Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Четири пъти Йейтс

Четири пъти Йейтс

Мнениеот kukumber » Пет Окт 08, 2010 4:28 pm

КОТАКЪТ И ЛУНАТА
Уилям Бътлър Йейтс

Котакът се скиташе долу,
луната пък в танц се зарея
и нейният брат – котаракът –
замря и се вгледа във нея.

В луната се вгледа Миналуш –
ленив е и сънен, но ето,
в кръвта му се вмъква неканен
студеният лъч от небето.

Миналуш се носи в тревата
със скокове дълги и ниски.
Танцувай, котако, танцувай!
Когато се срещаш със близки,

не чакай – на танц ги кани!
И може би, жадна за тръпка,
луната завчас ще научи
новата котешка стъпка.

Дебне в тревата Миналуш,
усеща позната омая:
отгоре, зефирна, луна
минава от фаза във фаза.

А знае ли той, че очите
бягат под лунния лък
от кръг в полумесец, и после
от полумесец отново във кръг?

Дебне в тревата Миналуш,
промъчва се,скача и бди,

и впива в луната нетрайна
нетрайни зелени очи.

Превод: Аз



ТОЙ ОПЛАКВА ПРОМЯНАТА, КОЯТО Е СПОХОДИЛА НЕГО И НЕГОВАТА ЛЮБИМА, И КОПНЕЕ ДА ВИДИ КРАЯ НА СВЕТА
Уилям Бътлър Йейтс

Не чуваш ли зова ми, сърна безрога и бяла?
Превърнат съм в куче с червено ухо. В зъл час
избродих Трънливите дебри и минах Превала,
понеже някой скри надежда, омраза и страст
под мойте нозе, за да тичам след тебе до края.
Магьосник с лескова вейка в ръка ме случи,
преобрази ме за миг – откъде можех да зная –
и днес уж те викам, ала викът ми е вой на куче,
а Раждане, Време, Промяна отплават напред.
От Запад дано Глиганът без четина скочи,
та слънце, луна и звезди да изрие наред,
а после с грухтене в мрака нозе да проточи.

Превод: Владимир Трендафилов



ТОЙ УТЕШАВА СВОЯТА ЛЮБИМА
Уилям Бътлър Йейтс

Аз чувам Конете на Сумрака – тежки копита,
зеници разплавени, гриви и облаци прах.
Северът стеле лепливо мрачило над тях,
Изтокът с радост потайна в зори ги връхлита,
Западът рони роса и въздиша от жал,
Югът сред огнени рози и пурпур пламти,
о, вечно суетни Надежди, о, Страсти, Мечти –
Конете на Злото препускат през плисъци кал.
Любима, очи притвори, а сърцата ни нека туптят
неразделно, косата ти нека гръдта ми завие –
плющящите гриви и тежкия тропот да скрие,
когато самотните мигове в мир се стопят.

Превод: Владимир Трендафилов



ПЕСЕН ЗА ЗНАТНАТА ГОСПОДАРКА
Уилям Бътлър Йейтс


Въртя се аз
като бик на корида,
не зная какво съм,
къде да отида.
Устата ми шепне
едничко име -
аз обичам
и срам гори ме.
Кинжал за душата
душата ми чака -
същински звяр
на четири крака

Превод: Владимир Трендафилов
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 74
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am

Назад към Стихове + Разкази + Проза