[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4752: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4754: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4755: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4756: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
Свободната зона - само за животни! • Виж темата - Строеж и жизнени функции на организма при влечугите
Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Строеж и жизнени функции на организма при влечугите

Строеж и жизнени функции на организма при влечугите

Мнениеот meri » Вто Юни 30, 2009 8:13 pm

Строеж и жизнени функции на организма при влечугите

Развитието на земноводните и влечугите , даже и на тези , които живеят във водата , не е свързано с нея. Развитието на влакнесто-черупчестите обвивки на яйцата при влечугите е най- важният от редицата фактори за преминаване към наземен начин на живот.

Сред сегашните влечуги могат да се наблюдават различни стадии в развитието на външните обвивки, които служат за приспособяване към сушата.По-примитивни форми в това отношение са черупковите обвивки на яйцата при гущерите и змиите, представляващи сравнително мека, пергаментообразна, влакнеста обвивка, която е достатъчно близка по химичен състав с обвивката на земноводните.Влакнестата обвивка значително предпазва яйцата от изсъхване, но да ги запази напълно от това не може.Развитието протича нормално само при влажност на почвата не по-малко от 25 %.Появяването на черупчестата обвивка има значение не само за предпазване от изсъхване , но и като приспособление за развитието на яйцата при новите условия.Така , преминаването към живот на сушата може да стане само , когато отпадне ларвения стадий , необходим за живот във водна среда.

Отпадането на ларвения стадий е свързано с увеличаване запаса от хранителни вещества в яйцето, осигуряващи развитието на зародиша.Увеличените по размер яйца, особено във въздушна среда, където относителното тегло на всяко тяло нараства, е възможно само ако има твърда обвивка, непозволяваща на яйцето да се разлее и запазваща неговата цялост.Следователно появяването на черупчеста обвивка при яйцата на гущерите и змиите осигурява не само защитата от изсъхване, а и увеличаването на жълтъка и отпадането на ларвния стадий в развитието.Все пак яйцето на люспестите е примитивно.Голяма част от водата, необходима за развитието на зародиша, се приема от околната среда.
Следваща стъпка в приспособяването на яйцата за развитие на сушата е било образуването на белтъчна обвивка, отделяна от стените на яйцепроводите.В нея е съсредоточен целият запас от вода, необходим за развитието на зародиша.Такава обвивка покрива яйцата на костенурките и крокодилите.По-късни изследвания показаха, че в яйцата на змиите (очевидно и на гущерите) в ранните стадии на развитие се намира тънък слой белтъчна обвивка.В този период още не е развит нито амниона, нито алантоиса.Тънкият слой белтък изпълнява защитна роля и снабдява жълтъка с влага.Разбираемо е, че белтъчната обвивка не би могла да осъществява функцията си на резервоар с вода, ако твърдата външна обвивка не я защитава макар и частично от изсъхване.Следователно, появяването на черупчеста обвивка на яйцата осигурява не само възможност за увеличение на жълтъка, а и появяването на такива приспособления в яйцето, които осигуряват на зародиша необходимата за развитието вода.От друга страна отсъствието на необходимост да се черпи вода от вън, необходима за развитието на зародиша, създава предпоставки за по-нататъшно преобразуване на черупчестата обвивка.Влакнестата обвивка се заменя при костенурките и крокодилите с варовикова, съвършено водонепропусклива.Яйцата, покрити с варовикова обвивка, са прекрасно защитени от изсъхване и могат да се развиват на сушата при всякакви условия.Само, че твърдите черупки, ликвидиращи опастността от изсъхване, сами по себеси са сериозна заплаха за развитието на организма.Нарастващият зародиш може да бъде смачкан или повреден от допира с твърдата обвивка.Във връзка с това у влечугите, а също така и у другите сухоземни гръбначни се е развило особенно ембрионално приспособление, защитаващо зародиша от допир с твърдата черупка.В най-ранен стадий на развитие започва образуването на пръстеновидно натрупване.То нараства върху зародиша докато краищата му се съберат и срастнат.В резултат от това зародишът се оказва затворен в амниотичната зона, в която се натрупва особена амниотична течност.Така зародишът се оказва защитен от допир с обвивката.Намирайки се в амниотичната зона зародишът изпитва недостиг на кислород.Затруднява се даже и отделянето на продукти от развиващия се организъм.В следствие образуването на амниона се развива и друг зародишен орган – алантоиса, или зародишен пикочен мехур.Той изпълнява и функцията на дихателен орган, тъй като неговите стени, имащи богата кръвоносна система, прилепват към обвивката на яйцето.Последната благодарение на порестата си структура не възпрепятства проникването на кислород вътре в яйцето и до кръвоносната система на алантоиса.Освен това в алантоиса зародишът отделя продуктите на обмяната.Затрудненията с отделянето на продукти от зародиша в затвореното яйце не се решават само от алантоиса, а и вследствие на изменение характера на обмяната на веществата в яйцето.
Основен източник на енергия в яйцата на земноводните се оказват белтъците.Продукт от техния разпад е урина, която е лесноразтворима и, оставайки в съседство със зародиша, може да проникне обратно в неговите тъкани и да го отрови.Основен запас хранителни вещества в яйцата на влечугите са мазнините, разпадащи се на въглеоксиден газ и вода.Газообразните продукти от обмяната на веществата лесно се отделят от яйцата, разнасяйки се в околната среда, без да причиняват вреда на зародиша.Само че и при жизнения процес на зародиша на влечугите се образуват отпадни продукти не само от мазнини, но и от белтъчини.Крайният продукт от разпадането на белтъчините при тях не е урина, а пикочна киселина, отличаваща се със слаба дифузна способност и неможеща поради това да навреди на зародиша.

