Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Правилно хранене на рибите в аквариума- 2 част

Правилно хранене на рибите в аквариума- 2 част

Мнениеот meri » Сря Фев 05, 2014 8:51 pm

Необходими хранителни вещества

Едно от основните условия за нормален растеж, развитие и размножаване на аквариумните риби е правилното и пълноценно хранене. В състава на храната трябва да присъстват протеини, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини. Ако минералните соли се съдържат в достатъчно количество във водата и грунда, всички останали компоненти рибите трябва да получават с храната, както от животински, така и от растителен произход.

Изображение

За здрав растеж и великолепна разцветка рибите се нуждаят от храна, която удовлетворява техните нужди от хранителни вещества, витамини и минерали в необходимите пропорции.

Баластни вещества- това е ефективна профилактика при запушване на червата. Въпреки, че баластните вещества нямат пряко хранително значение, те са много важни: те защитават ефективно червата против "инертност", което в противен случай причинява чревни проблеми. Инертността на червата се проявява често, когато капризната риба е хранена дълго време само с храна с ниско съдържание на баластни вещества.

Изображение

Въглехидрати- органични съединения, в състава на които влизат въглерод, кислород и водород. Те са съществена част от диетата на много животни, до 30-40% изкуствена храна (различни видове захар и нишесте). Те не са важен елемент за растежа на рибите, подложени на окислителни трансформации, осигуряват всички живи клетки енергия. Такова количество въглехидрати не е необходимо на рибите, защото загубите на енергия при тях са малки. Топлокръвните животни губят значителна част от получените от храната въглехидрати за поддържане на повишена телесна температура. Студенокръвните риби не се нуждаят от това, защото съдържанието на въглехидрати не трябва да превишава 20-25% за младите и 30-33% за възрастните риби.

Недостигът на въглехидрати води до запек, възпаление, намаляване на имунитета и вторично заразяване. За повечето видове съдържанието на влакнини не трябва да превишава 3%. Видовете риби с висока двигателна активност трябва да получават повече въглехидрати, отколкото слабоактивните. Бързо растящите млади риби се нуждаят от повече въглехидрати, отколкото възрастните. Някои видове риби усвояват въглехидратите, използвайки ензимна ферментация. Рибите не са способни да изхвърлят от организма неусвоените влакнини. Рибите лошо унищожават въглехидратите. Високото съдържаие на въглехидрати в черния дроб и мускулите е свидетелство за излишък на изкуствена храна в диетата.

Мазнини- основен източник на енергия за повечето животни. Рибите получават голяма част от енергията, поглъщайки мазнини. При отсъствието на мазнини в храната, се нарушава дейността на ЦНС, отслабва имунитета. Мастните киселини са наситени и ненаситени. Ненаситените мазнини, както и незаменимите аминокиселини не могат да се синтезират в организма на рибите и трябва да постъпват с храната. Тъканите на висшите гръбначни съдържат основно наситени мазнини, а при рибите и растенията те са предимно ненаситени. Ненаситените мазнини са меки и не замръзват при понижаване на температурите, характерни за рибите, които имат температура на околната среда.

Съдържанието на мазнини в храната за акавариумните риби обикновено е от 5 до 10%. Съдържанието на мазнини и витаними в тялото на рибите трябва да бъдат в правилно съотношение, за да може организма ефективно да изгаря мазнините. Рибите не губят много енергия, за това процентът на мазнините в храната трябва да бъде малък, за избягване на затлъстяване. За това храната трябва да бъде с ниско съдържание на мазнини. Храната за малките рибки съдържа повече мазнини.

Протеини- това е строителен материал за клетките, без тях е невъзможен растежа на организма и възстановяване на повредените или мъртви тъкани. Протеините са основа на кожата, люспите и други натурални материали, важни компоненти за храна на животните и са голяма част от сухото тегло на рибите. Част от аминокиселините животните могат да синтезират самостоятелно. Синтезирането се извършва основно в черния дроб. Някои от тях могат да се получат само с храната. Такива аминокиселини се наричат незаменими. При различните видове риби те са от 9 до 12.

Небалансираната по аминокиселинен състав хранителни протеини се нарича непълноценна. Употребата на непълноценна по протеини храна води до сериозни физиологични нарушения- загуба на апетита, нарушено храносмилане, забавен растеж и др. Животинският протеин се усвоява по-лесно и бързо, отколкото растителния. Оптималната концентрация протеини в сухо вещество храна за рибите се смята 30-40%. Тъй като метаболизма на рибите зависи от температурата, то за студенокръвните риби храната съдържа по-малко протеини. Месоядните риби се нуждаят от повече протеини, отколкото растителноядните. Активно растящите малки- повече от възрастните. За малките протеина трябва да бъде 50% от храната.

За различните групи риби примерно съдържание на компоненти в храната:

Хищни риби- протеини -повече от 45%; мазнини- 3-6% : влакнини- 2-4%.

Растителноядни риби- протеини 15-30%; мазнини- 1-3%; влакнини- 5-10%.

