Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Старата гора

Старата гора

Мнениеот zoomaniak » Чет Окт 11, 2007 9:17 am

Лисицата си бе направила дупка под огромните корени на стария бор. Точно на стотина метра от малък поток, чрез който утоляваше жаждата, през тези топли летни дни. През този сезон намираше лесно храна и винаги нейното поколение имаше какво да яде и растеше здраво и силно в старата гора. Много пъти старата лисица бе раждала в тая гора и я познаваше като опашката си. Сега излегнала под сянката на един шипков храст си почиваше от преминалият вече нощен лов. Успя да се добере с един бърз скок до младото зайче от колонията от зайци, която се намираше в далечния край на гората, близо до странната земя.

За тази земя тя не искаше да си спомня много, много - винаги с всяка фибра на тялото си усещаше, че там има голяма опасност за нея и животните. Когато вятърът променяше нощем посоката си, по време на лов, до носа и достигаха непознати и опасни според нея миризми. До сега през деня тя никога не ходеше до тая част от гората. Само нощем по време на лов си позволяваше този лукс, много нейни роднини вече липсваха от гората, защото бяха преминали границите на странната земя и вече навлезли в земите и, за да ловуват, никога не се връщаха. За това тя умно се прозя, при което лъснаха острите и зъбки, и силният и врат. На някои места вече козината и придобиваше сив оттенък, признак за натрупалите се години. Когато се разхождаше сита из старата гора все повече срещаше празни лисичи дупки. Много от нейните деца я поздравяваха вече като млади и самостоятелни индивиди, но и много липсваха.

Старата лисана си пазеше и кожата, и спомените. Те и бяха най-скъпото в нейния опасен живот. Не се чувстваше застрашена от никой, освен от миризмите, които идваха от странната земя. Е, от време на време правеше път на някоя заблудила се мечка по време на хранене. За разлика от мечката, тя не обичаше плодове и други вегетариански храни. Зъбите и не бяха създадени за плодове, а за младо и крехко месце на младите зайци, катерици, мишлета и други дребни животни.

Животните в гората я уважаваха, знаеха, че е умно животно. Външният и вид говореше, че не е просто оцеляла като е спяла под храстите. Така я завариха тези сладки спомени от историята на старата гора. Отиде до дупката си, винаги се оглеждаше, подушваше вятъра, търсеше някаква опасност, но за сега - да хапне крехко месце - не беше усещала нищо лошо по вятъра. Само от време, на време трябваше да се кара или бие с язовци, таралежи и други нахалници, привлечени от оставените остатъци и миризмата на кокали. За това, тя един път седмично чистеше бърлогата си от такива издайнически хранителни отпадъци. Така трябваше да стане и днес. Усети веднага непозната миризма на животно, което е минало доста преди нея. Веднага наостри ушните си миди, да улавят и най-тихия непознат за нея звук. Бавно започна да пристъпва към оставените следи в меката почва, стъпка по стъпка, не се знаеше дали някой от странната земя не и беше устроил засада. В старата гора се носеха подобни слухове. Стигна до първият ред от следи, които носеха този опасен мирис на непознато животно.

Като прецени преди, колко време са оставени следите и, че вече не би трябвало да е тук животното, проследи ги с един бърз спринт по тях, за да се увери, че то се е насочило към странната земя. Малко успокоена се върна и започна да се отърква в оставените следи, така напои козината си с тях. Трябваше и съвет от един от малцината експерти относно странната земя. Насочи се с приповдигнато настроение към мрачната част на гората, където слънцето нямаше много достъп до земята, пречеха му старите високи борове и шипковите нашествия на храсти. Настанили се там с годините, те бяха натрупали огромни количества храсти, които образуваха тунели в гората, проходими само за животни.

Все пак, за да не изненада господарите на тези земи, тя се провикна:

- Искам да вляза, трябва ми съвет относно една миризма с произход от странната земя. Приклекнала на задните си крака, тя зачака отговор. Тази норма на поведение животните в гората я спазваха стриктно, ако ценяха живота си.

От тъмната страна на гората, от храстите се чу следното бързо ръмжене:

- Влез, но не ми губи времето! - ръмженето глухо стихна в гърлото на притежателя си. А лисицата с достойнство влезе под тунела от шипкови храсти. Не можеше да я стресне почти нищо, уважаваше тази територия и господарите и, те също я уважаваха.

Когато стигна мястото на срещата, пред нея стояха две диви котки и тяхното поколение. След нея, по-добре да кажем, че наравно с нея в старата гора си съперничиха дивите котки и лисиците. Но по смелост и ловкост дивите котки надминаваха лисиците и за това те познаваха най-добре странната земя и нейните обитатели.

- Какъв ти е проблема? - попита мъжкарят. Приседна на задните си крака и сякаш просто ей, така започна да облизва единия от предните си крака. Всъщност старата лисица забеляза бързият поглед с, който отпрати женската да си върши задълженията при децата или с храната нещо, не можа да прецени сама, но те останаха сами в тъмната страна на гората. Щом женската излезе той спря да се ближе и отново повтори въпроса си:

- Какъв ти е проблема? Защо така през деня се появи при мен? С каква неясна миризма си се сблъскала о, най-старата от лисиците? - изфуча дивата котка.

- Помириши я. - просто се приближи лисицата към него и поднесе кожуха си. Дивият котак помръдна два-три-четири пъти с мустаците си, за да смели миризмата и недоволно попита:

- Къде я намери тази стара позната за мен, миризма на слуга, ловен при това? Отдавна не съм попадал на тая миризма, тя се срещаше само по странната земя. Когато ходехме с моята на лов там, за млади птици и зайци, много често я срещахме по земята или в едни оградени с дърва земи, пълни с храна, която само чака да бъде хваната в лапите ми.

Лисицата заинтересувана от тези нови информации продължи:

- Точно до дупката ми. После ги проследих и видях, че се отдалечават по посока на странната земя. - изджавка тя.

Дивата мъжка котка внезапно се изправи, видимо притеснена и силно измяука:

- Тези следи, с тях имаше ли и други, непознати за теб дърта лисицо. - запита я той и се приближи по-близо до нея.

Старата лисица се отдръпна, не и се искаше тази близост с един от нейните конкуренти в хранителната верига на старата гора. Този котак и неговите роднини не работеха често и съвестно. Все нападаха всичко и всеки, нямаше чест и достойнство да убиеш родителите на младите зайчета, да вземеш за храна само един заек и да си тръгнеш спокойно след това клане. Дори тя - лисицата не работеше така. Спазваше неписаните закони на старата гора.

- Не следите бяха само едни и в радиус от три мои територии, други не усетих. Какво мислиш по този мой проблем, какво е твоето заключение? - попита тя.

Котака отново се приближи към нея, зад него, необяснимо как стоеше и женската, а зад нея имаше и още доста по-млади диви, но силно котки. Мъжкият вече изръмжа заплашително:

- Скоро очаквай проблеми и старата гора да очаква проблеми, ние сме били забелязани от създанията или от техните продажни слуги, без които те не могат да ни причинят голямо зло. Махни се от тук, махаййй се..... - започна да ръмжи той.

- Не искам да ги доведеш с гадната си воня, дърта лисицо. - дивите котки започнаха да я заобикалят вече.

Лисицата видимо притеснена от всичко, бързо напусна тъмните територии на гората. Съпроводена от тъжния мяукащ звук, който не се бе чувал отдавна в старата гора и носеше само предупреждение за смърт. Това озадачи и остави трайни следи в мозъка на неподготвената стара лисица. Не знаеше какво да очаква в бъдеще време. Насочи се към нейната територия и вече пресмяташе наум промените, които вероятно щяха да я настигнат в добро или лошо отношение.

Старата гора сякаш четеше мислите и, сякаш се беше надвесила над нея и внимателно попиваше всяка ново движение на лисицата. Така умислена стигна до бърлогата си и се зае със старата си работа да почисти още по старателно дупката си от всички издайнически следи, които можеха да доведат слугите до нея. Не се сети да се опита да предупреди останалите обитатели на гората. А, и те надали щяха да я вземат на сериозно Традициите относно нейният род не позволяваха на останалите животни, много, много да и вярват. Така унесена в работа не усети, кога се стъмни около нея и стана време за храна. Започваше нощния лов. Протегна се няколко пъти, като изви уморено гръбнака си първо нагоре и после надолу и навлезе в територията си, в търсене на храна.

Прибра се рано сутринта, видимо сита от двата млади горски бекаса, които без да иска хвана. Те за нея бяха едно от трудните и ловни пътешествия. Опита се да преспи в дупката си за два-три часа, да отпусне от дългата нощ. Но спомените от отминалия ден не и даваха да затвори очи, камо ли да заспи. Нещо я подсети да се измъкне от дупката и да отиде малко в страни от нея, на около стотина лисичи скокове, където имаше студена вода и сянка, под която се излегна, сега вече малко по-спокойна.

Вятърът от време на време си сменяше посоката и познатите на лисицата миризми стигаха до нея от доста далечно разстояние. Щом нямаше нищо непознато сред тях, тя не се притесняваше. Така отмина доста от времето през, което тя си почиваше смилайки храната си. Сега стана и се облиза мързеливо, отиде до потока и се налочи с вода, която е ободри изцяло и развеселена се насочи отново към дупката си. Не преминала и десет лисичи скока разстояние усети нещо.

Първо съвсем слаба, но позната миризма на слугите, вятърът отново смени посоката си и премахна уловената миризма. Лисицата се насочи към вятъра, за да улови и прецени следата във въздуха. Но не успя. Това я притесни видимо и все пак се насочи към предполагаемото местоположение, според нея, на слугите, на създанията.

Това я стресна малко, все още не беше подготвена за изненади, така че когато вятърът отново се обърна към нея и острата съвсем прясна миризма на слугите я удари в носа - направо и прилоша на старата лисица. Веднага спря и се обърна, задвижи се в едно средно темпо, но тъй като вече до ушните и миди достигнаха гласовете не само на един слуга, вече усили темпото и се насочи в дъга, която подминаваше земите и. Разлая се, да предупреди останалите и роднини, и животни, които щяха да и повярват. Усети промененото темпо на слугите, те вече разбрали днешния си провал се насочиха само след нея.

Отдавна не беше бягала така бързо и постоянно, годините и си казваха думите, за това тя пусна мозъка си в действие. Насочи се към една от по-пълноводните реки в старата гора и скочи във водите и. Стигна до другия бряг на реката и се скри под една паднала във водата върба. Видя слугите, дългите им уши се влачеха по земята, дълбокият и силен звук, който издаваха с устните си, направо я оглуши и дълго след тая случка, в сънищата и звука я преследваше упорито. Слугите бяха пет, със здрави и ниски тела и лъскав косъм, бяло-червеникави на цвят или на петна. Стигнаха до водата и жално завиха с дразнещите си гласове, алармираха за проблема им с проследяването на лисицата. Едни като по команда се насочиха по лявата част на реката, другите се затичаха по дясната част на реката, един слуга остана на мястото, където тя влезе във водата. Май водата не им беше приятна и те не навлизаха в нея. Това видимо успокои старата лисица и тя започна да изучава бъдещите си врагове и непознати съседи от странната земя.

Въпреки всичко това нещо я караше да мисли, че не всичко е завършило за днес. С нарастваща тревога видя как от близките шипкови храсти, примесени с капинови насаждения от див характер - се показаха две наистина странни същества. Дълги и ходеха по много интересен за нея начин, нямаха лапи, бяха облечени с някаква зелена материя, която ги скриваше доста умело в зеленината на природата. С тях бяха и слугите им - на гърба си носеха едни изненадващи дълги пръчки, които в момента се озоваха в ръцете им, а сериозните лица започнаха да се оглеждат наоколо търсейки нещо с нарастващ интерес. Единия клекна до последните и следи и посочи другия бряг на реката смеейки се, другия посочи в противоположната посока и цялата смрадлива сган се насочи от там, където беше се появила. Слугите се оттеглиха по стъпките на господарите им и жално започнаха да вият в знак на поражение.

Още дълго време старата лисица не се показа от скривалището си, но след това студената вода я накара да излезе, като при това цял час души въздуха и се опитваше да хване всяка издайническа молекула на слугите с тяхната вече опасна и запаметила се в мозъка и миризма. За да запамети и миризмата на двамата високи господари тя се насочи и към техните стъпки с особено интересна форма. Но там те не издаваха никаква миризма, това я учуди и озадачи. Но от опит знаеше, че нищо не оставаше без следа в старата гора, за това се успокои и тайно започна да се прокрадва към бърлогата си. По заобиколения път и почти навсякъде усещаше миризмата на слугите на господарите и виждаше техните естествени стъпки. Това ново явление в старата гора не вещаеше нищо добро за обитателите и. Осъзнатото лисичо прозрение оформено в мозъка я подсети да потърси съратници и другари в борбата с новите врагове на старата гора и законите на природата.

Небето започна да събира в земите си онези черни облаци, които първо са били сиви, а преди това бели и пухкави. След като ги събра точно над старата гора, небето им разреши да заплачат, за да покажат съчувствието си към нейната предстояща съдба. Лошите и опасни светкавици небето ги прати в земите над странната земя. От където все по-често и по-често идваха нападателите и отнасяха със себе си част от природата на страта гора.

Лисицата се прибра в бърлогата си измокрена до кости. Дълго се лиза, за да се подсуши до известна степен и през това време се опита да вземе правилното решение за нея и роднините, тъй като бе най-стара и умна сред лисиците. Нейната утроба е дала живот на половината лисици в гората. Това я накара да погледне себе си, с горд поглед. Насочи се към един от тъмните ъгли на дупката, там където раждаше и отглеждаше децата си. Прилегна на меката постеля, състояща се от натрупаните пластове през годините козина; пера; парчета сухи треви; дребни кости и друг трупан през годините гнездови материал. Имаше точно до нея една особено гладка кост, която я накара да се усмихне, показвайки си белите зъби. Това беше остатък от първата жертва донесена от нейния вече покоен лисок, след първото и раждане. Тогава на бял свят се пръкнаха пет млади лисичета и всичките мъжки. Отраснаха силни и умни като нея и сега даже се разминаваха по следите, оставяйки познати маркиращи миризми. За жалост лисиците нямаха вечни роднински връзки и след като младото поколение повалеше първата си жертва, можеше да се твърди, че е самостоятелно сред природата на старата гора.

Така я завари хладното дъждовно утро, понатрупала някоя и друга излишна мазнина, те не се сети да ловува през отминалата нощ. Излезе и вдиша от чистия въздух на старата гора, след този дъжд всичко лъщеше чисто и измито и даже въздуха не носеше омразните и миризми. Освежена се насочи към една от бившите и територии, там искаше да говори с едни от оцелелите млади семейства след набезите на слугите. Студения допир на калта по меките и лапи и донесе нови радости от живота сред старата гора. Но пред очите и попадна следа от пребиваването на слугите и техните екскременти и показваха успешният им поход, предният ден. Това я натъжи и забави придвижването и към познатите за нея земи. Вече почти не се срещаха свободно разхождащи се животни. Само дребните птички летяха и си говореха на воля.

Стигна пред един от първите постове на нейните стари земи. Това бе един стар бял бор, мъртъв от много години, помириса го и усети пресните секрети на по-младите и роднини, това я успокои и тя продължи по пътя си. Не очакваше толкова бързо да се срещне с тях, мислеше си, че те са се крили през деня, но уви - ушните и миди донесоха познатите тихи и прокрадващи се стъпки. Позна ги само по шумоленето на сухите треви, подвиващи се под натиска на лапите им. Този особен звук различаваше лисиците от всички останали животни. Така че, седна на задните си крака и каза не високо:

- Излезте млади приятели, излезте, идвам с мир и предложения. - после се загледа с прикрито безразличие в един млад и игрив зелен бръмбар, в младините и, те бяха любим деликатес.

От близките храсти веднага се показаха две млади и силни лисици, с естествения им червен цвят. Те наскоро бяха се събрали в обща бърлога и скоро очакваха поколението си. Приближиха се към нея със сведен поглед, знак за почит сред обитателите на старата гора и отговориха:

- Ето ни, какво те води в земите ни, стара майко? - пръв проговори мъжкият. Женската стоеше на една глава зад него в тон с йерархията в гората.

Старата лисица мислено заплака от тая показност на уважение от нейното поколение, но те не го знаеха.

- Не усетихте ли, новите промени или само мен ме гонят слугите от странната земя. - попита тя.

- Да усетихме ги, видяхме ги и даже съседите от дясно на нас, те са бягали като луди и едвам са се спасили. Мислят да се махат и само това, че трябва да пресекат странната земя, само това ги спира.

- Вие, какво мислите вие за промените? - попита тя отново.

- Трябва да се преборим, всички заедно да се обединим и да вгорчим живота на слугите, защото забелязах, че без тяхната намеса онези високите са безсилни да ни навредят. Даже чакала, той каза, че те му били далечни роднини, но не се разбирали въобще и едни други слуги пък гонели неговият род. Какво стана - стара майко с нашата гора? - попита я той.

- Браво, правилно съм ви възпитала, приятно е да чуя това твое искане. Как да стане според теб това? - отново го запита тя.

- Ние не сме ли най-хитрите същества в тая гора и май за това онези високите ни преследват така настървено. Така, ето отговора, тук някъде се крие, вчера май слугите бяха много, прекалено много и май загинаха някой роднини. Все още не сме обходили земите ни, за да видим щетите, все още нямам пълна информация за щетите.

Старата лисица го прекъсна:

- Остави щетите, продължавай. - младата женска не я изпускаше от поглед. Това я изненада, поради това, че те нямаха ръководна роля в поведението и ръководенето на земите им. Но тук е станала някаква еволюция. Трябваше да провери това свое откритие.

- Още не знам как, но мисля да свикам с твоя подкрепа едно стегнато събрание на отговорните животни от старата гора, какво ще кажеш стара майко? Попита той:

- Такава е волята ти, тя е взела правилната посока и според мен ще получиш подкрепата ми. Като си готов с организирането на събранието ме повикай последна, за да стане това прати ми женската си. След като каза това, хвърли един весел поглед на младата женска и обърна гръб на учудения мъжкар. Той успя бързо да каже:

- Добре, така ще стане, стара майко. – двете млади лисици също напуснаха мястото на импровизираната им среща сред поляната. Като оживено нещо спореха по време на движение и надмощието получи нежната млада лисичка.

