Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Сватба

Сватба

Мнениеот roko » Нед Мар 14, 2010 11:48 am

СВАТБА


Малко след полунощ чухме мощният лай на Мечо.Ясно се разбра ,че подгони нещо в тъмното и повече не се чу нищо.Стояхме заслушани в звуците на лятната нощ.Другите
Двама не зная какво чуваха Чувах само отделни
щурци сякаш се надпираха кой от кой е по щур
колкото и да напрягах слух не чувах кучето.Наоколо беше гъста гора .На запад започваше стръмнина,обрасла с дренак и осеяна
с камънак.Ако там имаше нещо ,ясно щяха да се чуят падащи камъни .В тази посока не беше заминало кучето.В обратната посока се чуваше монотонното бълбукане на реката..
Няколко пъти до сутринта се събуждах ,но от кучето не се чуваше и звук.Предишни нощи също се губеше ,но след час два се връщаше изморено и мокро до кости.Това бяха негови редовни надбягвания с лисицата или сърната ,ко
ито години наред живееха около манастира.Тази нощ нещо друго е привлякло вниманието на кучето.
Рано сутринта видях кървави петна по каменната настилка пред портата на манастира.
Озадачи ме верният пазач.Сутрин никога не напускаше обичайното си място,още нещо се е случило тази нощ.
Появи се от към старата чешма с наведена глава,едва едва пристъпяше на три крака.Задния

крак държеше свит нагоре.Дойде и легна в краката ми.Погледна ме виновно и въздъхна.
Седнах до него и го разпитвах,но какво може да каже животното ,само ме гледаше с поглед на победен.Раната на крака не беше опасна и аз успокояващо го потупах по врата ,той се отдалечи видимо успокоен.
На следващият ден ме посрещна здрав и весел.
Тръгнахме,той напред ,ас и децата след него.Оставих кучето да ни води .Имах желание да разгадая неговото нощно отсъствие и раняване.Не го подканвах и не го насочвах коя пътека да поеме .Криволичехме из гората без пътека ,кучето вървеше по негово желание.На ед
на полянка козината на Мечо настръхна и се чу глухо ръмжене .Огледах се наоколо и стиснах здраво дряновата тояга с която не се разделях в гората.Кучето направи няколко кръга по поляната и не спираше да ръмжи.Загледах се по-внимателно .Тук се беше разиграла битка,тревата и билките са изпотъпкани.
Кучето се поуспокои и тръгна.Аз разказвах на
децата някакви историйки и скришом наблюдавах кучето.Мечо пресече реката и ни загледа настойчиво от брега.Нямаше как свалихме обувки и преминахме на неговия бряг.
Навлизахме в лабиринт нивички и вилни места,
тук там се срещаха.Приближихме до изоставен пчелин.Срещу нас със силен лай се понесе една
черна мълния.Черното куче беше на бой колкото Мечо ,но много по охранено.Козината му лъщеше като намазана със зехтин.Старият боец не се замисли и за миг,натисна силно земята под лапите та чак изхвърчаха трева и пръст под тях.И друг път ни е спасявал от нападащи кучета
но този път имаше нещо различно.
Двете тела се сблъскаха .Чу се звук като че се удариха два камъка,само дето искри не се видяха.Едва ги разтървах .Яката дряновица бе
ше показала и на двамата ,че в присъствието и е
забранена всяка свада и борба .Двете кучета бяха извън себе си от злоба.Не бях виждал Мечо
толкова ядосан.Следващият момент разбрах
какво деляха.От прихлупената дървена къщичка
се показа млада жена и до нея стоеше ,наперила уши снежно бяла кучка.Поздравих и жената ме покани на развален български да поседна на пейката от габър .Заговори нещо на нейния си език на черното куче и то се успокои.Нашият мечо изглеждаше пред него като рошав селски ерген.Обикаляше около мене и ръмжеше глухо.
Очите му вперени в бялата чуждоземка и нищо друго не виждаше и чуваше.Лъскавият пес се приближи до нея ,но тя го отблъсна грубо със силно захапване за рамото.Явно нейните симпатии бяха на наша страна-на Мечо.
Бялата дама приближи него ,подуши и близна муцуната му,изви се като балерина и го покани да потичат по поляната.Нашият това и чакаше.Скочи след нея с радостен лай.Следващият момент отново се наложи дряновата да раздава правосъдие.Жената отново заговори на черния нещо ,а на мен обясни че са брат и сестра с бялата кучка.Тя няколко пъти желаела да стане майка ,но черният прогонвал всички мъжкари.Аз обясних на жената какво да направи за да има бялата жених.
На сутринта Мечо се върна изморен и мокър до кости.Щом ме видя заскача около мен като малко кутре от радост.Потупах го по врата и тръгнахме към пчелина,кой кого водеше не беше ясно.
От далеч чувахме силният лай на черният брат , но от едно и също място.От храстите из
кочи бялата кучка и ни посрещна като свои.Гра-
циозно се отърка около Мечо и ни поведе към пчелина.Обръщаше се назад и в очите имаше топлина и благодарност към цялата природа.
Черният беше вързан за старата круша с дебело въже през врата.Мечо застана пред него
с оголени зъби ,но не го нападна.Не спря да ръмжи докато лъскавия не полегна пред него
с наведена глава.Така двубоят беше приключен
за което бях виновен аз и черният го знаеше.Макар и вързан ме побиха тръпки като
видях погледа му вперен в мен.Почувствах се предател.
Цяла седмица ,ден след ден вървяхме по една и съща пътека към пчелина.Всеки преди обед ни посрещаше стопанката на бялата кучка .Черният пес все така злобно ме гледаше.Жената сподели че и нея не допуска до себе си.Съвестта ме ровеше нещо отвътре и всеки ден се приближавах до черното куче и му говорех
.В края на седмицата успях то ми позволи да разхлабя възела около врата му и с радостен лай се понесе по поляната.
От храстите се появи Мечо с бялата си годеница и аз бързо хванах дряновата ,но не се наложи да работи .Този път моето куче не отвърна на нападението,а с поглед принуди чер
ния да се наведе и заеме поза на подчинение.
В следващият момент по поляната се носеха телата на трите кучета в обща игра.Природата беше въдворила ред и спокойствие,може би за няколко месеца до следващата нощ на зачатие.
Няколко дена жената от пчелина я нямаше.
Както обикновено се появихме на пчелина преди обед ,жената седеше на грубата пейка и си тананикаше весело на неразбираем език.Повикан от лаят на черното куче на вратата
на къщата се появи грамада от мускули, брада и мустаци засмян мъж.
Нещо ме жегна под лъжичката и усетих дебело
въже около врата си.
.
roko
Животинче с въпрос
 
Мнения: 1
Регистриран на: Нед Мар 14, 2010 11:16 am

Re: Сватба

Мнениеот zoomaniak » Нед Мар 14, 2010 8:33 pm

Ако го оправите правопис и т н...стилистика и т н....ще го публикуваме в Портала :ay: да го прочете цяла България.

stamen.stamenov@gmail.com
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Сватба

Мнениеот sasin » Сря Окт 20, 2010 10:31 pm

ох.. красиво..
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am


Назад към Стихове + Разкази + Проза