Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот kukumber » Чет Сеп 16, 2010 6:52 pm

Котка в празния дом

Вислава Шимборска

Да умреш – така не се постъпва с котка.
Че какво ще прави котка
в празен дом.
Да се изкатери по стената.
Да се провре между мебелите
Сякаш нищо не е променено, а някак не е същото
И уж всичко си е на мястото, обаче е различно.
И вечер лампата не свети.

По стълбите се чуват стъпки,
но това не са те.
Ръката, която сипва риба
не е тази, същата.

Нещо тук не се започва
във обичайното си време.
Нещо тук не се извършва
както трябва
Някой тук е бил, пребил,
А после изведнъж изчезнал
и упорито все го няма.

Във шкафовете е надзърното.
По рафтовете е пробягано.
Под килима е надниканто и проверено.
Дори забраната е нарушена
и листовете – разпилени.
Какво повече за вършене.
Да се спи и да се чака.

Нека само той да ми се върне.
Нека само се покаже.
Той ще се досети,
че така не бива с котка.
Към него ще се попристъпи
сякаш много неохотно,
на много наранени лапки.
И никакви там викове, подскоци отначало.

Превод: Аз :ah:

Изображение

Тук може да видите оригиналния текст: http://www.michalszkutnik.one.pl/poezja ... ?numer=114
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 75
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот zoomaniak » Чет Сеп 16, 2010 6:59 pm

:az:
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот cat_13 » Пет Сеп 17, 2010 8:15 am

Хубаво е стихотворението, но ми стана доста тъжно.
Помагай на животните ще ти помагат и те!

Всеки ден в България умират десетки животни от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
cat_13
В глутницата
 
Мнения: 346
Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 12:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот kukumber » Съб Сеп 18, 2010 11:55 am

ЧЕРНА КОТКА
Джоузеф Баран

попитах един старец
как е минал живота ти
отвори
широко вратите
след миг
отговори
- така мина
каза
(в стаята
от коридора дотича
черна котка
и седна на старото рамо.)

Превод: Аз
Оригинален текст:http://leksykot.top.hell.pl/koty/teksty/poezja/jb-czarny_kot
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 75
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот cat_13 » Съб Сеп 18, 2010 5:01 pm

На това стихотворение малко ня му разбрах смисъла.
Помагай на животните ще ти помагат и те!

Всеки ден в България умират десетки животни от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
cat_13
В глутницата
 
Мнения: 346
Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 12:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот cat_13 » Съб Сеп 18, 2010 5:09 pm

Ето няколко от мен

УЛИЧНИ КОТКИ

Ръждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии - храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.

Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.

Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.

Колите политат - как бързо пролазват! -
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.

Георги Рупчев

КОТКА

Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.

С подскоци, фатално комични,
огъва опасна снага.
Тъй сякаш желания скришни
потръпват с вина.

Защо ли посоката знае?!
Нехайна жестокост в тила
е впила. С изящество вае
безмълвна съдба.

Опашка наивно отпуска,
забравила миша вражда.
Обръща се. После се впуска
и чезне в дъжда.

Марин Лазаров
Помагай на животните ще ти помагат и те!

Всеки ден в България умират десетки животни от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
cat_13
В глутницата
 
Мнения: 346
Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 12:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот zoomaniak » Съб Сеп 18, 2010 5:11 pm

:ba:
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот love PET » Съб Сеп 18, 2010 7:31 pm

Ето едно което аз си измислих :ah:
Историята на една Котка
Просната лежа на цимента.
Нищо,че е студен,нямам избор.
Не ми остава много.
Оглеждам се, виждам децата.
Но този път няма да изтичам при тях,
няма да им мъркам така нежно,
както майка пее на децата си.
Но ето идва едното детенце.
То е тъжно,то плаче!
Носи цвете,което е откъснало от градинката си.
Взема ме, а аз чуствам уют.
Носи ме при другите деца.
Изведнъж играта замря.
Чувах как децата плачат.
Та аз не исках да плачат,
не не бива да плачат за мен.
Със сетни сили измърквам.
Децата ме пускат на земята,
обикалят ме, а аз лежа.
Искам,но не мога да стана.
Вече нямам сили даже да отворя очи.
Спи ми се.
Последна въздишка и край.
Но аз си обещах,че
ще се държа и ето сега няма да умра.
Една жена бяга насам, чух нейните стъпки.
Тя ме взе усетих,заспах...
Събудих се на следваща сутрин,
не можех да стана,но бях жива.
Отново чух плач, познатия детски плач.
Децата бяха с мен...
Отново заспах.
Събудих се в нечии дом.
На топло на меко.
Имаше храна и вода,
болеше ме,но бях гладна.
Наядох се и ме посрещна топла ръка...
Те не ме върнаха на улицата,
както направиха предишните ми "стопани".
Не ме изритаха,не ме изгониха.
И така до днес,
вече сетния ми час.
Идва ми да кажа збогом на жената,
но не мога да стана,осещтам заспивам.
И вече ме няма! [mood_feelings_hurt.gif]
Малко дълго ама....
Всеки ден може да си известен, за това днес бъди себе си!
Аватар
love PET
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Нед Фев 15, 2009 3:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот Brutal_Barbie » Съб Сеп 18, 2010 7:35 pm

