Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Социализация на кученцето:преди и сега

Социализация на кученцето:преди и сега

Мнениеот meri » Съб Сеп 03, 2016 7:00 pm

Автор Олга Кажарска

С какво съвременната социализация на кученцето се различава от традиционната? Сравнение и практически съвети.

Традиционна социализация се нарича периода, в който кученцето се приучава към различни стимули в околната среда. Препоръчва се социализацията да се провежда на възраст от 8 до 12 седмици, когато кученцето е най-възприемчиво. Препоръчвало се е кученцето да се приучава към най-значимите стимули: към кучетата с различни размери, към хора от различен тип, към велосипеди, тичащи хора, гости, звънеца на вратата, към различни видове пътна настилка, звуци, към различни местности, към миризми и дори към различни типове обекти, и при него се появяват свързаните с това проблеми. С други думи, периодът на социализация се е смятал съвсем конкретен, календарно определен период от живота на кученцето, в който пред стопанина са били поставени ясни задачи- и ако стопанина не успее да реши тези задачи, той и неговото куче ще страдат от това цял живот.

Въпреки това строго определение, много хора са забелязали, че нашите кучета са способни през целия си живот достатъчно лесно да се справят с новите ситуации- дори с тези, с които те не са се запознали на възраст от 8 до 12 седмици. Например, кученцата на тази възраст едва ли са пътували с влак, пристигнали са в ново жилище, или са видели хора в карнавални костюми- аз никога не съм виждала възрастно куче, което се е оказало неспособно да се справи с тези ситуации.

Тайната на несъответствието между "официалната" стратегия на социализация на кученцата и нашите наблюдения се крие в това, че способността да се справят със ситуациите зависи от общото ментално (умствено)и физическо развитие на кучето, а не от това, с какви конкретни стимули са въздействали върху кученцето на възраст от 8 до 12 седмици.

Повишаването на знанията променя гледната точка на социализацията

За последните години понятието социализация значително се е променило. Към това са довели няколко научни открития.

Първо, станало е ясно, че моментът за настъпване и завършване на чувствителната фаза не може да бъде установен еднозначно. Той зависи от породата на кучето, от неговите индивидуални особености, а също от физическото състояние на неговия организъм. За това фазата на развитие на конкретното куче трябва да се определя по неговото поведение, т.е. въз основа на наблюденията върху него- а не по неговата календарна възраст.

Второ, станало е известно, че мозъкът- това е "пластичен" орган. Това означава, че той постоянно се променя, активно се адаптира към условията на околната среда: животното постоянно научава нещо ново, забравя и възстановява информацията; мозъкът се пренастройва във връзка с възрастовите промени и общото състояние на организма. Например, ако кучето дълго е живяло на село, ще се нуждае от известно време, за да привикне отново към градските условия. Това значи, че процесът на социализация продължава не няколко конкретни седмици, а цял живот.

Трето, пластичността на мозъка намалява с възрастта. В най-ранна възраст, когато кучето едва се е запознало със света, процесът на обучение преминава по-ефективно. Кученцето, като гъбка, попива новите впечатления- и по-често от всичко ги запомня за цял живот. Ние не сме способни да кажем, кога конкретно завършва този период. За това ние сме длъжни постоянно да имаме предвид, че нашите кучета през цялото време се нуждаят от нови впечатления и всяко впечатление може пожизнено да се запази в тяхната памет. На нас ни остава само да ги наблюдаваме, за да изясним какво именно и в какъв момент ги интересува. Постарайте се да не причинявате на кучето неприятности и да избягвате психическите и физическите травми. Ако това се е случило, е много важно да се проведе терапия- тренировка за смяна на асоциацията заедно с тренировка за ментално и физическо развитие.

Четвърто, мозъкът може да се сравни с мускулите: колкото повече го тренираме, толкова по-голяма е неговата работоспособност. И обратното: липсата на ментална(умствена) храна прави мозъка по-слаб. Колкото повече знае кучето, толкова по-лесно ще научи новото. От това следва, че първичната задача на социализацията е да се предостави на кучето възможността да се натрупа известен опит в обучението, а също увереност в себе си. Не е толкова важно какви конкретни стимули ще използвате- гости, велосипеди или мъже с шапки. Важно е само кучето да се запознае с новите стимули като такива, да се научи да реагира на тях и да удовлетворява своя естествен интерес към околния свят.

