Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Кастрация при котараците: митове и реалност

Кастрация при котараците: митове и реалност

Мнениеот meri » Пет Яну 10, 2014 9:41 pm

Мит 1: Ако котарака маркира, кастрацията задължително ще реши проблема.

Котараците и котките маркират територия по много причини. Тук влизат и териториалните, недостигът на внимание, болков синдром. Всеки стрес може да стане причина за подобно поведение. Кастрацията е ефективна само в този случай, когато маркирането е свързано с половата активност на котарака, с неговото желание да си намери партньорка. Понякога котаракът маркира след кастрацията в продължение на няколко седмици и дори месеци, а след това поведението се променя- това е свързано с това, че нивото на хормните намалява не в деня на операцията, а плавно, постепенно достига оптималното ниво. Маркират ли котараците след кастрация? Еднозначно да, ако маркирането не е свързано непряко с инстинкта за размножаване.

Мит 2: След кастрацията животните са лениви, отпуснати и инфантилни.

Този мит е възникнал поради това, че котараците ги кастрират по-често на възраст 6-9 месеца, или в зряла възраст(6-8 г.). Котенцето расте, става по-малко игриво, а стопаните свързват промяната в характера с кастрацията. Това се отнася и за зрелите животни- котарака става по-уравновесен, а човек смята:" Кастрирах го преди година, и той се превърна в ленивец." В действителност е странно да предполагате, че кастрацията може да превърне игривия котарак в сънливец. Характера зависи от много фактори, сред които:

- холерични, сангвинични, флегматични, меланхолични;
- наследственост;
- породна принадлежност;
- хранене;
- начин на живот;
- условия на отглеждане и др.

Понякога стопаните приемат за игривост повишената активност на котарака, свързана с излишната сексуална енергия. Котарака се носи по жилището кръгово, постоянно е в движение не защото това му харесва, а защото го движи инстинкта за размножаване. Той буквално не знае къде да се дене. След кастрацията спокойното по натура животно престава да търси партньорка и се наслаждава на живота, а действително игривият котарак си остава такъв.

Мит 3: След кастрацията котарака непременно ще затлъстее.

Стопаните сами са виновни за това, че повечето домашни любимци (не е важно кастрирани или не), страдащи от наднормено тегло, растат. Ние никога не можем да определим времето за игри, а след това да се опитаме да загладим вината си, предлагайки им нещо вкусно в замяна на общуването. А когато се проявят проблемите, виним всеки друг, но не и себе си.

Кастрираният котарак се нуждае от по-малко количество калории, отколкото некастрирания. Нуждата от физическо натоварване и общуване остават същите. Ако намалите малко порцията и не забравяте за активните игри със своя любимец, излишните килограми няма да бъдат проблем.

Мит 4: Кастрираните котараци често страдат от уролитиаза.

Котараците по-често от котките страдат от уролитиаза. Котараците се кастрират по-често, отколкото котките. Ако кастрирате котенцето в ранна възраст (2-3 месеца), е голяма вероятността от това, че уретрата няма да може да се развие достатъчно, ще бъде по-тясна, отколкото при некастриран или навреме кастриран котарак (6-9 месеца). Уретрата при котараците е по-дълга и тясна, отколкото при котките. Кастрацията не предизвиква уролитиаза. Това заболяване се развива по други причини: неправилно хранене, недостатъчна употреба на течности, наследствена предраположеност, инфекции на пикочните пътища и др. На уролитиазата са обърнали внимание още през 1960 г. Тогава заболяването е било широко разпространено, а кастрацията е била рядка процедура.

Мит 5: Котаракът след кастрацията не трябва да яде риба.

Рибата не е естествена храна за котките. В природата само някои видове котки са приспособени към хващане на риба. Рибата е въведена в диетата на котките, защото е евтина. Постоянното хранене с риба води до нарушение на минералния баланс, авитаминоза, намалено съсирване на кръвта и др. Това се отнася за всички котки, не само за кастрираните.

Може ли кастрирания котарак да яде риба? Да, може, в нея се съдържат много полезни вещества. Но не по-често от веднъж в седмицата, задължително морска, без кости, във варен вид. И в малки порции.

Мит 6: След кастрацията котарака спира да крещи, да дере мебелите, да драска и т.н.

В много случаи нежелателното поведение е свързано с инстинкта за размножаване- къса мебелите, "пее", напада гостите, защото изпитва стрес поради неудовлетворение. В подобни ситуации кастрацията действително е ефективен метод за премахване на проблема. Но понякога кастрираният котарак крещи по цели дни, хапе, къса всичко и дори месеци след процедурата- в такъв случай трябва да търсите причината, която кара животното да се държи по този начин (стрес, заболяване, недостатъчно внимание и др.).

Мит 7: Кастрираният котарак не може да се чифтосва.

Може ли кастрираният котарак да се чифтосва? Да, ако преди процедурата е имал опит. Някои рзвъдчици специално държат такива котараци като "успокоително" средство срещу котки, които изпадат в еструс, но не планират потомство от тях. Ако преди кастрацията котаракът никога не се е чифтосвал, няма да прояви интерес към противоположния пол. Ако преди кастрацията се е чифтосвал, но след това не общува с котки няколко месеца, по-скоро няма да си спомня нищо.

Ако кастрираният котарак търси котка, е възможно след процедурата да е минало много малко време или животното е имало голям опит преди кастрацията (в такъв случай трябва за известно време да ограничите неговото общуване с противоположния пол, за да "забрави" за похожденията).

Мит 8: Кастрацията намалява продължителността на живот.

Много стопани се вълнуват от въпроса:"Колко живее кастрираният котарак?"
Противниците на кастрацията разпространяват мнението, че кастрираните животни остаряват по-бързо, по-често боледуват и умират по-рано от некастрираните. Изводите на ветеринарите са противоположни: кастрацията увеличава продължителността на живота средно с 3-5 г. Защо?

Кастрираните котараци:

- Не участват в битки за територия;
- Не се чифтосват с бездомни котки, 100% болни котки (дворните котки винаги имат редица полови инфекции и са заразени с глисти, бълхи или друго);
- Не са склонни да "ходят на гуляй" за неопределено време. Рискът да се загубят, да умрат под гумите на колите или в устата на зло куче е сведен до минимум;
- Не страдат от постоянни хормонални "взривове";
- Не изпитват стрес от невъзможност да удовлетворят своите инстинкти напълно;
- Не рискуват да се разболеят от рак на тестисите, простатата, простатит и др. заболявания, от които страдат некастрираните.

Кастрираните животни при равни условия (хранене, отглеждане, наследственост и др.)живеят повече от некастрираните си съплеменници. Не става въпрос за племенните производители.

Мит 9: Кастрираните котараци са лоши ловци.

Не е истина. Кастрираните котараци хващат плячката, както и некастрираните. Странно е да се смята, че липсата на тестиси може по някакъв начин да повлияе на ловните инстинкти.

Мит 10: След кастрацията се развива дефицит на полови хормони, които провокират различни заболявания.

Половите хормони се произвеждат не само от тестисите, но и от хипофизата, и надбъбречните жлези. Понякога дори в излишно количество. А за някакъв дефицит в резултат на кастрацията не може да става въпрос. Хормоналният дисбаланс е сериозен проблем, изискващ лечение от ветеринар, но кастрацията не е причина.

http://vsookoshkax.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10353
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кастрация на котка. Кастрация на куче