Страница 1 от 1

Моята котка

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 24, 2010 10:43 pm
от kris4i
Моята котка

Тя е моята котка. Макар и не моя.
Това е една нещастна обич - досущ както при хората.
Обичаш някого, но не можеш да го имаш.
Обичам я, но не мога да я имам. Сърцето ми я обича много, но тялото ми има непоносимост към нея. Наказана съм да бъда алергична към нещо прекрасно. Това е моето наказание.

Тази котка е една волна душа. Нейният дом е улицата-храстите зад блока,изоставената тераса, пълна с непотребни кашони и боклуци.
Това е нейното убежище.
Всеки ден тя ме чака там - на стълбите зад блока.
Нося й храна и прясна вода.
Тя предпочита първо да я погаля.
И така стоим двете заедно - аз я галя, а тя умира от щастие и удоволствие.Сякаш ми говори нещо и аз я разбирам. Говоря й с думи и не ме интересува, че минаващи ме гледат странно.
Аз съм щастлива, но сърцето ми е свито. Един глас в мен й шепне и се надява тя да разбира това, което й казвам в мислите си: "Толкова много те обичам и ме е страх да не ти се случи нещо лошо. Страх ме е всеки ден, всяка минута. Особено нощем, когато навън е тихо. Ослушвам се и настръхвам, когато чуя странен шум.Търся те и те викам в мрака и когато те видя дори за секунда, си отдъхвам, че си жива и си добре".

Понякога я галя със сълзи на очи. А когато й затвавям входната врата, тя стои и ме гледа през стъклото втренчено.. Сякаш ми казва "Но защо ме оставяш?!" А аз не мога да й обясня, че не е желана вътре във входа и можем да загазим и двете.
Понякога я наблюдавам как си играе сама на полянката зад блока. Гони и лови насекоми, подскача и се забавлява. Изпълнена е съв свобода и грация. Котка-единачка. Тя не обича другите котки и предпочита да е сама. Изуми ме, когато допусна до себе си един котарак и се препичаше с него на слънцето. Тя ме изненадва всеки ден. Мисля си, че я познавам, но винаги ми подарява по нещо ново. Човек никога не бива да си мисли, че познава котките.

Котките са прекрасни създания. А моята котка за мен е най-специалната.
Мога да й дам храна,вода и обич, но не мога да й дам дом. Не мога да я вдигна на ръце и да я прибера при мен, за да бъде моя приятелка до последния си миг и никога да не й се налага повече да понася студ и да спи в кашоните.

Обичам я сякаш цял живот е живяла с мен, при мен. Но тя продължава да е навън и животът й да е застрашен всеки миг. Част от мен броди улиците заедно с нея.

Каква обич само... Аз съм тук и същевременно съм там при нея, в кашончетата, под колите, в храстите, в мрака, или пък под лъчите на слънцето на полянката зад блока...

Никога няма да я имам, но винаги ще бъда с нея в мислите си.

Налудно..или пък не?

Re: Моята котка

МнениеПубликувано на: Съб Сеп 25, 2010 1:11 am
от az_pamela
Горките... :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski: :ajaaski:

Re: Моята котка

МнениеПубликувано на: Съб Сеп 25, 2010 7:16 am
от Brutal_Barbie
[mood_feelings_hurt.gif] [mood_feelings_hurt.gif] Криси,няма ли някакви противоалергични хапчета,които могат да ти помогнат ? hsuh smilie8 Дано с времето да ти мине.. искенно се надявам :ba: и да си дълго време щастлива,заедно с твоята котка... :ba:


П.П При три години и на мен ми откриха алергия към кучета и котки,както и към пух и перушина.. Трябваше да се откажа от папагалчетата си,както и от котката :ac: Тя вече не беше при мен,други я гледаха/... А папагалчетата умряха,когато ги дадохме на други хора,още се обвинявам за това... ,че бях принудена да се откажа от тях..НО..Незнам докторите ли бяха сгрешили или какво..но на село когато смях на възхлавници от перушина нищо ми нямаше,когато милвах и хранех кучетата и котки също..Тогава наще решиха да ми вземат детето на моята предишна малко котка :ba: Бях щастлива,защото при мен имах част от нея.. И не и тогава нищо ми нямаше.. Ама на мен котка не ми стигаше :ag: ,аз обичах да съм заобиколена от животни,исках и куче.. Мама каза,че ако било куче щяло да бъде пинчер,защото нямал козина.. Ама аз още от малка много плачех за животните (когато бях на 5 имаше едно гълъбче което не можеше да лети,беше малко и тате ми каза а отида и да го взема и да му дам да яде :sunny: ,,взех го,но то не се чувстваше восбъте добре,не искаше да яде..направих му кашонче,пак казвам била съм малка :ap: .. ии когато умря в ръцете му тоооолкова много плакахх..) и исках някои бездомниче,защото винаги бях мисвала и хранила само тях.. .. И така взехме Чоки и не нямам проблеми.. :sunny: :sunny: Дано и при теб е нещо временно [mood_feelings_hurt.gif] :ba:

Re: Моята котка

МнениеПубликувано на: Пон Сеп 27, 2010 8:13 am
от freiya
Много е хубаво... :ajatki:

Re: Моята котка

МнениеПубликувано на: Пон Сеп 27, 2010 8:23 am
от hamsterchee
Това е много красиво :ba: