Страница 1 от 1

Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 7:27 pm
от niichety
Щом дойде вечерта тя започна да мисли за изминалият ден- пълен със смях, закачки..Денят, чиито часове са изминали толкова бързо, между кафета, усмивки..Тогава тя нямаше време да мисли, или по-скоро не искаше да мисли за нещата, от които изпитва адска болка. За нещата, които я карат да се чувства объркана, грешна, безполезна.
Но ето как вечерта дойде, свари я сама, в стаята й. Вратата-както винаги заключена, музиката-както винаги усилена до максимум. Като че ли искаше да заключи болката между четирите стени на стаята си.
Тя излезе на балкона, взе одеяло, цигари и пепелник и опря гърба си в стената. Започна да мисли за всичко-училището и тестовете, на които тя не се справяше, учителите заради които техните й крещяха всяка вечер, защото не я беше страх да им противоречи, когато беше по-редно да си мълчи. Не. Тя не беше такава. Междувремено запали първата цигара. Започна да мисли за приятелите си-едно от малкото неща заради които си заслужаваше да живее. Те щяха да са с нея завинаги. Не..завинаги беше прекалено много време. Нищо не е завинаги. Запали втора цигара и въпреки че знаеше, че си трови дробовете, продължаваше да мисли за важните неща.
Сравняваше себе си сега и себе си преди 3 години-тогава тя все още беше малка, беше добра, съобразяваше с всички, не противоречеше на никой. Беше си обещала, че никога няма да пропуши, да пие, но не беше спазила обещанието си.
Изведнъж в мислите й се появи той. По лицето й закапаха сълзите-топлите сълзи, които за по-малко от секунда станаха милиони. Той я караше да страда, но въпреки всичко я правеше щастлива. По-щастлива от който и да е било. Запали трета цигара, която я изпълни с още повече мисли. Питаше се дали си заслужава да плаче, дали някога ще преодолее тъгата по НЕГО. Естествено, че щеше. Някога..но това някога не беше сега.
След 10 минути завари пепелника пълен с фасове. Мислеше си: "Какво по дяволите правя?! Трябва да спра! Не си заслужава да плача за някой, на когото не му пука за мен. Или може би му пука.." Отново се замисли..През ума й прелетяха още хиляди въпроси, но нямаше време да си отговори на тях. Знаеше само едно-трябваше да бъде силна .. По-силна от всякога..

П.С.:Момичето не съм аз. Момичето не го познавам. Просто реших, че за тва момиче ше пиша и така :ag:
Надявам се да ви хареса :ba:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 7:41 pm
от AdincetO
Мен ми харесва. Браво :ba: :ba: :ba:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 8:04 pm
от hammy96
Тва верно си е истината :ab:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 8:09 pm
от niichety
да :thankyou: :ba:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 8:11 pm
от archy
Нийчу много е хубаво :ba:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 8:13 pm
от yani_kn5
много ми харесва :ax:
браво :bi:

Re: Истини..

МнениеПубликувано на: Нед Мар 28, 2010 9:17 pm
от niichety
Ма тва не съм го писала цялото аз. Смисъл малко по-малко от половината е преразказано от една книга. Другото е мое ;д