Всеядни риби- протеини- 30-40%; мазнини- 2-5%; влакнини- 3-8%.


Микроелементи- проблеми с минералния обмен на са възможни, при отглеждане на риби в излишно мека вода. Храната за меководните риби трябва да съдържа по-голямо количество минерални вещества.
Микроелементите влияят на растежа, размножаването и т.н. Нуждата от микроелементи в организма е много ниска, но без тях организма не може да съществува.

Минерали- необходими за изграждането на скелета и здравия растеж на рибите (калций и фосфор). При аквариумните риби минералните вещества и витамини могат да попаднат в организма им не само с храната и водата, но и непосредствено от околната среда- чрез хрилете и телесното покритие. Възползвайки се от това много акваристи решават проблема с осигуряването на рибите с тези вещества, добавяйки ги не само в храната, но и непосредствено във водата на аквариума. Рибите, живеещи в твърда вода, могат да извлекат калций от водата, но рибите, живеещи в мека вода, се нуждаят от голямо количество калций в храната. Сред другите важни елементи могат да се отбележат манган, желязо, цинк и др. Те са необходими в малки количества. Обикновено рибите, които ядат растения ги получават заедно с тях и водораслите.

Витамини- важен компонент за биохимичните реакции. Някои хранителни компоненти съдържат витамини, но те се добавят като допълнителна съставка. Това е особено важно за рибите, които не получават жива храна и не допълват менюто си с растителна храна.
Различават се водоразтворими и мастноразтворими витамини. Такива витамини като А,Д,Е,К се отнасят към неразтворимите във вода и за това трябва да се добавят в храната. Към водоразтворимите се отнасят С,В, РР, патентова киселина, биотин и те могат да се добавят във вид на специални добавки. Липсата на някои витамини води до забяване на растежа, отслабване на имунната система и т.н. Недостигът на един витамин не може да се компенсира с друг.

Авитаминоза в остра форма е резултат от обилно и еднообразно хранене или прием на лекарствени препарати. Не трябва да забравяте, че дори в тези случаи, когато не се наблюдават явни симптоми на авитаминоза, внасянето на специални аквариумни витаминни препарати подобрява самочувствието, повишава имунитета и усилва окраската на много риби. Тези препарати им помагат да преживеят такива ситуации като стрес, размножаване, прием на лекарства и др.

Пигменти- пигменти, съдържащи се в храната помагат да се подобри окраската на рибите. Пигментите (каротини) отговарят за жълта, червена, оранжева, зелена окраска на рибите. Освен окраски тези пигменти са необходими хранителни вещества за развитието на тъканите, хайвера и др. Живата храна, такава като артемията и др. е богата на тези пигменти. Същите пигменти се добавят в изкуствената храна.

Жива и свежа храна (леко замразени) пълноценни заместители- комбикорм, смеси и т.н. Всички заместители на живата храна са непълноценни по своя състав и не могат да заместят живата храна, за това не трябва да се използват продължително време. Най-полезна за рибите жива храна е: червеи, коретра, тубифекс, дафния, циклоп. Водните хранителни организми трябва да се взимат от такива природни водоеми, където няма риби, в противен случай те могат да съдържат паразити, причиняващи заболявания при рибите.

Повечето видове риби се задоволяват с 30-40% протеини в храната, въпреки че протеините в рибеното брашно съдържат фактор на растежа и значително превъзхождат всички други по хранителна ценност. Неазменимите аминокиселини за тях ще бъдат: арагнин, хистидин, изолейцин, лейцин, валин, лизин, фениланин, треонин и триптофан.
Към незаменимите вещества се отнасят също холин, цефалин и йод. Недостигът на всяка аминокиселина причинява при рибите зауба на апетит, проявяващ се с лоша употреба на храна и намалени темпове на растеж. Може да помогне добавянето на полиамин във водата.

Главен непротеинов източник на енергия са мазнините. Ако те се намират в храната в течно състояние(линоленова киселина), се усвояват добре. Калций и фосфор се адсорбират от кожата и хрилете директно от водата.

Витамините постъпват с храната. Дневната нужда от витамини изглежда примерно така (на 1 кг тегло на рибата): ретинол (А)- 100-500 мг, тиамин (В1)- 0,15 мг, рибофлавин (В2)- 0,11- 0,33 мг, пантотентова киселина (В3)- 0,1-1,4 мг, никотинамид- 0,55 мг и т.н. Недостигът на микроелементи, по-точно желязо, води до малокръвие, сколиоза, уродство на черепа, конвулсии.

Енергийните нужди на рибите за разлика от топлокръвните животни със значителни загуби на поддържане на стабилна телесна температура, не са големи. При растителноядните риби енергийните загуби с изпражненията са 40-50%, при всеядните 25-30%, при хищните до 20%.
Усвояемостта на животинската храна е равна на 84-96%, растителната 80-90%, детрит 10-15% и т.н.

http://aquafisher.org.ua/
превод:meri
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10358
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Акваристика за всички