Старата лисица ускори ход, предстоеше и доста работа преди започването на поредния лов в старата гора. Отиде до хралупата на бухала и там с доста трудности си поговори с него и отмина по посока на територията на дивите прасета. Те явно щяха да са ключов механизъм в плана и. За това им отдели доста от времето си и смяташе по време на завръщането си към дупката да осъществи добър лов.

Старата лисица се събуди от лошите спомени от последните няколко седмици. Слугите все нападаха старата гора и то доста успешно и тя знаеше, че в най-близко време трябваше да задейства плана си. Получи одобрението и сътрудничеството на доста важни животни от гората – така, че не и се струваше невъзможно да има явен провал. Годините на нейния смислен живот я бяха научили да знае, че истината винаги изплува ако лисицата не я е страх от водата.

Насочи се към по-светлата част на гората, която се владееше от младите и скокливи чифтокопитни тревопасни бозайници. Имаше уредена среща от гарвана с предводителя им десет годишен благороден елен. Както казваха на майтап животните – стрелян заек бе тоя елен. Умен и пресметлив и пазещ поверените му женски и другите, които беше спечелил в битки с претендентите за водачеството.

Лисицата пристигна на една от поляните и зачака появяването на нейния нов съюзник. Той се зададе с гордо вдигната глава и с него имаше още два млади и силни сръндака. По нищо не показаха, че са я забелязали – водача се приближи и каза:

- Привет, чуваме, че искаш да се борим със слугите на дългите животни, идващи от странната земя. – младите сръндаци стояха на почетно разстояние зад него и внимателно оглеждаха околността, като през цялото време душеха внимателно по посока на вятъра. Те явно бяха обучени от стария да са верни стражи.

- Правилно си чул, високи ми приятелю. Положение от ден на ден излиза от контрол, и вие търпите загуби, но не си признавате. – лисицата беше приседнала на задните си крака и любопитно гледаше елена в очите.

- Така е, продължавай моля те. – каза той и откъсна свежа стиска листа от дървото до него и ги задъвка умно, умно.

- Говорила съм и с моите роднини, които търпят най-големи загуби и с дивите прасета и със силните птици на небето. Организирала съм всичко. За вас остава важната задача да отклоните вниманието на слугите от нас и прасетата за деня, в който те ще изчезнат. Носовете им са силни но телата слаби, ум нямат, и благодарение на тях враговете с димящите пръчки станаха много дръзки и дръзки. Съгласен ли си с мен. – сиво-бялата лисана отмести за миг погледа си от него и загледа разтревожена един от младите стражи. Той показваше видими признаци на чуждо присъствие, но спокойното поведение на водача го объркваше.
- Виж за какво е тревогата ви? – нареди бързо водача и с едно поглеждане продължи да говори на старата лисица.
- Добре, имате нашата видова подкрепа. Като си готова прати гаргата да ни извести и да ни предаде задачите. Трябва да тръгваме.... – каза лопатаря и се метна встрани и пое видимо по-бързо от преди. Младите животни нервно го следваха на известно разстояние и се оглеждаха тревожно.
За всеки случай лисаната провери с носа си въздуха и като не откри опасност, изпръхтя със смях и се върна под прикритието на дърветата. Не обичаше празните пространства на гората. Те видимо я дразнеха с липсата на укритие, за жертвите и враговете.
Като потъна в дебрите на старата гора се опита да си почине под един храст, но непрекъснатото мислене не даваше възможност за това. Затова се остави на мислите, да я водят напред пред решението на поставената задача и бъдещите проблеми на старата гора. Всичко дойде на мястото си и лисицата остана доволна. Стана и пробяга разстоянието до сойката, предаде и денят, в който щеше да се реши всичко и се насочи към дивите прасета. Имаше едни нови промени в плана, затова трябваше да ги каже на ново.
Посрещнаха я в една от главните и тайни кални локви, в най-преплетените части на гората. Беше цялото стадо, начело с дивият бивник – така наричаха водача им. Жесток към враговете и съперниците си и към почти всички, който го дразнеха в гората. Стадото по цял ден вилнееше хранейки се и доста затрудняваше живота в гората. Но на това старата и умна лисица намери решението, разбра се с водача, че съвета на старата гора, в който те бяха непостоянни членове, щеше да им прости, ако сега в този труден момент те помогнеха за борбата със слугите, които не закачаха прасетата – незнайно защо.

