[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 379: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4752: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4754: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4755: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4756: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
Свободната зона - само за животни! • Виж темата - Д-р Томас Кнут разказва за Тарантулите
Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Д-р Томас Кнут разказва за Тарантулите

Д-р Томас Кнут разказва за Тарантулите

Мнениеот zoomaniak » Вто Окт 27, 2009 12:02 am

Тарантулите – очарователни и екзотични

Д-р Томас Кнут
6. ноември 2008 г.


Тази статия се фокусира върху общата тема “тарантули”, както и по-специално на вида ‘’ (познат като или ).

Най-напред малко обща информация.

Тарантулите (сем. ) принадлежат към животинското царство на безгръбначните, тип Членестоноги, подтип Хелицерови, след това към клас Паяци, тип Същински паяци и подтип Паякообразни. Там те заемат своето място като собствено семейство, Тарантули, които са разделени на родове и на отделни видове (насекомите се причисляват и към тип членестоноги, но образуват и собствен подтип Насекоми, който се отличава от Паяци). Наименованието “тарантула” се свързва с френската откривателка Мария Сибила Мериан, която през 1705 г. за първи път е наблюдавала огромен тропически паяк, който уловил едно колибри и вероятно след това е изял и яйцата му.

Съществуват много видове тарантули, повечето от тях живеят в тропиците и субтропиците, където се намират и най-едрите видове. Най-големият вид е (), южноамерикански гигантска тарантула с дължина на тялото от до 12cm и диаметър на краката до около 30 cm. Един от най-малките видове е средноевропейската Atypus affinis с дължина на тялото само 2-3 cm, но пък забележително големи хелицери (отровни зъби) по отношение на размера й.

Според начина им на живот тарантулите могат да бъдат разделени в 2 категории – земни и дървесни видове. Като цяло са нощни животни, но понякога са активни и денем.
Тарантулите най-общо се състоят от 2 функционално независими части – прозома и опистосома. Прозомата е цялата предна част на паяка, тоест крайниците му и “предната част на тялото”. Опистосомата е подобната на торбичка “задна част на тялото” на паяка с паяжинните брадавици. Преди това трябва да се спомене, че тарантулите притежават екзоскелет (външен скелет), който покрива цялото тяло с прекъсване само при опистосомата от мускулни, меки зони (вж. по-долу “Поведение на хранене”).

Анатомия на просомата

Както е известно, паякът има 8 крака, но въпреки това притежава 6 чифта крайници. Но от тях само 4 чиста са крака, другите два чифта формират “устните инструменти”, състоящи се от един чифт отровни зъби, наречени хелицери, и един чифт пипала, с които паякът опипва обкръжаващата го среда и придърпва храната. Всички крайници са свързани излизат от предната част на тялото и се подразделят на 7 зони. В края на всеки крак се намират 2 малки нокътчета, които както при котките могат да се изваждат и прибират. С помощта на тези нокътчета и много фини косъмчета тарантулите могат да се катерят добре, дори и на най-гладки повърхности като стъкло те могат да се задържат с главата надолу. Това е възможно, тъй като със своите миниатюрни, разцепени косъмчета паяците могат да използват и кохезионните сили. Мъжките екземпляри имат на предния чифт крака малки кукички, с които да задържат отровните зъби на женските животни при чифтосване. Освен това в предната част на тялото отпред се намират и 6 миниатюрни очи, с които тарантулите виждат сравнително лошо. Вътре в прозомата се намира всмукващото стомахче, 2 ганглия като нервен възел на паяка и отровните жлези.