Органите за размножение – яйчници и семенници – на влечугите не се различават от тези на земноводните.Измененията в яйчниците са свързани само с по-големите размери на снасяните яйца.Изходящите канали на половите жлези при представителите и на двата класа, а така също и на всички гръбначни водещи наземен начин на живот са хомологични, т.е. еднакви по произход.Яйцепровода е представен от мюлерови, а семепровода – волфови канали.Яйцепроводите на влечугите се различават от яйцепроводите на земноводните по измененията на хистологическия строеж на техните стени, отделящи черупчестите и белтъчните обвивки , отсъстващи при земноводните.Що се отнася до волфовия канал, то той престава да изпълнява ролята на пикочопровод и служи изключително за семепровод, изчезнал поради това при женските.Чертите в организма на възрастните влечуги илюстрират по-нататъшните приспособления за живот на сушата.

Дихателните органи на влечугите се отличават от тези на земноводните с по-голямата си диференциация.Те са разположени дълбоко в тялото и се свързват с околната среда посредством добре развити дихателни пътища.От глътката започва дълга дихателна тръба, или трахея, поддържана от многобройни хрущялни пръстени.Назад трахеятя се разделя на две тръбички (бронхи), водещи всяка в съответния бял дроб.Развитието на дихателните пътища защитава дробовете от изсушаващото и охлаждащо действие на въздуха постъпващ в организма от околната среда.Белите дробове са разрастнати напред покрай стените на бронхите така, че последните не се отварят в предния край, а от страните му.По този път въздухът постъпва по-криволичещ.Стените на дробовете при влечугите имат малко по-шуплест строеж , отколкото при земноводните, но повишаването на дихателната повърхност не е за сметка на това.Най-съществената промяна в строежа е, че в него се намаляват размерите на вътрешните повърхности, стесняващите се прегради /плисета – бел. на преводача/ изходящи от гръбната и коремната повърхност на органа.В резултат от вътрешната повърхност остава само сравнитело тесен централен проход, служещ като продължение на бронхите.Гънките, навлизащи в областта на белия дроб, а така също и в неговите стени имат клетъчен/решетъчен/ строеж и са богати на кръвоносни съдове.От всяко “плисе” , разделящо дроба на камери, излизат нови гънки, които правят от тези камери още по-малки участъци.Вътрешните краища на “плисетата” образуват нови дихателни пътища – бронхи от втори порядък, делящи се понякога и на бронхи от трети порядък.Преобразованията в дихателната система довежда до това, че белите дробове при влечугите имат значение единствено като орган на дишането.Запазването на ребрата при влечугите е осигурило нов механизъм на дишане, отсъстващ при земноводните.Вдишването и издишването при тях става благодарение на увеличаване и съкращаване обема на гръдния кош, ограничен от ребрата.Изменението на обема на гръдния кош се постига с помощта на специални дихателни мускули и е въэможно благодарение на подвижното свързване на ребрата както с гръбнака, така и с гръдната кост.Вентилацията на дробовете при влечугите достига значителна интензивност, за разлика от земноводните и се оказва много важно обстоятелство в приспособяването на гръбначните животни към живота на сушата.

Усъвършенстването на дихателните органи при влечугите става успоредно с усъвършенстването на системата на кръвообращението.Основните промени се свеждат до по-нататъшното разделяне на артериалния и венозния ток на кръвта.При повечето влечуги сърцето, а също така и при земноводните, е трикамерно, само че камерата е разделена от непълна преграда на две половини : дясна – венозна и лява – артериална.При свиване на камерата нейната преградка , прикрепена в долната страна, стига до горната, напълно разделяща я на дясна и лява половини.При крокодилите съществуват и напълно обособени дясна и лява камера , отделени една от друга с пълна преграда.Разделянето на потоците кръв в сърцето помага на разделянето при влечугите на общия артериален ствол на три самостоятелни съда : на белодробна артерия, деляща се след това на два съда, и дясна и лява дъги на аортата.Всяка дъга на аортата се извива назад около хранопровода и съединявайки се една с друга образуват нечифтна гръбна аорта.Гръбната аорта продължава назад, разклонявайки се като артерии към всички органи.От дясната дъга на аортата , отделяща се от лявата артериална камера, се разклоняват общи стволове на дясната и лява сънни артерии, от дясната дъга излизат две подключични артерии, пренасящи кръв към предните крайници.Благодарение на това предната част от тялото получава артериална кръв.Все едно при всички влечуги, в това число и при крокодилите, пълно разделение на артериална и венозна кръв не съществува, тъй като двата потока се смесват в гръбната аорта.

Кожата, освободена от дихателна функция, претърпява съществени изменения, насочени към защитата на организма от изсъхване.Кожни жлези при влечугите отсъстват, тъй като необходимостта от изпотяване/овлажняване/ отпада.Изпарението на влага от повърхността на тялото се намалява, тъй като цялото тяло на тези животни е покрито с рогови люспи.Пълното откъсване от водната среда води до това, че осмотичното налягане в тялото на влечугите става независимо от околната среда.Вроговяването на кожата, което я прави водонепроницаема, премахва заплахата за изменение на осмотичното налягане даже тогава, когато влечугите вторично преминават към воден начин на живот.Тъй като водата попада в тялото на влечугите само волево заедно с храната, то осморегулиращата функция на бъбреците почти напълно отпада.При влечугите няма необходимост, както при земноводните, от постоянно изхвърляне на вода от организма.Обратно, при тях, както при сухоземните животни е необходимо да се икономисва разхода на вода, намираща се в организма.Телесните бъбреци (мезонефрос) на земноводните се заменят при влечугите с тазови (метанефрос).Тазовите бъбреци нямат връзка с волфовите канали, и при тях се развиват собствени пикочопроводи, отварящи се в клоаката.При това волфовия канал на женските се редуцира. А при мъжките изпълняват функцията на семепроводи.Особеностите в устройството на тазовите бъбреци на влечугите се заключават в това, че общата филтрационна площ на самият орган при тях се намалява, а дължината на каналчетата се увеличава.Колкото по-малки са органите, толкова повече се намалява филтрацията на вода от организма.В каналчетата, имащи голяма дължина, голяма част от водата, филтрирана от самия бъбрек се всмуква обратно.Следователно, отделянето на отпадни продукти при влечугите става с минимално количество вода, влизаща в състава на организма.

При широко разпространените по сушата и многобройни влечуги, за разлика от земноводните, се наблюдава голяма диференциация на храносмилателния тракт, позволяваща по-пълно използване на попадащата им храна.Стомаха на влечугите има дебели мускулести стени и е ясно обособен , също така са отделени и червата.На границата между тънките и дебелите черва има слабо развито сляпо черво, което отсъства при земноводните.Черният дроб на влечугите има жлъчен мехур.Подстомашната жлеза е във вид на дълго плътно тяло преплетено с дванадесетопръстника.Независимо от прогресивното развитие на органите на дишането, кръвообращението, храносмилането и телесната обвивка, влечугите все пак остават на такова ниво на развитие, че не могат да са топлокръвни и подобно на земноводните температурата на тялото им зависи от температурата на околната среда.

При влечугите продължава усъвършенстването на възможността за ориентация в околната среда и благодарение продължаващото усъвършенстване органите на чувствителност те получават пълна информация за външния свят.
В зрителните органи на влечугите, в тяхната ретина, се развива напречно набраздена мускулатура.При адаптацята лещата сега не само е подвижна, но и променя своята извивка.В слуховите органи също протичат прогресивни изменения, изразяващи се в големите размери на ушната мида и в това, че в слуховата камера под овалното прозорче има втори отвор затворен с мембрана – кръгло прозорче.Благодарение на това ендолимфата запълваща вътрешното ухо, придобива голяма подвижност, което води до по-добро предаване на звуковите вълни от тъпанчето през слуховата костица към въэприемащите рецептори във вътрешното ухо.

Обонятелните органи сравнени с аналогичните на земноводните се отличават с по-развита компактност , образувана от носните раковини, напълно отделени от якобсоновия орган на обоняние, добре развит при гущерите и змиите, и удължението на носоглътката във връзка с развитието на вторичното небце.Вътрешните ноздри – хоани се придвижват към глътката, осигурявайки свободно дишане, когато храната се намира в устата.
Главният мозък на влечугите е продължил развитието си, добивайки свойства, характерни за сухоземните животни.Предният им мозък е приближен до междинния, а с обонятелните луковици по правило са свързани с дълъг обонятелен тракт.Предният мозък е престанал да бъде предимно обонятелен и изпълнява вече водеща роля в организацията на поведението;тази функция е преминала към него от средният мозък.Размерите на предният мозък са станали по-големи, те видимо превъзхождат размерите на другите части на главният мозък.Увеличението на предният мозък става главно за сметка на развитието на подкоровите възли – ивичестите тела.При това прогресивно се развива и първичният мозъчен свод – архипалиум.При влечугите ясно се диференцират заченки на вторичният мозъчен свод – неопалиум, едва забележим при земноводните.Развитието на вторичният мозъчен свод обезпечава по-нататъшното увеличение на броя нервни клетки, които не само изпълват обема на предният мозък, но и се появяват по неговите странични повърхности.Развиващият се мозъчен свод нараства над междинния и централен мозък, които се виждат само от долната страна.В сравнение със земноводните мозъкът на влечугите изглежда по-изпъкнал вследствие на разрастването на горните повърхности.Силно се развива и черепната кутия.Теменният орган при гущерите и хатериите достига изключително развитие.В него могат да се различат образувания, сходни с кристалчета и решетки.Наблюденията показват, че този орган при много гущери даже функционира като светлочувствителен апарат, особено остро реагиращ на дългите вълни на светлината.

Общото усъвършенстване строежа на крайниците при сухоземните гръбначни животни се свежда до това, че при тях в предните крайници се удължава рамото и предмишницата, в задните – бедрото и петата, а размерите в крайната част – лапи и копита – се намаляват.Изменя се също и положението на отделните части на крайниците по отношение на тялото.Това удължаване на крайниците и съкращаването на опорната им площ, промяната положението на отделните части по отношение на тялото и една спрямо друга довежда до прехода от пълзене към ходене и бягане.Различното разположение на частие от предните и задните крайници съответства на техните различни функции : при придвижване на животното предният крайник издърпва тялото, а задният го бута.При низшите сухоземни гръбначни се виждат различия в положението само на предрамото и петата, а при висшите тези различия се разпростират и върху рамото (плешката) и бедрото.Според характера на по-горе описания строеж и положение на крайниците влечугите заемат междинно положение между земноводните и бозайниците.Освен това , при влечугите ребрата са срастнали с гръдната кост, което значително укрепва раменният пояс, който благодарение на това се оказва свързан с гръбнака.Тазовият пояс на влечугите в сравнение с този на земноводните също е по-здраво укрепен, тъй като се свързва не с един, а с два кръстни прешлена.Туловищната част от гръбнака при влечугите също се разделя на два дяла : гръден и поясен.Гръдните прешлени се различават от поясните по това, че към тях са прикрепени ребра.Кръстната част се развива за сметка на увеличаване броя на кръстните прешлени.Удължава се шийният отдел и се променя строежа на първите два шийни прешлена.Първият от тях (атлант) придобива форма на пръстен, а втория (епистрофей) е снабден с шиповиден израстък, влизащ в пръстена на атланта.Благодарение на това устройство, главата има възможност да се движи не само във вертикална плоскост относно първия шиен прешлен, но и да се върти.В този случай черепът, заедно с първият шиен прешлен може да се върти на шиповидния израстък на втория прешлен.Увеличената подвижност на главата, носеща органите за усещане, наред с удължения шиен тракт, спомага за по-добрата ориентация на животното в околната среда.

За разлика от съвременните земноводни черепът на влечугите е по-вкостенен.Първоначално, както при измрелите земноводни, черепът на влечугите е имал вид на плътно костно образувание, нещо като броня (панцер), покриваща главата от горе, долу и от страни.Оставали са отвори само за очи, ноздри и теменния орган.Такъв тип череп с малки изменения се е запазил при съвременните костенурки.В черепите на сега живеещите влечуги частично изчезва костната броня, обвиваща черепа, тъй като плътният череп намалява възможността за развитие на челюстната мускулатура, разположена между бронята и истинската черепна кутия.При това изчезването на панцера е ставало по различен път при различните групи влечуги, определяйки разделението на класовете на подкласове.

http://www.bul-news.com/bg//750
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10394
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Тераристика и още нещо