Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Кажете за какво да пиша

Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 3:09 pm

Здравейте!Много обичам д пиша всякакви разкази.Баща ми ги принтира и аз ги раздавам на приятели!Но напоследък съм блокирала!Моля ви кажете за какво да пиша!Мерси
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот zoomaniak » Пон Юли 18, 2011 3:12 pm

Пусни да видим твой разказ - в съответният форум и чрез нова Тема.
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 3:17 pm

Чесно малко ме е страх да публикувам в интернет цели истории защото може да ми я откраднат но въпреки това ще сложа.Дано нямате нищо против да е тук.
Сори за правописните грешки.Само половината я слагам
Писах яминалата година и...
БОРЯНА РАДОЕВА
НАДЗОРНИЦА



Глава първа
КЕЛИ
Кели бе нормална 13 годишна тийнеиджърка с нормални приятели и семейство. Тя живееше в град София.
Един ден тя се събуди и закуси както обикновено,но със странното чувство,че я наблюдават.Зеленикавите й очи бавно следяха околната среда.
-Мамо!-викна тя.-ще изляза за малко навън!

-Добре-отвърна майка й.Кели хукна по стълбите.Щом излезе навън обаче нещо скочи и закри зрението й.
Глава втора

БОЛКАТА
Щом се събуди Кели не усещаше нищо освен страшна болка.Сякаш някой бе запалил огън.Стискаше зъби за да не се разпищи.”Не викай,не викай,не викай”шепнеше си през зъби Кели ,Изведнъж тя чу гласове до ухото си.Успя да чуе само част от тях.
-Мислиш ли,че ще се управи,Тара?-питаше един от гласовете.
-Разбирасе,че ще се управи!Всички сме минавали този период!-каза Тара.
-Но тя е толкова малка.-подсмъркна другия глас.
-На цели 13 съм...-промълви Кели.И двете жени прихнаха.
-Годините на,които си станал вампир не са толкова важни.Само дето може да те боли повече.-каза Тара.
Супер,вампири!Започвам да изперквам.Помисли си Кели,и направи
опит да се прасне по челото но от това изпита само по-силна болка и предизвика смях у жените.


След време болката отмина и Кели успя да се запознае с жените.Оказа се,че са близначки и се казваха Тара и Сара.Докато обаче говориха стана нещо,което Кели не бе виждала в целия си живот.Един голям гълъб кацна до крака на Сара и й подаде едно малко писъмце.Сара го отвори и прочете на глас текста,който гласеше

Скъпи г-ци Тара и Сара,получихме вест,че във вашия район е било ухапано дете под 16 годишна възраст,което означава,че сме длъжни да пратим надзирател на младата вампирка.Приятен ден!

Тара и Сара се спогледаха ужасено,но Кели изобщо не схващаше.
-Надзирател?Какво означава това?-попита все така обърканата Кели.
Тара си пое дъх и заобяснява.
-Ние вампирите си имаме закони.Един от тях е,че дете под 16години не бива да става едно от нас.Затова те са длъжни да ти изпратят надзирател,тоест някой,който да те гледа да не правиш глупости.
-Не ми е нужна бавачка!-кресна Кели.
-Нужно е.-увери я Сара.Кели въздъхна
-Кога ще дойде?-изпъшка Кели.Тара погледна към обсипания си със злато и перли и часовник и отмятайки русите си коси,каза
-След около 5 секунди.И трите се загледаха към черния,лакатушен път и изведнъж я видяха.


Глава трета

новодошла


Тичаше невероятно бързо,а червената й коса приличаща на пламъци се вееше около лицето.Лицето й бе бледо като слонова кост.Носеше розов потник,който бе засенчен от неземната й красота.Имаше и сини дънки опънати около перфектното й тяло.Приличаше на ангел.
Кели успя само да ахне.Когато новодошлата стигна до тях Тара й хвърли кръвнишки поглед. Вампирката само й се усмихна.
-Ти трябва да си новото вампи попълнение.-каза тя на Кели.
-Д,д,да-заекна Кели.-Т,ти как се казваш?
-Линдзи Картър,но предпочитам само Линдзи.-отговори тя.Този път тя се обърна към Сара и Тара.
-Благодаря,вече можете да ни оставите.
-Чао,Кели.-казаха те.
-Чао!-каза и Кели.Те се обърнаха и тръгнаха.

