спешни случаи, и разбира се, да помните за естествените права на кучето за лично пространство и лично парче.

Бихевиористката картина е прекалено тясна и не отчита вътрешното състояние на животното(емоции, чувства, представи, желания), а също вродените видове поведение на животните. Сега на поведението на животните се гледа от друг ракурс, и се получава по-завършена картина. Ако кучето се е превъзбудило по време на игра с топка и започне да хапе ръцете, може да вземете топката, да се обърнете и да се отдалечите. В бихевиористката терапия това е пример за успешно отрицателно наказание. В съвременната - междувидова комуникация, плюс е отбелязването на стреса. Но ако отрицателното наказание не работи винаги(защото не се обръщате към причините за поведението, а работите само с външната проява на тези причини), то съвременния поглед на кучето дава по-практично решение.

Вторият момент от оператното обуславяне, който е довел до появата на глупави и жестоки методи за "възпитание на кучето" чрез лишения, това явление е удовлетворение/ депривация. Ако животното е удовлетворило своите апетити до някакъв стимул(лакомство), то неговата ефективност на положителна подкрепа на поведението пада. За това, казвали бихевиористите, за да повишите ефективността от подкрепление за лакомството, е необходимо животното да изпитва глад.

Този поглед не взема предвид стреса и този факт, че животното по време на стрес не може да се учи. Неговата главна мотивация ще бъде насищането, а не търсене на решение на тази задача, която поставя пред него човека. В добрия случай това ще направи обучението много дълго, а в лошия- ще даде голямо количество неуспехи(което може да струва живота на служебното куче) или изобщо ще провали заниманията. Проблема на пресищане лесно се разрешава с разнообразие, когато наградата се редува(използват се няколко вида лакомства).

Другите форми на "възпитание" чрез лишение често са свързани с погрешната теория за доминирането и опитите да " понижите кучето по ранг".

Отнемане на храна, играчки и др.

Учат кучето само на едно- да не се доверява на своя стопанин. За това се държи непредсказуемо, неразбираемо и не така, както се очаква от родителя, от който зависи живота на кучето. Позоваване на поведението на вълците, отнемащи ресурсите на нискостатусните събратя, са били опровергани от наблюденията на дивите вълци: дори вълците от най-ниската степен на йерархиятя имат право на лично парче и го защитават от "алфа- вълците"(майката и бащата). Системното отнемане на личните вещи и храна довежда кучето до състояние на хроничен стрес, защото е нарушение на естествените права на кучето.

Игнориране, изолация (затваряне в друга стая, клетка, връзване, отглеждане на верига, във волиера, зад оградата без възможност от разходки и др.)

Да игнорирате грешките в обучението и да поощрявате, когато кучето прави това, което се очаква от него- това е правилна тактика на обучение.
Например, ако кученцето е уринирало в дома, не трябва да го наказвате. Трябва да игнорирате неговата грешка и така да организирате неговото лично пространство и разходки, за да уринира там, където може. В противен случай кученцето няма да разбере, защо неговия живот и здраве са застрашени от физическа разправа, когато то просто е извършило физиологична нужда. Или, например, за да спрете куче, което от радост скача по човека, може да игнорирате неговото внимание- да обърнете глава или да се обърнете с гръб (това ще бъде така наречения сигнал на примирение).

Проблеми възникват, когато игнорирането е продължително или редовно или се използват погрешни предположения(стремеж на кучето да доминира). Нуждата от редовно игнориране говори за завишени изисквания към кучето. По-скоро, такива правила на съвместен живот правят кучето пасивно и незаинтересовано към общуване със стопанина.

Продължителната изолация от всякакви съображения- било то заблуда за доминиране, представяне на работата на служебните или ловните кучета или просто съображения за "удобство" за човека- е недопустимо, защото лишава кучето от важен ресурс- общуване с другите.
Кучетата са високосоциални същества, еволюцията на които е програмирала в тях способността да живеят в големи и променящи се групи неродствени животни и дори животни от други биологични видове(човека и неговите домашни животни). Продължителната изолация е силен социален стресор, който по действията си може да се сравни с единична камера- едно от най-страшните наказания за човека.

Прекалени изисквания и натоварване

Оргомно количество кучета провеждат живота си в сън и скука. В това няма нищо добро, защото кучето се нуждае от физически натоварвания и ментални натоварвания- впечатления, стимулиране на органите на чувствата, игри и т.н. Точно така липсата на граница позволена в ежедневния живот може да даде на куче, което не умее да прави компромиси. Проблеми възникват, когато в борбата със скуката, недостатъчната активност или некооперативността на кучето дават прекалени натоварвания или предявяват прекалени изисквания.

Натоварване на принципа "доброто куче- е умореното куче"

Твърдението, че за добър живот кучето всеки ден трябва да се изтощава от умора- е голяма заблуда.
Редовните тренировки, спорт, продължителните разходки всеки ден могат да причинят не по-малка вреда, отколкото пълната им липса. Прекаленото натоварване и занимания със спорт привеждат организма в екстремен режим на работа, който в дивата природа животните използват само за оцеляване(за да се спасят от опасностите или да добиват храна)- стрес. Стрес- това не е модерна дума от съвременния език. Това е напълно конкретна физиологическа рекция на организма, извън равновесното състояние. Тя води до напълно конкретни последици, които в случай на хроничен стрес могат да бъдат плачевни. Не трябва да се учудвате на прекалената раздразнителност и дори агресия на куче с излишна физическа активност- това е една от проявите на стрес. Ако това състояние се поддържа достатъчно дълго, са възможни сериозни последици за здравето на кучето.