Дивият бивник само се обърна към нея в калната локва и изгрухтя нещо, което трябваше да се разбере от лисицата като поздрав. Тя се настани на едно сравнително чисто място срещу него и разказа последните нови неща по плана и. После стана и остана видимо доволна от това, че прасето и каза с две думи, че няма проблем от негова страна и може да се разчита на него. Останалите членове на стадото, предимно женски и подрастващо поколение внимателно я следяха, присвили хитрите си очи.

Старата лисица напусна това мръсно и кално място доволна от това, че не и се налагаше да идва по-често тук. Отиде до едно от любимите си места и потъна в уморителна дрямка. Предстоеше и да говори за последен път с птиците и своите роднини. Това, можеше да почака, помисли си тя докато притваряше очи. Старата гора имаше своя история и начини на борба с предизвикателствата.

Събуди се рано на сутринта и се насочи към най-често посещаваното от птиците място – не успя много да говори с тях, но след като им обеща разни услуги – разбра, че може да разчита на тях. За да наблюдават околността, по време на изпълнение на плана. Оставаха и нейните роднини, да ги уговори и да им каже кой, какво ще прави. Но това щеше да стане по късно през деня сега всички те спяха или се излежаваха по тъмните си дупки. Но когато се насочи към странната земя, искаше да увери с носа си кое, как стои там, осъзна, че няма да и е лесно. Вродения и страх от непознатото не и даваше покой и непрекъснато я бодеше отвътре. Но тъй като тя вярваше само на очите си – искаше да види всичко с тях. Застана на края на гората и погледът и се насочи към равната земя пред нея, от която най-често идваха неприятностите за старата гора. Върна се назад и легна под една стара шипка, трябваше да изчака да се притъмни малко. Сумрака или нощта, на нея най-допадаха като време за действия. Така, че и престоеше едно дълго чакане.

Старата гора застинала в своето очакване спокойно продължаваше ритъма на своя живот. Но всяка живинка в нея, трепетно очакваше първите сигнали за действие, много страдаха от неуважението на животните с дългите пръчки и техните слуги, по време на размножителния период. Когато те трябваха да бъдат оставени на спокойствие, точно тогава те биваха вероломно гонени от слугите и убивани от господарите на слугите. Стряскаше ги липсата на жалост от страна на господарите, те убиваха децата им, още не проходили и ги даваха на слугите си, да се гаврят с тях. Всичко това се натрупваше в сърцето на старата гора и тъжните и песни се пропиваха навсякъде и по всичко.

Може би една от тези песни събуди старата лисица, която пое към странната земя, по тайна, нейна си пътека. Искаше да прецени само тя вида и начина на действия. Дълго вървя и като стигна до една, според нея важно точка от пътя на господарите се замисли и радостно излая. Разбра предимството на животинския вид. Затича се обратно, за да съобщи радостната новина на старата гора. Сега нещата вече изглеждаха по-различни в очите и.

Старата гора я посрещна нощем, като не и предложи нищо успокоително, доста от животните се криеха по-тайни места. Лисицата поемаше риск, като се опита да намери Дивият бивник по това време на ноща. Но времето течеше в тяхна полза, а това не трябваше да се изпуска. А и времето обещаваше да е дъждовно, което още повече допълваше радостта и.

Намали бързината и предупредително изджавка, да не би някой от часовите им да я нападне. Отсреща и отвърнаха с ниско и едвам доловимо грухтене. Спря и скоро до нея се приближи младо мъжко прасе и я подуши. Не проговори. Тя го последва и внезапно от дясно и застана друго силно прасе. Не се стресна. След малко от пред в тъмната нощ тя усети миризмата на Дивият бивник. Изчака той да проговори:

- Какво стана пък сега лисо, защо пое този риск? Знаеш за моите момчета, е те бяха предупредени за теб! – лисицата почувства впиването на острия му поглед, въпреки непрогледния мрак.

- Времето настана Див бивник. Тая вечер трябва да се поработи – няма да има проблеми от ваша страна нали? – едрото прасе силно изгрухтя в отговор.

- Думата ми на две не става. Казах ти вече, поел съм ангажимент към теб и старата гора и ще стане, това което трябва да стане. Какво трябва да правим ние.

Дълго говореха и от време на време се чуваше силно грухтене и тихите думи на лисицата. След това тя се насочи към дървото на гаргата, за да и даде наставленията си. Там също загуби доста време, докато убеди птицата, че е наистина е тя и, че наистина е настанало времето за действие. Отдъхна си като усети, че тя отлетя по посока на леговищата на чифтокопитните.

Остана и само да навести едно – две от най-важните нейни роднини, определени за наследници на поста и.

