Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Хиперактивност при кучето

Хиперактивност при кучето

Мнениеот meri » Съб Фев 21, 2015 2:02 pm

Изображение

Много стопани се оплакват от прекалената активност на младите кучета- състояние, което често се обозначава като "хиперактивност." На практика повечето кучета, за които стопаните им смятат, че са хиперактивни, или много активни, не получават необходимото им физическо натоварване. Термините "свръхактивност" и "хиперактивност" не са взаимозаменяеми.

Стопаните често се оплакват от излишната подвижност, а понякога и агресивност на своето куче, което предизвиква досада и дори раздразнение. Купувайки кученце, стопаните не могат да знаят колко агресивно ще бъде в бъдеще. Хиперактивното куче не разкрива своя характер веднага, а след известно време.

Хиперактивността на кучето се проявява в прекалено възбуденото състояние. То не слуша, скача, лае по околните, постоянно дърпа повода, тича след котките- това е резултат от неумението да въздържа своите емоции, независимо от околната атмосфера. Непременно трябва да се открие основната причина за това поведение, иначе кучето трудно ще се обучава. Неправилното обучение също влияе отрицателно на кучето- животното може да стане неуправляемо.

Съвременните стопани отглеждат кучетата в жилищата, което не дава простор на животното за движение. Това дава тласък към агресия и нервност. Изяснявайки причината за хиперактивността на кучето, може да започнете поетапно да се движите напред за извеждане от това състояние. Правилният подход към решаването на този проблем задължително дава положителен резултат.

Характера на кучето зависи от породата и отношението на стопанина към животното. Като дразнител за кучето може да послужи всякакъв страничен шум или миризма. Неправилното възпитание на кученцето води до неточно изпълнение на командите, което води до неупрявляемо поведение. Особено влияние на излишната нервност има слабо подвижния начин на живот на кученцето и липсата на физическо натоварване. В градските жилища, където живеят повечето кучета, този проблем се решава трудно.

Изображение

Освен посочените причини, съществува такъв важен фактор като наследствеността.
Кучетата по активност се разделят на три категории:

- Активни: стафордширски териер, доберман, ризеншнауцер, ловни породи;

- Средно активни: кавказки овчарки, немски овчарки, шотландски овчарки;

- По- малко активни: мастифи, санбернар, нюфаундленд, булдог, ротвайлер.

Важно е при избора на порода да имате предвид степента на активност на бъдещия любимец и да го сравните със своя ритъм на живот.

Истинската хиперактивност е рядко поведенческо отклонение, с неврофизиологичен произход и конкретни клинични признаци:

- кучето не е способно напълно да се отпусне дори при липса на дразнители;

- сърдечната честота, дихателната честота и телесната температура в покой е повишена, при физическо натоварване остава на същото ниво;

- активността изглежда безцелна, концентрацията на вниманието е лоша, честото превключване от една незавършена задача към друга;

- поведението не зависи от околната обстановка и близостта на стопанина и се проявява дори в отсъствието на дразнителя или стопанина;

- наблюдава се парадоксално успокояващ ефект от използването на психостимуланти от вида на амфетамините.

Куче с подозрение за тази патология се изследва внимателно, за да се изключат ендокринни или метаболитни разстройства. При съществуване на ясна взаимовръзка между периодите на хиперактивност и времето на хранене трябва да се определи, дали кучето няма хипоглекимия или друга метаболитна дисфункция.

Хиперактивност- разпространено явление, представляващо особена излишна проява на нормалното мотивирано поведение, проблемно или погрешно насочено от гледна точка на стопанина. Често се съчетава с обсесивното поведение за привличане на внимание.

Изображение

При хиперкативност функциите за сън и почивка не са нарушени, въпреки че кучето почива малко: сърдечната честота, дишането, телесната температура се променят в зависимост от нивото на активност; характерно поведение за привличане на внимание; периодите на повишена активност са обусловени от дразнители и събития.
Хиперактивността обикновено е свързана с недостатъчно физическо и психическо натоварване, прекалено калорийна храна, и слаб контрол на активността от страна на стопанина.

