Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Вечерен тромпет

Вечерен тромпет

Мнениеот kukumber » Нед Юни 26, 2011 8:43 pm

КЪЛВАЧ

Борис Христов


Бяхме деца - подивели от смях и бръмчене,
с един кълвач в пазвата срещу залеза тичахме.
Летяха вихрушки от прах и пера подир мене
и ти, куцо пиле - мое малко момиченце.

Но защо ме помоли веднъж да поносиш кълвача?
Аз поисках - за него - да те целуна.
И забравили, че отдавна у дома ни очакват,
запламтяхме в копривата, както във фурна.

В храсталаците сенчести се притискахме лудо -
не усещах, че нося в петата си трънче.
Зарад теб аз настигнах тогава една пеперуда,
зарад мен ти се убоде на малкото пръстче.

Докато те науча да сричаш цялата азбука,
за ръкава ме дърпаше ти като дивата шипка...
А когато се пуснахме и надзърнахме в пазвата,
видях, че кълвачът е мъртъв - кълвачът не диша.

Видях и окото му - разтопено от слънцето захарче,
и заплаках, заровил глава във перата му тънички.
Беше се стъмнило - ти през копривата бягаше.
А една крава отнесе нанякъде твоята кърпичка.


КОТКА НА ПЪТЯ

Борис Христов

Топла и бавна наделя - стъпки на птици почукват.
Гледат се стаите бели, реката спира от скука.

Сенките - сиви кобили, потни в прахта се търкалят,
няма врата да процвили, нито жена да се скара.

Влакът с пресъхнали устни дълго гласът си продухва
и на перона изпуска сламена шапка и куфар.

Слиза човекът невидим, защото целият свети -
той от затвора си иде и ще остане в селцето.

Плахо в тревата пристъпва - няма ли кой да го види?
Котка е спряла на пътя и тишината наприда.

Сам в прегорялото лято, в тъмните сенки минава...
Няма я вкъщи жената - няма я старата слава.

Няма и кой да те чуе, с химн на площада да слезеш -
хълца в нозете му пуяк, на участта му се плези.

И този, който с години само за днес се е молил,
сяда на прага и рони хляба на своите болки.

Вестник разперен се носи и ходилата му пламват.
Патките с жълти галоши тъпчат ленивото пладне.

Старци на пейките слушат дните си равни и тихи -
шават с бастуните, дишат. И срещу слънцето кихат.


КОНЧЕ МОЕ

Борис Христов


Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден - само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного...
А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от бога.

Но вятърът отново рог надува -
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам черния ти белег... и белия целувам -
нима ще ме оставиш, конче мое.

Да можех, бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето - сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш.

Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината.
... жълто - лилава сянка :)
kukumber
В стадото
 
Мнения: 75
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 11:16 am

Назад към Стихове + Разкази + Проза