Утрешния ден обещаваше да бъде много интересен и изпълнен с приключения. С настъпването на утрото лисана се приближи към границите на старата гора, така най-добре щеше да наблюдава изпълнението на плана и.

Господарите вървяха разпределени през равни разстояния един от друг. Бяха пуснали слугите си и наблюдаваха зорко всичко наоколо. Ранното утро май им се стори доста по-различно от преди. Но те не обърнаха внимание на птиците в небето. Ако се вглеждаха по често към небето, биха забелязали множеството точки, така наречените господари на небето. Хищните птици зорко наблюдаваха придвижването на господарите и се подготвяха за действие.

Господарите не бяха много този път, но тъй като обичаха спорта на смъртта, се приближаваха бавно към старата гора. Напрегнати и в очакване на началото. Приближиха се към разкопаната земя от стадото на Дивия бивник, стреснати се събраха – петима на брой господари и около десетина слуги, които усилено сновяха из околността в търсене на следи. Започнаха да спорят за тези явни следи от диви прасета и техния необикновен произход. За миг откъснаха поглед от слугите, които се разпръснаха необезпокоявани в кръг около господарите си.

Господарите на небето само и това чакаха, безшумни в своя лов, те нападнаха по-младите и неопитни слуги. Господарите им така и не разбраха къде изчезнаха четири от техните наемници. Силните птици ги отнесоха – вече безжизнени в ноктите си. С острите си клюнове, небесните стражи още на земята им дариха смъртта.

Господарите решиха, че тези следи са така и така нещо необикновено и продължиха пътя си. Свирнаха на слугите и доста обезпокоени забелязаха тяхното намаляване и променения характер. Те вече не бягаха наоколо с ловна страст. Скупчиха се около тях и се движеха доста страхливо. Господарите се събраха и започнаха да обсъждат изчезването на част от слугите си. Като не стигнаха до решение на въпроса: как са изчезнали слугите? Те продължиха по пътеката, която преминаваше край стена от храсти.

Естествено, че на слугите им се прииска да разучат храстовата стена и така и сториха. Това бе гибелно и за още двама от тях, ухапани от отровните владетели на храстите.

Господарите естествено застреляха виновните за смъртта змии. Но групата намаля още веднъж. Видимо притеснена групата отново се отправи на път. Слугите вече не искаха да мърдат от господарите си.

Сега трябваше да преминат през последното препятствие, преди старата гора и това бе полето с жито. Групата навлезе в него и слугите се загубиха от погледа на небесните ловци. Господарите ускориха ход, тъй като времето беше доста напреднало и те вече закъсняваха за лова. Но и се оглеждаха доста често в краката си. Пазеха се от отровния народ. Тук там виждаха животински пътеки в житото и се усмихваха весело и нещо си говореха. Слугите видяха промяната и те започнаха от време на време да се обаждат с басовите си гласове. Така съобщиха без да искат на старата лисица пристигането си.

Тя изведнъж изви глас и съобщи на всички, че е започнало явлението в старата гора. Всички да са готови и да заемат постовете си. Самата тя се оттегли малко навътре в гората. До нея застана и водача на чифтокопитните, и на дивите прасета, скоро подскочи при тях и мъжката дива котка. Всеки мълчеше и очакваше началото.

Групата на господарите се насочи вече видяла края на полето към един от входовете в старата гора. Росата, ги бе така измокрила, че слугите измокрени до кости взеха да се отъркват в тревата, в опит да се подсушат козината. Така и не видях как се промени обстановката и от житото изскочиха стадо от подивели диви прасета и ги пометоха – всички. Господарите наскачаха и започнаха да гърмят с пръчките си. Но изненадата постигна успех. Сега от слугите останали живи бяха само две изнервени животни и с подвити опашки скимтяха жалостиво край господарите си. А те осъществили кръг се оглеждаха зорко наоколо и се чудеха какво става и от къде се появиха тези подивели прасета.

Вече окопитили се всички от групата се насочиха навътре в гората. Слугите не ставаха за нищо в своя страх, те изгубиха всичката си смелост и сега господарите им ги подритваха нервно, и ги караха да душата тревата, но уви техните подканяния нямаха очаквания резултат.

За това господарите им ги завързаха за един от боровете и ги изоставиха. Те самите с бърза стъпка се насочиха още по-навътре в гората. До ушите им скоро достигна жалното виене на изоставените слуги. Но това не трогна жестоките им сърца.

Ако се върнеха сега до същия бор щяха да намерят само окървавено място и нищо друго.

Петимата нарушители в страта гора се движеха един след друг, поради липса на достатъчно пространство и се оглеждаха нервно и силно стискаха железните си пръчки. Нямаше го сега успокоителният басов глас на слугите им. Но това явно за тях не беше проблем и те продължаваха да напредват в старата гора.