Постоянен контрол за поведението на кучето

Прекаления контрол за поведението прави кучето пасивно, немотивирано, страхливо и неспособно към обучение- в това число тези видове поведение, които според контролиращия стопанин, ако бъдат научени от кучето, биха го избавили от необходимостта да контролира(порочен кръг). Прекаления контрол на авторитарния стопанин в краен случай води до заучена безпомощност, когато кучето вече не може да бъде пълноценен, функциониращ член на семейството.

За разлика от кинологията в миналото, сега при Новата кинология има уникални инструменти, които ни дават обратна връзка, показват границата на допустимото в тренировките, физическата активност и в изискванията на ежедневния живот. Тези инструменти са сигналите на примирение и слабо забележимите признаци на стрес. Сигналите на примирение показват вътрешното напрежение на кучето. Научавайки се да наблюдавате сигналите на примирение, може да се научите да разбирате какво плаши кучето, какво му е неприятно, какво не харесва. Аналогично малките признаци на стрес показват, че възникващото е неприятно за кучето(вероятно, когато това се е случвало, кучето е показвало сигнали на примирение, но на тях не сте отреагирали по подобаващ начин). С тези занимания ние можем точно да познаем къде са границите на допустимото в заниманията със спорт, тренировките или представяне на изискванията.

Манипулиране на поведението с помощта на хирургична намеса, медикаменти, диети

Тези видове въздействие върху поведението са лоши с това, че се опитват да отстранят външните прояви на проблемите, оставяйки "непокътнати" причините за поведението. Понякога това се прави по истински варварски начини.

Намаляване на енергичността на кучето с помощта на диети

Храненето наистина оказва голямо влияние на поведението на кучето. Понякога това се използва за терапевтични цели. Например, при възстановяване след стрес в диетата се добавят продукти с високо съдържание на трипофан(яйчен жълтък, пуешко месо, бял ориз, спирулина, овесени ядки, банани). Трипофан е една от незаменимите аминокиселини необходим за производството на серотонин- невротрансмитер, участващ в регулирането на настроенията, апетита и съня.

Но понякога диетата се използва, за да се намали естествената енергичност на куче, което пречи на стопанина- възможно е да го мързи да разходи кучето или да се занимава с него в дома. Това е недопустим метод за решаване на проблем, който е основан на лишаване на кучето от естествени, базови физиологични нужди. То може да доведе до редица проблеми, възможно е и несвързани с храненето, както би ви се сторило- подбиране на боклук по време на разходка, раздразнителност, неспособност да се концентрира и обучава, а в дългосрочна перспектива- към по-сериозни проблеми със здравето.

Медикаментозно успокоение на кучето

Проблем, аналогичен с манипулирането с помощта на диета. Медикаментозното решение може да бъде оправдано, когато не работят другите методи. Например, таблетка валериан- това е отлично средство по време на травмиращи събития, по време на новогодишните фойерверки, а успокоителните средства на основата на феромони могат да помогнат в случаите от страх от раздяла. Но те не могат да бъдат единственото дългосрочно решение за проблемите в поведението. Феромоните не решават проблема със страха пред раздяла при малкото кученце, което седи само по 12 часа на ден- то се нуждае от хора. Така както валериана няма да разреши всички проблеми на страхливото куче- то се нуждае от ресоциализация и разбиращ стопанин.

Хирургично решаване на проблема с лая

Варварски, с нищо неоправдана практика, насочена за премахване на външните прояви на проблема. Лаят е един от начините за комуникация на кучето. Той може да носи в себе си различни видове съобщения. Много често продължителния лай на кучето е признак на стрес заради недостиг на стимули за мозъка, физическа активност. Проблемът с лая- това е проблем на отглеждането, който лесно се решава с преразглеждане на дневния режим на кучето.

Ветеринар, съгласяващ се на хирургично решение на проблемите с лая, а още повече инициращ такова решение, грубо нарушава етическия код на съвременния ветеринарен лекар.

Какво още?

Този черен списък с методи на обучение и отношение с кучето не трябва да се нарича пълен. Все някъде ще се намери извращение, за което не са сетили другите. Тук са приведени основните насоки в обучението и отношението с кучето, които трябва да се избягват, а също инструментите- например, сигналите на примирение и признаците на стрес,- които показват, подхожда ли тази или друга тренировка или правило за вашето куче.

Какво да правите?

Какво да правите, ако в този списък сте видели себе си, треньора или ветеринаря на вашето куче?
Колкото по-рано прекратите наказанията, плашенето и др., толкова повече шансове има за възстановяване на кучето и решаване на проблемите със съвременни, ненасилствени, хуманни методи.

Когато спрете, ще настъпи време да узнаете повече за стреса при кучетата, сигналите на примирение и други теми, които има в нашите статии и книги. Ако чувствате, че не можете да решите проблема самостоятелно, може да се обърнете към добър специалист.

Олга Кажарска
http://www.dogfriend.org/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10358
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета - Canidae