love PET написа:Ето едно което аз си измислих :ah:
Историята на една Котка
Просната лежа на цимента.
Нищо,че е студен,нямам избор.
Не ми остава много.
Оглеждам се, виждам децата.
Но този път няма да изтичам при тях,
няма да им мъркам така нежно,
както майка пее на децата си.
Но ето идва едното детенце.
То е тъжно,то плаче!
Носи цвете,което е откъснало от градинката си.
Взема ме, а аз чуствам уют.
Носи ме при другите деца.
Изведнъж играта замря.
Чувах как децата плачат.
Та аз не исках да плачат,
не не бива да плачат за мен.
Със сетни сили измърквам.
Децата ме пускат на земята,
обикалят ме, а аз лежа.
Искам,но не мога да стана.
Вече нямам сили даже да отворя очи.
Спи ми се.
Последна въздишка и край.
Но аз си обещах,че
ще се държа и ето сега няма да умра.
Една жена бяга насам, чух нейните стъпки.
Тя ме взе усетих,заспах...
Събудих се на следваща сутрин,
не можех да стана,но бях жива.
Отново чух плач, познатия детски плач.
Децата бяха с мен...
Отново заспах.
Събудих се в нечии дом.
На топло на меко.
Имаше храна и вода,
болеше ме,но бях гладна.
Наядох се и ме посрещна топла ръка...
Те не ме върнаха на улицата,
както направиха предишните ми "стопани".
Не ме изритаха,не ме изгониха.
И така до днес,
вече сетния ми час.
Идва ми да кажа збогом на жената,
но не мога да стана,осещтам заспивам.
И вече ме няма! [mood_feelings_hurt.gif]
Малко дълго ама....

:ba:
Когато едно нещо не се цени,то се губи...
Brutal_Barbie
В пасажа
 
Мнения: 519
Регистриран на: Нед Яну 10, 2010 10:05 am
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот Brutal_Barbie » Съб Сеп 18, 2010 8:05 pm

Аз бях една бездомна котка,
не,не изхвърлена от някой,
просто родена на улицата,там на студа..
Аз бях просто една малка котка,без мама,без тате
За мен се грижеше една жена,споделяше
и малкото храна,която има с мен..
Бях една крастава котка,нежелана от никой,
точно както онази жена.Приличахме си,много си приличахме..
И двете бяхме гладни,и двете бяхме мръсни,и двете бяхме нежелани.
Е,може би това ни сближи,не знам,но знам,че тази клошарка
беше единствения човек,на който му пукаше за мен.
Аз пораснах,започнах сама да намирам храната си.
Но тя,жената,още беше същата..а аз я ОБИЧАХ :ba:
Както всяко животинче и аз имах нужда от човек,който да ме хали,да държи на мен.
Аз открих този човек в НЕЯ..
Живяхме заедно цели 2 години,подритвани от всички..
Един ден,един ден..я видях..
Не беше както преди,от устата и се отрониха само думите "Не ме търси,аз ще съм тук,винаги
ще съм тук,ти напусни колибата ни и си намери истинския човек.."
Не исках да чувам това,бих умряла,но не исках да го чувам..
Не знаех какво става,докато тя напълно онемя..
Аз не исках да си търся друг човек,тя,тя беше моя човек,
но нея вече я нямаше,трупът и продължаваше да бъде там,където за първи път ме нахрани и погали,където са първи път измърках.
Всеки ден минавах да я видя,но тя цели 5 години не се върна.
А аз още бях на улицата,гладна и мършава.
А как само ми липсваше топлата и прегръдка..
Не ме интересуваше,че ме подритват,беше ми все едно 5 години.
Исках само да заспя,и да не се събудя.
Исках го,защото бях сигурна,че ще отида при нея.
След една година чакане,усетих нещо непознато за мен.
Спеше ми се,бях унила,и колкото и да бях гладна,не ми се ядеше нищо.
Накрая поех и последния си дъх и заспах..
Не бях тъжна там горе,нали на никой не му лиспвах,бях щастлва при моя човек :ba:

Това е историята на всяка бездомна котка,но не всяка има своя човек.Бъди "човека" на една бездомна котка.Бъди смисълът на живота и.. :ba:
Когато едно нещо не се цени,то се губи...
Brutal_Barbie
В пасажа
 
Мнения: 519
Регистриран на: Нед Яну 10, 2010 10:05 am
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот love PET » Съб Сеп 18, 2010 8:08 pm