Учудваха се само от липсата на какъвто и да е животински звук. Сякаш всички животни се бяха наговорили да не издават никакви шумове.

В тази нишка в която се движеха не можеха да наблюдават какво става зад тях. За това и не видяха как младите сръндаци ги заобикаляха. Това бе част от плана. Скоро пред петимата господари се показа открита поляна и те спокойни започнаха да я преминават при което бяха нападнати от младите и силни чифтокопитни, господарите от изненада забравиха да стрелят и се пръснаха кой накъдето види. Част от стадото си продължи дивия бяг, за да не рискува излишно живота си. Един страж остана да наблюдава какво ще правят петимата. Те потресени се събраха, като се оглеждаха изплашено и започнаха да крещят един на друг, непознати за гората думи. Събраха разхвърляните си вещи и пак завикаха и усилено сочеха различни посоки. От този шум не усетиха приближаването на следващата изненада. На тази голя поляна сред гората те представляваха лесна плячка и побеснялата мечка попадна точно на тях. Тя бе подгонила една супер досадна стара лисица и тъкмо да я хване в лапите си и да и обясни защо не се буди мечка по време на сън и старата лисица изведнъж потъна в земята. А мечката налетя на тея странни създания. Мечката спря стреснато и ги загледа, да прецени до къде може да им навреди преди те да са и отвърнали със същото.

А те горките като я видяха изпискаха нещо и се разбягаха, като изоставиха всичко което им пречеше да бягат. Мечката изрева от мъка, че пак трябва да бяга и да гони разни глупаци и се насочи към един от тях, скоро го настигна и го повали с един удар на лапата. След като се наведе над него някакво странна миризма я удари в носа, отяде и се. Мечката остави това гадно и миризливо нещо и се насочи към едно друго, което стоеше уплетено в шипковите храсти и викаше с пълен глас.

Мечката изрева и се опита да му каже да спре да вика и, че не е сега време да вика а да се моли. Но това смешно и страхливо същество не стори това и тя се принуди да го приспи с един удар на лапата си. Сега и стана по-добре, като не можа да хване досадната стара лисица, поне си го изкара на тея смешни животни. Усетила миризмата на диви ягоди, се насочи към храната си и започна да се храни.

Останалите трима бяха посрещани от доста подивели лисици, които с намазани с боровинки уста ги нападаха по един доста театрален начин и ги караха да се катерят по боровете. Господарите после щяха да разправят, че сички лисици са били болни от бяс. До края на деня в гората животните правеха всичко възможно да наплашат господарите. Дивите котки даже им пуснаха и по капка кръв. Всички животни се правеха на побеснели. Като изгониха и последния страхлив господар се събраха и се поздравиха за победата. Цяла нощ в гората се чуваха весели истории от това, кой какво е направил най-много за да се осъществи плана. Или какво е причинил на високите животни. Тази нощ никой не заспа. Всеки се веселеше със своя вид и от време на време се сещаше да се храни.

На другия ден господарите на небето предадоха, че нищо не се задава и оставиха един млад сокол да стои на пост над странната земя, ако се зададеше група от отмъстители. Но това не стана. Дълго време никой не стъпи в границите на старата гора. Животните бяха победили.

Автор С.С.
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Старата гора

Мнениеот AdincetO » Вто Яну 06, 2009 6:36 pm

zoomaniak, много е хубаво! :thankyou: :ax: Ставаш за автор!
AdincetO
В пасажа
 
Мнения: 850
Регистриран на: Пет Дек 05, 2008 10:25 pm

Re: Старата гора

Мнениеот 4o4incety » Вто Яну 06, 2009 6:38 pm

Браво страхотно е! :bi:
Падна? Всички падат, важното е да можеш да се изправиш!
4o4incety
В пасажа
 
Мнения: 503
Регистриран на: Пон Авг 11, 2008 11:48 pm
Местоположение: София

Re: Старата гора

Мнениеот andaluz » Пет Яну 23, 2009 1:39 pm

Разказа ми хареса и най-вече стария и премъдър съвет на хан Кубрат-„ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА„.Нека се замислим,че насилието ражда насилие и да не се поддаваме на провокации.По-добре да бъдем от тези,които с любов ще спасят света!
Когато порастне, малкото на маймуната става маймуна, прасенцето става свиня, магаренцето става магаре, козлето - козел и т.н. Човекът е единственото същество в природата, чийто деца, когато порастнат, могат да се превърнат в едно от гореизброените животни.
Аватар
andaluz
В пасажа
 
Мнения: 731
Регистриран на: Съб Дек 27, 2008 7:55 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза