Страница 1 от 1

Разни мои "творби" - Brutal_Barbie

МнениеПубликувано на: Нед Окт 24, 2010 11:15 am
от Brutal_Barbie
Реших да си направя такава тема,защото имам тоста "материал" на компютъра ,а не знам къде да го сложа..Тука ще си поствам всичко :ab:

Ето едно smilie8

Всичко започна от една нелепа закачка..
и се превърна във нещо повече...
Превърна се във една още по-голяма нелепа любов,невъзможна..
Ама нали аз съм момиче трябваше да прецакам всичко,
и го направих.. Сега съжалявам,и какво от това ? ..
Аз изпуснах моя влак,на който имах най-скъпия билет :ba: ,
сега този билет е във друга,а аз само си спомням за този влак,
толкова красивия влак,който вече и не виждам,защото се изгуби в далечината..
Ще си остана със спомена,когато влака спря на спирката, а вятъра издуха моя билет..
Може би съдбата не искаше да сме двамата,може би аз сгреших,не знам,
но сега,когато те видя дори и сам просто не мога да те погледна,а всеки ден копнея за това..
Така ще продължавам и за напред,дано някога спомена от този влак се изтрие,да настипи
вечна мъгла на гарата,или да получа втори най-прекрасен билет..
Край !

Re: Разни мои "творби" - Brutal_Barbie

МнениеПубликувано на: Нед Окт 24, 2010 11:17 am
от slipknot_1996
Писател романтик. :ab: :ba: :ag:

Re: Разни мои "творби" - Brutal_Barbie

МнениеПубликувано на: Съб Фев 05, 2011 8:56 pm
от Brutal_Barbie
Тишината казва много

Навън е нощт.Небето е черно.
Само звездите проблясват леко из гъстите облаци ..
Tихо е.А тишината говори.
Из нея крещят виковете на хората.
Аз само стоя и гледам..
..първо съм объркана,после се замислям.
Стара жена минава покрай мен,гледа ме.
Чудя се дали и тя се пита същото,каквото и аз..
Не,тя е получила всички тези отговори..от живота..
Тихо е.А тишината говори.
Затварям очи..
Виждам яросните лица на хората,
виждам сълзите от нещастната любов,
виждам труповете хвърлени зад кладенеца,
виждам алчни физиономии,
виждам детски очи,..празни и безмълвни..
виждам побелелите коси на старите хора,изгубили желание за живот,
тях живота ги измами,
виждам истинското щастие,щастието без измама,без мръсни пари,
просто свободната и чиста любов..
Отварям очи..
Чудя се какво мога да променя,
как мога да направя хората господари на техния собствен живот.
Чудя се какъв им е проблема,че така страдат,
чудя се,защо си мислят,че това се случва само на тях..
Чудя се как не уселват правилния момент,
а правилния момент е този момент,
на който все още имаме щастието да се радваме.
Чудя се защо не се радват на това,което имат,
а мислят,за това което им липсва,
като не са сигурни дори дали им трябва,като си мислят,че им принадлежи..
Пак затварям очи...
чувам котка мяука.
Затворена е в маза.
Тя стои на долния прозорец,драска по него,
иска свобода.
Но тя е толкова наивна,че не забелязва широко отворената
врата,през която минават толкова много хора.
Тя държи на своето.
Знае,че изхода е малко прохотче,водещо до щастието,до свободата.
Но не е така.
Продължава да мяука,да драска на стъклото,
да гледа със толкова безразличните си очи,спокойни..
Толкова безразлични,а всъшност казват много...
Отварям моите очи.
Но котката продължава да мяука,
гласът и пронизва тишината.
Нямаше да забележа,че котката "млъкна",ако не беше толкова тихо.
"Млъкна".Вече не се чуваше наивното и гласче..
Какво ли се бе случило !??!
Може би на някой му беше писнало
тя да търси нейната свобода,нейното щастие..
Може би някой си мислеше,че притежава нечий друг живот,
а всъшност не беше господар дори на своя..
Стана ми мъчно.
Жалки бяха всички онези,които мислиха за живота на врага си,
а не притежаваха дори и един ден от него..
Тишината пак ме обля..
Помислих си как хората,също като наивната котка,
пропускаха шанса си,шанса за тяхното щастие.
И позволяваха на някой да се меси в него..
Мислят,че щастието винаги трябва да е трудно,да трябва да
викат,да драскат..за да го спечелят..
Но не беше така.
Те просто не виждаха широко отворената врата,,
скрита зад дебелата мъгла,но не
вратата не беше далече,беше точно до тях.
Мъглата беше прекалено гъста.
Мъглата бяха онези хора,които нямаха собствен живот.................
Извикаха ме.
Прибрах се вкъщи,щастлива,че никой не притежава живота ми,
че дори и да греша,сама съм си виновна,
че спокойно мога да видя вратата,защото хората в живота ми,
бяха моите приятели,тя стояха отстрани мен,за да ме подкрепят,да вървят заедно с мен.
а не да си мислят,че ме притежават,да вървят напред и да ме водят.
Отворих прозореца.
Тишината говореше.
В нея се надвикваха гласовете на много хора,
нуждаещи се просто от ръка,която да нарисува
сърчице на замъгления прозорец пред тях.
Те сами щяха да видят посоката към...
..вратата на тяхното щастие.

Re: Разни мои "творби" - Brutal_Barbie

МнениеПубликувано на: Съб Фев 05, 2011 8:57 pm
от Koset0
Супер е ! :bi:

Re: Разни мои "творби" - Brutal_Barbie

МнениеПубликувано на: Съб Фев 05, 2011 9:07 pm
от slipknot_1996
Добро е! :ax: forum_simp0065