Глава четвърта

На лов
-Гладна ли си?- попита Линдзи.Гласа й звучеше малко по-студено от преди.Едва тогава Кели осети,че всъщност е гладна.
-Малко.-призна си тя.-Ще ида до магазина за сандвичи,ти искаш ли?
Линдзи се засмя.Звукът бе като камбанен звън.Кели я погледна учудено.Какво смешно бе казала?
-Ние вампирите не се храним със сандвичи!-каза все още смеейки се тя.
Тогава Кели схвана. Вампирите се хранеха с кръв.На лицето й се исписа ужас.Явно Линдзи разбра,че я е уплашила и побърза да добави
-Но можеш да не се храниш с хора, разбирасе!Много от нас го правят!
-Тогава какво ще ям?-попита Кели. Изглеждаше учудена.
-Ще те заведа в гората.Ще ядем сърни.
Тогава Линдзи хукна да бяга вдигайки 250км. в час.Тогава Кели започна да тича в опит да я достигне,и за огромна изненада успя.Тичаше бързо и сякаш земята под краката й се движеше сама като пътека за бягане.Кафяво-черната й коса се вееше около лицето й ката одеяло.Тичаха така около 10 минути после спряха на една поляна.Тя бе оградена с
дървета и непроницаеми храсти.А по средата лежаха няколко сърни.Линдзи си пое дъх и скочи към най-близката.Животното се подплаши и хукна да бяга. Но тя очевидно бе подготвена за тази реакция.Скокна,превъртя се и и сграбчи плячката.
-Ето така се прави!-обясни Линдзи.-Сега опитай и ти.Но опитът на Кели бе далеч по-трагичен.Тя си набеляза един елен с куц ляв крак и подскокна.Но еленът бе по-бърз.Щом видя какво възнамерява да направи Кели,той побягна,а Кели завърши в близката локва с кал.След още няколко опита тя успя.
(А Линдзи я заболя корема от смях).
Щом се наядоха,двете тръгнаха към къщата на Кели.-Ще те чакам горе.-обеща Линдзи.Макар,че Кели не разбра какво каза, тя й благодари.
-Чао-рече тя.
-Чао-рече и Линдзи.
Кели се качи по стълбите и отключи.Влезе в стаята си и легна на леглото си.Беше изморена от лова и преживяването.
Но нещо привлече вниманието й.Бе леко движение в ъгъла на неподредената й стая.Тя инстинктивно се извърна, и едва не падна като разбра кой е.Беше Линдзи,която се усмихваше на обърканото й изражение.Кели изстена.
-Какво има?-попита тя.
-Ти да не си мислеше,че ще те заведа на лов и ще те оставя да вилнееш?!Та ти си още млада вампирка!Кой знае какво ще ти хрумне!-скара й се Линдзи.
-Така или иначе утре съм на училище и няма как да ме следиш-рече Кели.
-Ще видим...-каза Линдзи.
Глава пета
Неприятни
изненади
Сутринта Кели се събуди и отиде да си хапне закуската.
Щом седна на мястото(където седеше сама)звънеца би.Но мястото до нея бе пълно.На него седеше момиче.Имаше дълга,червена коса,вързана на спретната конска опашка.На Кели й отнеха няколко минути да разбере,че това е Линдзи!Беше облякла черно кожено яке,вместо обичайния лилав суичер.Тя се разсмя на на обърканата й физиономия.
-Гаднярка.-промърмори Кели,знаейки,че ще я чуе.Но незнайно защо Линдзи продължаваше да се усмхва.
-Седнете си на мястото г-це Кели!-заповяда учителката.Нацупената Кели тресна учебниците си на чина.
Гласът на г-жата я разсея от мислите й по какъв точно начин да смачка(меко казано)Линдзи щом се прибере вкъщи.
-Днес имаме честа да приветстваме нова ученичка.Това е Линдзи Картър.-
И тя посочи към нея.Линдзи стана и помаха.Това разяри още повече Кели.
Когато часът започна тя откъсна лист от тетрадката си и написа
-Как изобщо те приеха?!Ти си много по-възрастна от мен??!!!
-С малко обеждения всичко е възможно!
-А нали знаеш какво те чака?
-За жалост знам.
-Изненадана съм,че не бягаш с писъци.