Анатомия на опистосомата

Задната част на тялото на тарантулата при северно- и южноамериканските видове е покрита с многобройни косъмчета, т. нар. уртикарни косъмчета. Тези косъмчета причиняват парене и сърбеж по голата кожа и особено по лигавиците, без вода не могат да се отстранят и в най-лошия случай могат да доведат до вторични инфекции като пневмония и др. Паякът използва тези косъмчета за защита от врагове, като протяга задната част на тялото си към нападателя и с последния чифт крака “изритва” косъмчетата. Общо съществуват 6 различни вида уртикарни косъмчета, от които само един е опасен за хората. Другите видове изпълняват различни задачи като защита от паразити, стабилизиране на паяжината на пашкула или защита от по-малки животни. Но една тарантула не притежава едновременно всички видове уртикарни косъмчета. Те се наблюдават само в определени комбинации. Ето защо не всяка тарантула или опасни за човека уртикарни косъмчета. Освен това тарантулите извън Америка нямат утрикарни косъмчета. В края на задната част на тялото при всички тарантули се намират 4 паяжинни брадавици - 2 големи и 2 малки. С тях животното плете паяжини и пашкули за малките си или плячката. Във вътрешната част на опистосомата са разположени сърцето, а именно точно под черупката на горната задна част на тялото, книжните бели дробове, където се намират отворите им в долната част на опистосомата, паяжинните жлези с химическата смес, от която се получава паяжината, и силно разклонена храносмилателна система. В тази храносмилателна система паякът може да складира голямо количество храна и да я съхранява за дълъг период от време.

Сетивни органи

Тарантулите наистина имат 6 очи, но те са миниатюрни и със слабо зрение. Затова те възприемат повечето дразнения с косъмчетата си. С тях те не само чуват, но и чувстват и душат. Тарантулите могат да чуват, тъй като с косъмчетата си могат да възприемат и най-слабите движения на въздуха на атомно ниво, напр. те чуват дали насекомо движи пипалата си. Усещането функционира на подобен принцип, а именно като долавят и най-малките сътресения на почвата. Някои от косъмчетата пък са кухи, така могат да се възприемат миризми. Освен това по външния скелет на тарантулата има миниатюрни цепнатини, благодарение на които те могат да извършват и най-малки движения на собственото си тяло. Допълнително тарантулите опипват обкръжаващата ги среда директно с пипалата.

Имат ли тарантулите мозък?

Дали може да се каже, че тарантулите имат мозък или не зависи единствено от дефиницията на думата “мозък”. Принципно има два различни подхода (гледни точки) по отношение на думата “мозък”:

Едната гледна точка изхожда от мозъка като мисловен център. Тарантулите естествено притежават център за обработване на дразненията, следователно мисловен център. Той се образува от ганглиите, и по-специално ганглионите над и под хранопровода. Според тази дефиниция тарантулите притежават “мозък”.

Другата гледна точка е следната: мозъкът се обозначава като мисловен център, който от своя страна се състои от 5 различни части: голям мозък, малък мозък, среден мозък, хипофиза и продълговат мозък. Следователно тук определението е по-обширно от първото, а именно: “мозъкът се състои от споменатите 5 части и е мисловен център”. Ри ганглиите на тарантулите не се наблюдава такова разделение. Ето защо според тази дефиниция тарантулите нямат мозък.

Растеж и развитие – от яйцето до смъртта

Тарантулите снасят от няколкостотин до хиляда яйца, от които се излюпва тяхното потомство. Прясно излюпените, но вече с напълно развити функции паяци, се наричат нимфи. Te растат посредством сменяния на кожата, която се извършват през този стадий много често. След като са прераснали в зигота, те вече приличат на своите създатели. Сменянията на кожата вече са по-редки. След около 2-5 години се достига полова зрялост. Мъжките животни се различават по образуваните мъжки полови органи, булби. Скоро след това те започват да изграждат така наречена мрежа за сперма и стават неспокойни. Женските животни се разпознават по липсата на такива белези. Сегашният стадий вече е краен и тарантулата се превръща във възрастен индивид. Смените на кожата стават все по-редки, между тях могат да изминат няколко години. Паякът нараства, макар и през целия си живот, много бавно, но може да достигне възраст 20 години.

Поведение на хранене

Приемането на храна при тарантулите е много интересно. Най-напред те подгонват плячката и я убиват с едно отровно ухапване. Тъй като паяците имат миниатюрна, голяма само 1mm уста, те трябва да всмукват храната си. За целта те най-напред пълнят жертвата си със своите храносмилателни сокове и накрая всмукват от тялото на плячката вътрешностите с помощта на всмукващото стомахче, остава смачкано до неузнаваемост парче външна кожа, съотв. външна черупка. Този процес се нарича външно смилане. Тарантулите ядат всичко, което се движи и което не превишава техните размери, също и други паяци от същия вид. Но сред тарантулите има и някои изключения, които образуват истински колонии, в които водят мирно съжителство. Въз основа на разклонената си храносмилателна система и свързаното с това съхранение на храна паякът може да преживее много дълго време без да се храни. По правило тарантулата се нуждае от храна според размера на плячката на всеки 3-30 дни от нова храна. Недостоверни експерименти са показали, че добре нахранена тарантула може да издържи до 2 години без прясна храна, преди да умре. Добре нахранените паяци се разпознават по размера на опистосомата. Тя се може да се разширява, тъй като в иначе твърдия външен скелет има по-меки места. При тарантулите трябва да е с размери приблизително колкото прозомата. Значително по-голяма задна част на тялото е признак за прехранване. Повечето паяци спират да ядат, когато се напълнят, но има и някои изключения които продължават да приемат храна, докато опистосомата се пръсне. Това трябва да се избягва при всички случаи, като съответно се контролира приемът на храна. През различните фази от живота си тарантулите приемат от съвсем малки количества храна до напълно спиране на храненето (вж. по-долу “Отглеждане на тарантулите”).
По правило тарантулите се нуждаят от вода на всеки 4-6 седмици. За да пият те потапят предната част на тялото си във водата и остават така в продължение на няколко минути.

Токсичност

Токсичността на тарантулата е крайно преувеличавана в много митове и истории. По света няма видове с потенциално смъртоносна за човека отрова. Единствената опасност съществува за хора с алергии и недобро здравословно състояние. Силата на отровата от повечето ухапвания от тарантула е равносилна на тази от ужилване от оса. При това отровата на паяците в повечето случаи е с по-скоро упойващо, отколкото болезнено действие, само дългите до 1,5 cm отровни зъби причиняват значителна болка. Има известни само няколко отделни случая, при които цели крайници изтръпват леко, но повече от това - не. Въпреки това ухапването от паяк трябва непременно да се дезинфекцира, тъй като иначе могат да възникнат неприятни вторични инфекции. Освен това тарантулите имат уртикарни косъмчета за защита от врагове, но все пак те не са пряко токсични (вж. по-горе “Анатомия на опистосомата”).

Отглеждане на тарантули

Най-напред няколко общи указания. При закупуването на тарантулата обърнете внимание на произхода й. По възможност трябва да се купуват само разплодни екземпляри, дивите животни не са свикнали толкова с хората, а и освен това по този начин се нарушава естествената популация на вида. Също така при покупката, съотв. продажбата на тарантули трябва да се откажете от каталожната търговия, тъй като често транспортирането не се отразява добре на животните. Паяците никога не бива да се изпращат след сряда, тъй като съществува опасност от междинно складиране в някоя пощенска станция през почивните дни.

Тарантулите се нуждаят от терариум, който на височина, ширина и дълбочина да е поне два пъти по-голям от диаметъра на краката на паяка. При дървесните видове височината трябва да е дори три пъти по-голяма от диаметъра на краката. В горната част на терариума трябва да има достатъчно отвори или дупки за достъп на въздух. Той не трябва да е изложен на слънце, тъй като иначе се получава прегряване, което може да се окаже смъртоносно за паяка. Въпреки това тарантулите търсят светли места, за да могат “да се греят”. Според вида на тарантулата терариумът трябва да е напълнен с не наторена почва за цветя, торф (съответно смес от двете) или пясък на поне 10cm височина, а при живеещите в хралупи тарантули и до 20 cm под горния ръб на терариума. Растителността, дали изкуствена или естествена, не е задължителна и често бива отново изравяна от паяка, но въпреки всичко трябва да се осигури сенчесто, подобно на хралупа скривалище. Понякога паякът сам си изравя скривалище, допълнително заравянето може да е с цел охлаждане при високи температури. В този случай съответно трябва да се промени притокът на топлина. Повечето тарантули, предимно по-големите, предпочитаните от тераристите тропически видове, се нуждаят от температури от 20-30 градуса по Целзий и влажност на въздуха между 50% и 80%. Въпреки това трябва да се обърне внимание на доброто проветряване на терариума, в крайни случаи евентуално трябва да се осигури затопляща подложка или овлажнител за въздуха, да се поддържа климатът. Като жива храна е подходящо всичко, което не е по-едро от паяка и не може да го нарани. Предпочитани са т. нар. маслени червеи, които могат да бъдат замразявани и при размразяване са отново живи, както и щурци (домашни щурци). Живата храна може да се улови в природата, но трябва да се обърне внимание на възможната опасност от унищожаване на по-редки местни насекоми и други животни, както и пренасянето на акари. Според размера на плячката по правило е достатъчно хранене на всеки 2-30 дни. Винаги трябва да има прясна вода, въпреки че паяците пият рядко. Екскременти и остатъци от храната трябва да се отстраняват, тъй като в противен случай съществува опасност от образуване на плесен, която би могла да нападне и тарантулата. Остатъците от екскременти приличат на малки, сухи, подобни на вар и бели камъчета. Остатъците от храна могат да са омотани или свити като малка топка.

Болести

Естествено, и тарантулите могат да се разболеят. При това се прави разлика между “физически болести по собствена вина”, тоест наранявания и др. подобни, както и “нанесени отвън болести с биологично-химичен характер”.

Първите би трябвало да се избегнат чрез внимателно боравене. Към това спада респект към живота на животното, тоест то не трябва да се излага преднамерено на опасности, напр. от други готови да се отбраняват животни. Важно и внимателното оформяне на терариума, което ще предпази паяка от наранявания. Да не се създават възможности за катерене на високо би било такава предпазна мярка за земните видове. Тарантулите са диви същества, а не гальовни животни. За да се избегнат възможни наранявания на собственика и на паяка, той трябва да се докосва възможно най-малко или изобщо да не се повдига. При повдигане съществува голяма опасност за тарантулите ако паднат и се наранят при падането, преди всичко ако собственикът бъде ухапан. Доколкото паякът преживее нараняването, видимите последици изчезват при следващата смяна на кожата, дори счупените крака се възстановяват.

Втората форма на заболяване, биологично-химичните външни намеси, се избягват по-трудно. Има форма на заболяване, която се обозначава като рак. В случая на опистосомата се образува пълен с течност мехур, който в повечето случаи води до смъртта на паяка. Досега не е известно нищо за възникването и биогенното протичане на заболяването. Съществуват обаче непотвърдени доклади на собственици, които с помощта на спринцовка са изтегляли неколкократно течност от мехура на своите болни тарантули, след което паяците са оздравели. Други „болести” могат да бъдат паразити като акари и въшки, чието развитие се благоприятства от влажния, топъл климат и нечистия терариум. Препоръчва се в този случай на обтриете паяка с медицински спирт, за да отстраните паразитите. Димът и особено никотинът са много вредни за тарантулите, затова се въздържайте от употреба на тютюневи изделия или създаващи дим дейност около терариума.

Все пак при всички видове болести се препоръчва горещо незабавно да се консултирате с ветеринарен лекар.

Развъждане

Естествено, за чифтосването трябва да бъдат събрани възрастна мъжка и женска тарантула. По-дребният мъжки опложда женската, но след това възможно най-бързо трябва да бъде отдалечен от женската, тъй като след оплождането тя често убива партньора си. Женската тарантула образува пашкул от паяжина, в който снася яйцата си. След известно време се излюпват стотици до няколко хиляди малки паячета, които отначало трябва да се хранят с плодови, съответно винени мушици (дрозофили) и да се държат в малки съдове. Когато паячетата станат по-големи от 0,5 cm, те трябва да се преместят в по-просторна кутия и естествено да получават съобразена с големината им храна, напр. малки щурци. Когато паячетата достигнат дължина на тялото от приблизително 1cm, те могат да се поставят поотделно в терариуми. При всички случаи оплождането не е лесно, и при някои видове въпреки винаги успешното изграждане на пашкула никога не се е стигало до излюпване на нимфите.

Въпреки това развъждането на тарантули е от голямо значение, тъй като голяма част от предлаганите на пазара екземпляри са диви животни. Те са уловени в природата, поради което се застрашава естествената популация на тези видове. Чрез развъждане тези в повечето случаи доста скъпи диви екземпляри могат да се конкурират с по-евтините разплодни животни, които изместват дивите животни от пазара и противодействат на възможното унищожаване на видовете тарантули.

Арахнофобия- страх от паяци

За съжаление значителен процент хора имат страх от паяци. Но пък тарантулите са подходящи за преодоляване на арахнофобии. Бързите, видимо неконтролирани движения на насекомите и паяците, които често отключват страха, се наблюдават сравнително рядко при тарантулите. В повечето случаи животните стоят кротко на мястото си или се движат бавно, красиво и видимо самоуверено из терариума. Окосмението на тарантулите също е не е толкова отблъскващо, колкото изглежда на пръв поглед. Тарантулите не се вписват в типичния образ на “пълзящите животни” и могат да помогнат на хора с арахнофобия да преодолеят страха си от паяци и членестоноги. (Естествено, те не трябва да бъдат докосвани, тъй като негативно преживяване като напр. ухапване, може още повече да засили фобията.)

(GR) –

Биологично този вид се причислява към род Grammostola. Допълнението към името rosea насочва към червеникаво-розовата окраска на прозомата на иначе черно-кафявия паяк.
Област на разпространение на този вид е Южна Америка, и по-точно покрайнините на пустинята Атакама в Чили. Оптималната температура за GR е между 24°C и 27°C, влажността на въздуха не бива да е повече от 60%.

Тъй като пустинята Атакама не се намира точно на екватора, а малко по на юг от него, и там се наблюдават обусловени от смяната на сезоните климатични промени. Поведението на GR зависи от тези сезони. В южното полукълбо сезоните протичат обратно на северното полукълбо, но месеците навсякъде са в същата последователност. GR са активни през зимата, тоест от май до септември. През лятото, от септември до май, паякът се заравя и приема съвсем малко храна или изобщо не се храни. Това е така, тъй като през лятото в покрайнините на пустинята Атакама е много топло и сухо и поради това почти няма вода и храна. GR е активна през зимата, тъй като по това време в Чили не е прекалено горещо и е малко по-влажно, така че има повече вода и храна. Ако тази схема на активност се пренесе към европейските сезони, това означава, че GR е активна през нашето лято и през нашата зима остава в „зимен покой“.

GR е земен вид и обича да се заравя. Поради това субстратът в терариума трябва да е смес от почва и торф, който на повърхността трябва да остане много сух. Растителността, независимо дали изкуствена или естествена, не е задължителна, но трябва да се осигури подобно на хралупа, сенчесто скривалище. За възрастна GR в активен стадий се препоръчва като количество храна от около 4 средно големи до големи щурци на седмица, въпреки че това количество е индивидуално за всяко животно и трябва да се адаптира. Винаги трябва да има на разположение вода, да се съхранява в купа или подобен съд и да се сменя ежедневно.

Токсичността на GR може да се сравни само с ужилване от оса, като хелицерите могат да са с дължина 1-1,5 cm и поради размерите си да бъдат причина за по-силна болка. Все пак уртикарните косъмчета са важни за човека, тъй като GR притежава вид 4. Като цяло този вид може да се определи като сравнително спокоен и поради това е препоръчителен за начинаещи тераристи, като разбира се винаги може да има изключения от правилото.

Към края на тази статия още нещо:

Всичко това са общи сведения, и преди закупуване на тарантула от какъвто и да било вид непременно се запознайте подробно със специфичните потребности и начина на живот на животното.

Превод със съкращения - РУМЯНА ЕВГЕНИЕВА АНГЕЛОВА - част от екипа на Портала
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Назад към Тераристика и още нещо