:ba:
Всеки ден може да си известен, за това днес бъди себе си!
Аватар
love PET
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Нед Фев 15, 2009 3:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот slipknot_1996 » Съб Сеп 18, 2010 8:19 pm

love PET написа:Ето едно което аз си измислих :ah:
Историята на една Котка
Просната лежа на цимента.
Нищо,че е студен,нямам избор.
Не ми остава много.
Оглеждам се, виждам децата.
Но този път няма да изтичам при тях,
няма да им мъркам така нежно,
както майка пее на децата си.
Но ето идва едното детенце.
То е тъжно,то плаче!
Носи цвете,което е откъснало от градинката си.
Взема ме, а аз чуствам уют.
Носи ме при другите деца.
Изведнъж играта замря.
Чувах как децата плачат.
Та аз не исках да плачат,
не не бива да плачат за мен.
Със сетни сили измърквам.
Децата ме пускат на земята,
обикалят ме, а аз лежа.
Искам,но не мога да стана.
Вече нямам сили даже да отворя очи.
Спи ми се.
Последна въздишка и край.
Но аз си обещах,че
ще се държа и ето сега няма да умра.
Една жена бяга насам, чух нейните стъпки.
Тя ме взе усетих,заспах...
Събудих се на следваща сутрин,
не можех да стана,но бях жива.
Отново чух плач, познатия детски плач.
Децата бяха с мен...
Отново заспах.
Събудих се в нечии дом.
На топло на меко.
Имаше храна и вода,
болеше ме,но бях гладна.
Наядох се и ме посрещна топла ръка...
Те не ме върнаха на улицата,
както направиха предишните ми "стопани".
Не ме изритаха,не ме изгониха.
И така до днес,
вече сетния ми час.
Идва ми да кажа збогом на жената,
но не мога да стана,осещтам заспивам.
И вече ме няма! [mood_feelings_hurt.gif]
Малко дълго ама....

Почти ме завладя тази история. :ab: :ba: :ax: icon_bawling
!!!...Never Back Down...!!!
Аватар
slipknot_1996
Пчела майка
 
Мнения: 1019
Регистриран на: Сря Юни 23, 2010 8:22 pm
Местоположение: Където пожелая!

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот zoomaniak » Съб Сеп 18, 2010 8:37 pm

Котката притвори очи и с обонянието си усети, че е достигнала своята цел. Сърцето и предаваше трели на котешката и любовна признателност. Започна да мърка:

- Обичам да ме докосват с мустаци ... усещам света и нося си щастие ...

Къде?

Погали ме - котаране ... ще ти бъда вярна и ще нося мишки в твоите крака?

Ухапи ме нощем зад врата и нека да съм твоя ... впила зъби в кожата ти мили мой ....

Нека мъркам докато ръмжа ...
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот Brutal_Barbie » Съб Сеп 18, 2010 8:39 pm

zoomaniak написа:Котката притвори очи и с обонянието си усети, че е достигнала своята цел. Сърцето и предаваше трели на котешката и любовна признателност. Започна да мърка:

- Обичам да ме докосват с мустаци ... усещам света и нося си щастие ...

Къде?

Погали ме - котаране ... ще ти бъда вярна и ще нося мишки в твоите крака?

Ухапи ме нощем зад врата и нека да съм твоя ... впила зъби в кожата ти мили мой ....

Нека мъркам докато ръмжа ...



Майкоуу.. :ai: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba: :ba:
Когато едно нещо не се цени,то се губи...
Brutal_Barbie
В пасажа
 
Мнения: 519
Регистриран на: Нед Яну 10, 2010 10:05 am
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот love PET » Съб Сеп 18, 2010 8:52 pm

Пиша още едно :ah:
Всеки ден може да си известен, за това днес бъди себе си!
Аватар
love PET
В пасажа
 
Мнения: 572
Регистриран на: Нед Фев 15, 2009 3:34 pm
Местоположение: Добрич

Re: Вислава Шимборска - "Котка в празния дом"

Мнениеот kukumber » Нед Сеп 19, 2010 5:50 pm

:ax:

Ето още едно от Джоузве Баран:

Приказка за котките

не стените, не
котките имат уши
четириноги агенти
на Господа Бога
изпратени на земята
да шпионират Адамa
умилно извиващи
гръбчета
те се сгушват
под нашия покрив
нищо не казват
подслушват
и най – тихия шепот
внимателно душат
пълно е с тях на коленете
зад ухото под краката
когато ги изгоним подслушват
в коридора пред вратата
нощем се промъкват под леглата
запалват светлините на очите си
кръвожадни фенери
и всичко Богу докладват
(И в миши дупки крият тефтерите)
*
и после на страшния съд ще се чудим
как Господа Бога за нас е научил

Оригинален текст:[web]http://leksykot.top.hell.pl/koty/teksty/poezja/jb-bajka_o_kotach[/web]
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 75
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am


Назад към Стихове + Разкази + Проза