Проблеми с традиционните концепции за социализация

Бързане и претоварване


В рамките на традиционната концепция социализацията много се пренебрегва. Получава се, че в къс, календарно определен срок, кученцето трябва да се запознае с определени стимули. Казват на стопанина, че след изтичане на периода на социализация неговото куче ще се окаже неспособно да привикне към тези стимули и ще стане проблемно- и стопанина бърза. За това за много кученца социализацията се превръща в един вид краш-курс, когато за няколко седмици малкото буквално ден и нощ го бомбардират с нови стимули. Това неизбежно води до преуморяване. Кученцето се оказва неспособно да усвои такова количество стимули за краткия срок. По въздействието на негативните емоции, които неизбежно възникват в състояние на умора, кученцето запомня новия стимул като нещо неприятно (ефект, обратен на социализацията). И ако с тези стимули са се оказали други кучета, възникват социални проблеми.

Сравнително скоро са започнали да се създават групи за социализация на кученца. Такива групи могат да бъдат много полезни. На курса със съвременна програма стопаните се учат да се справят с кучето, а кучето постепенно се учи на новите и получава навици за социално общуване.

Но първоначално организаторите на курсовете за кученца са си поставили съвсем друга цел. Съгласно традиционното определяне за социализация (в кратък, строго определен срок да се запознае с колкото може повече стимули), те се стремили само към едно- да предоставят на кученцето колкото може повече нови стимули. В Германия, например, една треньорка е известна със своята концепция "Ден на кученцето". Този ден се провеждал веднъж в седмицата, на група от няколко десетки кученца и техните стопани се предоставял широк асортимент от развлечения: от разнообразни игри и къпане- до....возене в трамвая и дори в конски превоз. Във видеофилма може да се наблюдава, как измъчените от развлечения кученца започват да заспиват в движение, нахвърлят се едно върху друго- опит, който по-късно е направил много от тях бойци, или обратното, несигурни в себе си възрастни кучета.

Социализация и ваксини за кученцето

Ветеринарите смятат, че докато кученцето не е получило всички ваксини, че е опасно да го извеждате на улицата. Но периода за получаване на ваксини съвпада с официално обявения период на социализация. Тогава възниква въпроса, по какъв начин трябва да се социализира кученцето? Или по-добре да рискувате неговото здраве, за да не създадете в него проблемно поведение?
Нали в списъка със стимули, с които то трябва да се запознае, в по-голямата си част са стимулите, които е невъзможно да получи у дома!
Сега ние знаем, че процеса на социализация- това първоначално е подготовка на базата за бъдещото развитие. А такава база може да се създаде, ако се занимавате с кученцето във всякакви условия, в това число у дома.

Погрешни схващания за поведението

Традиционният подход към социализация води до погрешни изводи по отношение на поведението на кучето. Ако кучето се страхува от някой обект или не умее да общува с други, се смята, че то е лошо социализирано с този обект. Диагнозата "лоша социализация" звучи като присъда: веднъж сте изпуснали възможността да приучите кучето към нещо, значи, вие ще се мъчите с него пожизнено.

Съгласно днешните знания, при нас има шанс да се промени реакцията на кучето във всяка възраст.

По-късно, ние знаем, че всяко нежелателно поведение може да е резултат от лош опит, получен много по-късно, отколкото преди 12 седмици. Освен това ние знаем, че всяко живо същество реагира не само по себе си, а съгласно своите усещания в дадения конкретен момент. Т.е. поведението- това е реакция на обкръжението, а не нещо "залепено" веднъж и завинаги. За това при нас по-често има възможност да намерим някакъв метод да решим проблема.

Проблеми със спасяването на животните

Понякога специалистите отговарят да вземете възрастно куче, защото се смята, че то е социализирано в условия, различаващи се от условията, в които ще живее с новия стопанин. Сега, когато ние знаем за пластичността на мозъка, ние разбираме, че кучето често може във всяка възраст да се приучи към нови стимули, дори плашещи. Не без причина спасените кучета се оказват способни да се адаптират към живота в новото семейство. Наистина, успехът на такава тренировка не може да се гарантира, той зависи от много фактори. Но този факт, че кучето е било социализирано в други условия, не е присъда.

Как да провеждате социализация по нов метод?

Новите научни знания са показали, че целият живот на организма- това е постоянен процес на обучение, който му позволява да се адаптира гъвкаво към условията на живот. Колкото е по-младо животното, толкова по-голяма е неговата мотивация към обучение- пред нас е цял живот, и новите знания му откриват нови възможности. За това периода на социализация може да се нарече целия живот на кучето- от раждането до смъртта.

Ролята на социалния контакт

Социалният контакт- това е емоционалната връзка между членовете на семейството. В семейството кучето и човека- това е емоционалната връзка между кучето, неговия стопанин и другите животни. Социалната връзка играе решаваща роля във формирането на мозъка. Топлите отношения, в които кучето усеща поддръжката на стопанина, водят до произвеждането на хормоните на социалната връзка. Тези хормони допринасят за пълноценното развитие на различни части от мозъка, стресоустойчивост и развиват емоционалния контрол. За това качеството на социалната връзка между стопанина и кучето е базов фактор, който определя успеха за възпитанието на кучето.

Добро начало: как да се развият способностите на кученцето

От кученцето ние се стремим да възпитаме възрастно куче, което постоянно запазва интерес към живота, обича да се учи на нови навици и бързо се адаптира към промените в обстановката.

За това не е задължително да демонстрирате на кученцето всички описани стимули. Важно е от ден на ден да му предоставяте възможност да научи нещо ново. Вие може да извършвате интересни разходки. Можете да му донесете у дома нови предмети за самостоятелно изследване- играчки, природни материали, предмети от бита. Може да играете на "Развиваща се среда". За тази игра са необходими различни предмети, всеки от които би създавал ново впечатление в кучето. Кучетата имат 5 сетива. За това в играта се използват предмети с различни миризми, форма, цвят и текстура. Добре е ако вие успеете да намерите такива предмети, създаващи тихи звуци, които кучето все още не познава, но които не биха предизвикали неприязън при него. Много е полезно да се занимавате с развиващи игри, т.е. да поставите пред кучето малки задачи за самостоятелно решаване. Физическите упражнения, свързани с преодоляване на малки препятствия, помагат за развиване на способностите да контролира своето тяло и да се концентрира.

Игрите на търсене, например, намиране на лакомство на пода, много ефективно влияят на развитието на мозъка, помагат на емоционалното развитие и способност да се концентрира.

Може по малко да учите команди за послушание. Продължителността на заниманията трябва да бъде не повече от 5 минути и да се състои от 1-5 повторения. Може да отучите кучето от нежелателните действия с обикновено движение "Разделяща ръка". Това упражнение се състои в това, че стопанина поставя пред кучето плоска длан, отделя го от предмета, който не трябва да докосва. Ако е необходимо, стопанина може да застане между кучето и предмета, от който трябва да го отдели.

В никакъв случай не трябва да преуморявате кучето- то трябва да получава впечатления достатъчно често, но на малки порции. В противен случай то ще запомни новото впечатление като нещо неприятно. Симптомите на стрес ще ви покажат момента, когато кучето е уморено. Много често кучето показва не симптоми на стрес, а просто иска да смени заниманието или да се отдалечи: значи трябва да направите почивка.

Постарайте се да си представите как кученцето възприема света. Кучетата възприемат сто пъти повече стимули, от нас. За това парче трева може да ви се стори скучно, въпреки че кучето различава в него стотици миризми на треви и животни, с тяхната история. За това първите разходки на кученцето могат да се извършват близо до дома, на малко парче земя с размер 1-2 кв.м, което кучето може свободно да изследва.

Малкото кученце още не е способно дълго да бодърствува. За това то трябва да има възможност по желание да се уедини за почивка.

За кученцето е трудно дълго да се разхожда, дълго да се концентрира на едно занимание. За това следете, заниманията да приключват по-рано, преди кучето да успее да се умори. Разходка, тренировка и запознаване с нови стимули за двумесечно кученце може да отнеме 5 минути. По-късно увеличавайте продължителността на разходката с 5-10 минути на месец, докато кученцето не стане на 5-6 месеца.

Приучаването към плашещи стимули започва с това, че на кученцето се предлага слаб вариант на този стимул само за 1-2 секунди. Според привикването стимулите се усилват. Сигналите на примирение на кучето показват колко правилно е избрана силата на въздействие на стимула.

Предоставете на кученцето възможността само да определи може ли да се справи с някакво физическо препятствие. Например, на много кученца е трудно да преодолеят стълбите, страхуват се да стоят на високо, в горещините да поставят лапи на асфалта(въпреки, че на вас може да не се стори горещ) или на метална решетка. Не карайте кучето да го прави- по-добре му предложете тази задача по-късно, когато то порасне.

Не се притеснявайте, че такова внимание ще направи кучето прекалено възприемчиво. Способността да се справя с трудностите и да обработва новата информация се развиват постепенно. Ще настъпи време, и издръжливостта на кучето ще се повиши от само себе си. Особената издръжливост, необходима на работните кучета, се постига със специални методи. В ранна възраст вашата задача се състои само в това, да поставите солидна основа за такова развитие. Издръжливо куче със здрава нервна система може да се получи само от кученце, на което са дали възможност да изгради такава нервна система.

За добра социализация с другите кучета вашето кученцето не трябва да общува с голям брой различни кучета. Най-важното е да предоставите възможност на кучето да общува с няколко добре възпитани кучета, също така и възрастни. Вашата задача се състои в това, да изберете подходяща компания на своето кученце и да следите кучешките игри да не се превърнат в агресивно сбиване. Иначе вашето кученце ще запомни сродниците си като врагове. Ако кученцето общува само с невъзпитани кучета, то няма да може да се научи да бъде учтиво- то просто няма от кой да вземе пример и да получи добър опит за общуване.

Развитие на работни качества

Не малко хора искат да използват бебешката възраст, за да сформират в кученцето особени качества. Но много хора се стараят да използват съвсем неподходящи методи. Например, ако стопанина иска да укрепне контакта с кучето, той може да прекрати да го пуска при други кучета и хора. Ако стопанина иска да възпита куче-пазач, той може да започне да изолира кученцето от другите, за да се окажат врагове всички чужди хора. Ако искат да направят кучето пасивно, го лишават от играчките и потискат неговата самостоятелност. Във всички тези случаи се използва депривация- т.е. ограждане от стимулите, необходими за нормалното развитие на организма. Продължителната депривация- това е травмиране, а травмирането води до нарушение на работата на мозъка със всички произтичащи от това последици.

В новата кинология ние се стремим към всестранно, пълноценно развитие на кучето, а неговите работни качества и характер се отработват по време на обучението с положителна подкрепа. Пълноценният контакт със стопанина се изработва според положителния опит на общуване в семейството- при паралелно отработен опит на общуване със сродниците и другите хора. Тези "чужди" никога и при никакви обстоятелства не заменят на вашето куче членовете на семейството.

Кучето започва да охранява вашия дом, защото то се чувства като член на семейството ви, а защитния инстинкт му е даден вече от природата. За това вие не трябва да лишавате кучето от интересния живот и да го правите нервно, ограничено животно- още повече, че такова животно не е безопасно и за самия стопанин. В новата кинология всяко куче е член на семейството. Ние поощряваме неговото желание да ни пази, не му пречим, когато се опитва да прогони чуждите.

Ако веднага направите кучето пасивно, то неувереното куче се оказва неспособно пълноценно да се адаптира към живота, лошо се учи и създава проблеми.

По този начин, всички методи на депривация на кученцето с някаква цел е само изразена човешка глупост.

Развитие на инстинктите

В новата кинология ние вземаме куче, което подхожда на нашите условия на отглеждане. За какво да взимаме куче за пазач- ако живеем насред града и няма да ловуваме? За какво ни е активен териер- ако не обичаме да се движим? И какво ще прави в нашето жилище огромно куче, което е въведено за охрана и защита на стадата? Такива кучета няма да вземем, точно така както няма да вземем у дома мечка или орел. По този начин, ако подходите умно към избора на куче, въпроса с инстинктите се решава автоматично.

Ловните и защитни инстинкти присъстват в една или друга степен във всяко куче. За това ние се стараем да ги насочваме в нужната посока. Ако не искаме да възпитаме от кучето ловец, ние се стараем не много често да хвърляме на кучето топка- всяко гонене на топката- това е имитиране на лов. Ние правим разходките разнообразни и интересни, за да не започне кучето от скука да се развлича с търсене на миризми и лов. Ние се стараем, нашето куче да бъде емоционално уравновесено- тогава то няма да започне да търси самостоятелно успокоение в инстинктивни занимания. Ние поддържаме добър контакт с кучето и го научаваме на определени сигнали, необходими за общуване по време на разходка. По такъв начин, ние можем да регулираме поведението на кучето, дори ако то види звяр.

Пораснало куче

Кучето може да забрави стимула


Ако кучето дълго време не е подложено на въздействието на някакъв стимул, то може да забрави за него и отново да започне да се страхува. За това, ако вашето куче по време на заболяване или отпуск малко е общувало със сродници и е започнало да се държи несигурно в тяхно присъствие, отново го приучете към общуване.

Преходна възраст

В преходна възраст организма на кучето се намира под влиянието на хормоните. Променя се не само тялото на кучето, но и неговия мозък. От това кучето става прекалено активно, губи контрол над своето тяло и емоции. Създава се впечатление, че то е забравило всичко, на което са го научили. В този период трябва да бъдете търпеливи и да започнете да го обучавате отново- както в детството.

Кучета, адаптирани във възрастно състояние

Ако сте взели куче, което е живяло в други условия, вие отново трябва да преодолявате същия процес на социализация, както социализацията на кученцето. Кучетата са много умни животни, добре адаптирани към живота в различни условия. За това повечето спасени кучета лесно се приспособяват към живота в новото семейство, дори ако то живее в друга страна, с друг климат.

Въпреки всичко, проблеми с адаптацията могат да възникнат. Например, ако кучето е общувало малко с хората, било е силно травмирано или ако новите условия не отговарят на неговите биологични нужди или когато куче със силно изразен ловен инстинкт живее в градско жилище. Известни са случаи, когато защитниците на животните са устройвали в градски семейства подивели кучета или действително диви кучета. В градските условия такива кучета изпитват силен страх, който се изразява в опит да се защитават агресивно, да бягат панически или да замират на място. С тях трудно се установява контакт и обучение да живеят с хората.
Проблем може да възникне, ако спасеното куче е преместено от средата на обитание, богата на стимули, в обеднена среда.

Наше познато куче е родено в Испания. Неговият живот е бил пълен с различни събития. Водили са го на брега на морето, на екскурзии в града. Дори е бил в пещера, в тълпа с туристи с фенерчета и каски. След това го дали в градско семейство, и той се оказал принуден да седи между четири стени съвсем сам, а разходките се ограничавали по час на ден. Кучето скучаело, всеки ден виело от самота. Понякога се развличало с рушене на имуществото. Той се радвал на дългоочакваните разходки толкова бурно, че неговото поведение напомняло на хулигански прояви.

От новата гледна точка на социализация може да се каже, че потенциално при това куче е имало възможност да се научи отново, да се приспособи към новия начин на живот, защото неговите спасители са му дали възможност да изгради добър жизнен опит. Но такава адаптация изисква от новите стопани повече усилия, защото навиците, получени от кучето в испанското село, не му давали възможност да живее в градски условия. Освен това: то е свикнало да живее интересен, пълен с приключения живот. Неговият развит мозък постоянно изисквал нови впечатления. Сега ще му трябват няколко години, преди неговия мозък отново да "деградира", и да започне да възприема относителната скука на градския живот като нормално състояние.

http://www.dogfriend.org/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10347
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета - Canidae

cron