Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Кастрация при котките: митове и реалност

Кастрация при котките: митове и реалност

Мнениеот meri » Съб Яну 11, 2014 2:12 pm

Мит 1: Кастрацията прави котката непълноценна и нещастна, тъй като завинаги се лишава от радостта на майчинството.

Колкото и да обичаме домашните си любимци, те си остават животни. За разлика от хората, постъпките и решенията на котките са обослувени от инстинкти, а не от съзнание. Те не мечтаят за това как ще кърмят котенцата си, ще ги учат да ловуват, да се отбраняват от враговете и т.н. Пораствайки, котенцата или стават конкуренти, или сексуални партньори на своята майка. А ако котката не общува с потомството, вече след година или по-рано, няма да познае своите деца. Ако стопанина поради някакви причини реши да кастрира бременната котка, тя дори не разбира какво се е случило: котката не преживява за своето потомство, няма да го търси, няма да се влоши настроението й. А ако види родените котенца, започва да работи инстинкта- да ги защитава. Именно поради тази причина котките действат според инстинкта, не осъзнавайки вариантите и перспективите, кастрацията е хуманна процедура. Котката се избавя от грижите, свързани с износване и отглеждане на потомството, те не губят нищо.

Мит 2: Трябва да позволите на котката да роди поне веднъж преди да я кастрирате.

Причината за появата на този мит е очевидна: едни искат да си поиграят с котенцата, други желаят да компенсират парите от покупката на породистата котка. По този въпрос ветеринарите са единодушни:" чифтосване за здраве" не съществува, вска бременност и раждане е сериозно наатоварване на организма. Освен това, първите раждания са много тежки за неопитната котка. Ако нещо се случи, стопанина трябва да преживее кастрацията на бременната котка, което е напълно допустимо по медицински показания. Котката по-лесно би понесла обикновената кастрация, отколкото премахването на увеличената матка заедно с развиващите се плодове. И да не забравяме за туморите на млечните жлези, рискът от възникването на които намалява, ако котката се кастрира преди първия еструс.

Мит 3: Не трябва да се кастрира котката по време на еструс. Трябва да се изчака, когато този период премине.

Напротив, много ветеринари препоръчват да не се чака приключването на еструса, така както котката не се чифтосва, може да изпадне в сексуално желание в интервала между еструсите само за няколко дни. Хормоналните "разтърсвания" изтощават животното, подкопават неговото здраве. Ако котката не е прекалено активна и е в еструс 3-5 пъти в годината, можете да изчакате периода на покой. Ако еструсите следват един след друг- няма смисъл да отлагате. Много стопани се интересуват може ли да се кастрира кърмеща котка? Да, може, ако това е необходимо по медицински показания(усложнение по време на раждане или след раждане, възпалителни просеци в матката). Кастрацията на кърмещата котка е нежелателна процедура, въпреки съвременните методи и професионализъм на лекарите, последствията от операцията могат да доведат до това, че котката да не желае да кърми малките и да се грижи за тях. Моментът, когато котката е кастрирана след раждането е безопасен, и се определя лесно: когато малките започнат да се хранят самостоятелно, а майката престане да ги кърми, е време за кастрация.

Мит 4: Котката след кастрацията ще стане ленива, ще се превърне в "мека играчка", през цялото време ще спи.

Обикновено няколко седмици след операцията котката губи всякакъв интерес към противоположния пол, става по-уравновесена. Сега за нея има други забави- да поиграе с играчките, да лови слънчеви зайчета, да се помилва с любимия човек. Характера на котката си остава непроменен, променя се само поведението, мотивацията за което е била половата активност. Котка, която преди кастрацията е ставала само за да търси партньор, действително може да се превърне в ленива. Но само в случай, ако стопанина не й отделя достатъчно внимание, не намира време за игра с нея.

ВАЖНО: изключително рядко кастрираната котка търси котарак, крещи, маркира и т.н. Такава котка трябва да се заведе на ветеринар. Не е изключена вероятността от хормонален дисбаланс или други здравословни проблеми.

Мит 5: След кастрацията котката силно напълнява.

Не кастрираната котка маркира, крещи, понякога буквално се катери по стените в търсене на партньор, измъчва я стрес, тя е раздразнителна и дори агресивна в периода на еструс. Ако котката излиза на разходка, тя постоянно забременява и ражда. И в двата случая се изразходва голямо количество енергия. След кастрацията не настъпва еструс, пропада необходимостта от излишна активност, търсене на "жених". При запазване на предишния хранителен режим, животното получава излишно количество калории, които се превръщат в мазнини(не винаги). За да избегнете проблемите, трябва да намалите порцията с 10-20% и да не забравяте за това, че котката се нуждае от физически натоварвания.

Мит 6: Кастрацията повишава рискът от възникване на уролитиаза.

На учените и до сега не е известно каква е причината за уролитиазата.
Факторите, провокиращи заболяването, са следните:

- Излишни килограми, неправилно хранене;
Недостатъчна употреба на течности;
- Наследствена предразположеност;
- Инфекции на пикочните пътища;
- Слабо подвижен начин на живот.

Според статистиката, процентът на котките болни от уролитиаза е еднакъв сред кастрираните и некастрираните животни. Освен това, уролитиазата по-често засяга мъжките, отколкото женските (75% срещу 25%). За да не бъдете изненадани, веднъж в годината трябва да давате урина за анализ, според резултатите ще се види дали котката влиза в рисковата група. Ако не влиза, профилактичното лечение, назначено преди появата на симптомите ще помогне да се справите с болестта, преди да подкопае здравето на котката.

Мит 7: Много котки след кастрацията страдат от незадържане на урина.

Този мит "любезно е предоставен" от стопаните на кучета. Това е така, защото около 15% от големите женски кучета (с тегло повече от 30 кг) след кастрацията действително страдат от незадържане на урина. Това при котките не е страшно. Неаздържането на урина като последица от кастрацията е изключително рядък, почти уникален случай.

Мит 8: Кастрацията превръща котката в послушно създание. Тя престава да къса мебелите, да маркира, да мяука силно през нощта.

Кастрацията променя само тези аспекти на поведение, които са свързани с половата активност на животното. В случаите, когато нежелателното поведение не е свързано с привличане на партньор, след кастрацията не се променя нищо. Ако кастрираната котка крещи, къса мебелите, драска, е взъможно да не е възпитана достатъчно или да страда от периодична болка, стрес. Първо ще трябва да проведете изследвания, а след това да се заемете с възпитание на хулиганката.

Мит 9: Заради премахването на яйчниците се образува дефицит на хормони, които оказват негативно влияние върху здравето на котката, и в резултат, води до намаляване на продължителността на живот.

Организмът на некастрираната котка може да се сравни с море, в което постоянно бушува цунами. Кастрацията нормализира хормоналния фон, което влияе благотворно на състоянието. Дефицит не се развива, тъй като работят надбъбречните жлези и хипофизата. Продължителността на живот се увеличава, а неговото качество се подобрява.

Мит 10: Котката след кастрацията престава да ловува.

Инстинктът за размножаване и ловния инстинкт са различни. Последният, е много по-силен, ако котката не се храни, няма да оцелее. За това не трябва да се страхувате, че котката няма да ловува. Ако котката е обичала да ловува преди кастрацията, няма да загуби интерес към лова.

http://vsookoshkax.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10350
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кастрация на котка. Кастрация на куче