В някои случаи тя може да бъде обослувена от хранителна алергия. Понякога причините за хиперактивност при кучето се крият в условията на неговото възпитание. За кучета, израснали в условията на обеднена среда, обичайната обстановка в дома се оказва прекалено възбуждаща, заради което те се държат неспокойно.

Изображение

Нивото на активност на кучето в даден момент се определя с оглед на неговата възраст и порода. Диагнозата се поставя въз основа на резултатите от клиничния преглед и наблюдение на животното.

Първата и главна крачка към премахване на агресията и неврозността на кучето е да се отнемат възможните фактори на стрес и да се натовари физически кучето. т.е. активни разходки. В началото не много уморителни, по-късно с увеличаване на времето и използването на нагръдник с товар. Ако имате куче-спортист, трябва да разберете, че 30-минутните разходки в градския парк не са достатъчни за него. Трябва да хармонирате своите физически възможности, свободно време с особеностите на характера и породата на кучето.

Желателно е да научите кучето на контрол на емоциите. Например, ако кучето е напрегнато, трябва да почакате, докато напрежението премине, или да намалите контакта с дразнителите. Да допуснем, че по време на разходката кучето е станало прекалено активно, тогава трябва просто да спрете, възможно е да седнете и да изчакате да премине активността. След време продължителността на тези периоди се намалява.

Има и друг подход- да промените фокуса на внимание на кучето, т.е. алтернативни видове поведение. Подхода се състои в това, че кучето трябва да се отклони от нежелателното поведение с друго занимание, например, някоя интересна игра.

Лечение

Лечението трябва да започне с преразглеждане и регулиране на диетата в съответствие с възрастта и предполагаемото ниво на активност на породата.

Увеличаване на еждневнотро психически и физическо натоварване, режима се организира по този начин, за да съществува ясен контраст между състоянието на покой и активност. Добър изход за кучето е търсенето на специални играчки със скрита в тях храна и тренировки от типа на аджилити.

Предоставя се възможност на кучето да гризе и къса определени предмети: картонени кутии, стари одеяла, обувки, специални играчки, трябва да следите кучето да не погълне отхапаните парчета с голям размер, способни да причинят запушване на червата.

Играчките, използвани от стопанина по време на съвместните игри трябва да бъдат недосегаеми за кучето през останалото време, за да не се превъзбужда кучето. Много интензивната игра не трябва да завършва внезапно, иначе кучето ще изпитва фрустрация и раздразнение.

Голямо значение има честотата на активните занимания. Младите кучета се нуждаят от многократни къси сеанси на игри и активност, докато за възрастните е достатъчно едно или две по-дълги занимания. Прехода от единия режим към другия се извършва постепенно, само по малко се увеличава продължителността на активните занимания и почивката между тях.

Препоръчва се да се избягват игрите на местата, предполагащи спокойно поведение.

Много са важни ясните различителни сигнали, в това число означаващи начало или край на играта. Когато стопанина казва "Стига", обръща се и повдига ръка, тази комбинация от сигнали ясно показва на кучето, че играта е завършена. За да отвлечете вниманието и да му позволите да се успокои, в края на игрите му предложете играчка.

Изображение

Хиперактивността и обсесивното привличане на внимание често са взаимосвързани, за това плана за лечение може да се отнася както за единия проблем, така и за другия. Ако привличането на внимание е съставна част от проблема на хиперактивността, трябва да се коригира това поведение.

Някои млади кучета изпитват повишена раздразнителност при умора или при намалено ниво на глюкоза в кръвта няколко часа преди хранене. За това е разумно да предоставите възможност на младото куче да си отпочине добре, а в паузите между сеансите на игра да отработвате командите за послушание с прилагане на лакомство за награда. За да позволите на кучето да се успокои, се използват не свързаната с наказанието команда "На място" или други специални команди.

Прогнозата е добра, но зависи от добросъвестността на стопанина при изпълнение на лекарските препоръки.
Според израстването, нивото на активност на кучето намалява, то става по-претенциозно към избора на вида активност, която му доставя удоволствие. При участие на стопанина това ще бъдат тези видове, които не му причиняват ненужни проблеми.

http://www.biglik.ru/
http://petsguru.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10359
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета - Canidae