Точно тогава г-та мина покрай техния чин.Кели взе бележката и я скри под дъската.
-Имате ли нещо,което искате да ни покажете г-це Кели?-попита тя.Линдзи пъхна една бележка.
-Покажи я.-прошепна тя.Уплашената Кели й я подаде.Г-та я прегледа и я остави пред Кели.
-Впечетляващо.-промърмори тя.
Г-жа Колева бе доста строга по отношение на дисциплината.Имаше тъмнокафява коса и сериозни очи.Бе слабичка и красива.(но ничия красота не можеше да се сравнява с тази на самото съвършенство.Линдзи.)
Когато звънеца за междучасието би Кели дръпна Линдзи встрани.
-Какво пишеше на бележката?-попита тя.
-Записките ти от часа по математика.-каза тя невинно.
-Не съм си водила записки!
-Може би някой го е направил вместо теб...-рече тя.-Сега ме извини!Имам час по биология.-усмихна се тя.
-Моля?!-зяпна Кели.-Взех последното!Как се докопа?!!
-С малко чар.-каза тя и отметна червеникавите си коси.Но Кели вече не я слушаше.Тя бе зяпнала с отворена уста Дийн от 8-ми клас.Имаше черна късоподстригана коса и прекрасна усмивка.Кожата му бе леко бледичка.
-Ехо?Кели?-Линдзи размаха ръка пред лицето й.
-Моля?!Какво?Къде?!-попита тъпо Кели.Дийн се беше отдалечил и тя бе слязла на земята.
-О!Сега разбрах!Падаш си по Дийн Стенли!-ухили се Линдзи.
-Може би малко...-изчерви се Кели.
-До колкото знам той си пада по мажоретки!-рече Линдзи.-Какво ще кажеш да те науча на движения и да се присъединим към мажоретния състав?
Кели изракопляска.
-Перфектно! Но има един дребен проблем...
-Какъв?-попита Линдзи.
-Много съм тромава.-призна си Кели.
-Искаш да кажеш,че си била.-поправи я Линдзи.
-Моля?
-Ще видиш след училище.

Глава шеста
Подготовка
След училище Кели найстина разбра.Линдзи я заведе в една градинка където да репетират на спокойствие.Беше донесла помпони и касетофон.(както и цяла купчина възглавници за всеки случай.)
Сложиха ги и включиха касетофона.Линдзи заподскача в ритъм с музиката.Умело скачаше и движеше крака,косата й се вееше от вятъра и усилието.На кратко казано тя се забавляваше.Кели я гледаше с удивление.Устата й се бе отворила и имаше опасност да глътне някоя муха но нямаше сила да я затвори.
Линдзи приключи танца си с бързо превъртане и висок скок.Кели започна възхитено да пляска.
-Беше супер!-рече тя.
Вампирката се поклони.
-Опитай и ти.-рече тя.И й подаде помпоните.
Кели ги пое и превъртя песните на касетофона до най-подходящата.Тоест „The best of both worlds”на любимата певица на на Кели.Името й бе Майли Сайръс.
Музиката зазвуча и Кели заподскача размахвайки помпоните.
-Добре се справяш!-поздрави я Линдзи.
Кели се ухили.Справям се перфектно!Ще вляза в мажоретния състав и ще впечетля Дийн!Мислено ликуваше тя.
Гласът на Линдзи я откъсна от унеса й.
-Не се разсейвай!-викаше тя.
-Моля?!-попита объркано Кели.
-Пази се от...Но гласът й бе заглушен шумно от падане и охкане.
-Трябваше да сложиш възглавниците малко по-надясно...-изохка Кели от цимента.
Линдзи се втурна към нея. За миг й бе помогнала да се изправи и питаше
-Добре ли си?
-И по-добре съм била-промърмори Кели.
-Ще опиташ ли отново?
-Добре.
Кели превъртя музиката отначало и опита отново.Бе по-успешно от преди. След още няколко опитатя успя да постигне съвършенство.Въртеше се и подскачаше с бързия ритъм на музиката.
Линдзи я насърчаваше и пляскаше.След време Кели се струполи на възглавниците изморена.
-Поздравления!-каза Линдзи.
-Готова си за мажоретките!
Глава седма
Експлозия
На другия ден,когато Кели се събуди първото нещо,което видя бе Линдзи излегната на малкото диванче в стаята й.Кели изсумтя.Щом Линдзи чу звука се събуди и скочи от диванчето.
-Не трябва ли да ме пазиш?-промърмори Кели знаейки,че тя ще я чуе.
-Само малко се онесох!-защити се Линдзи.
-Междо другото закъсняваш за училище.-я тя.
-Ти също!
-О,не се притеснявай за мен-усмихна се Линдзи.С бърз скок тя скокна през прозореца и избяга.Кели уплашено стана.
-Споко!-ухили се Линдзи.Само главата й се виждаше.После тя отново изчезна.Кели найстина се успокой.
-Училище.Главата на Линдзи пак изникна.
-Ох!-простена Кели.-Вярно!Тя отиде до гардероба си и извади любимият си чифт(леко опърпани)дънки.На бързо ги нахлузи и избра подходящата блуза в розово-лилав цвят.Погледна се в огледалото и едва не искрещя.Косата й бе спластена и рошава.Кели взе четката си за коса и я прокара в отмъстителните кафяви кичури.Когато възприе по-приличен вид,върза косата си на две опашки за да изглежда по-мажоретно и се отправи към кухнята.Сипа си храна и започна да яде.
Щом се наяде сложи тежката чанта на гръб и се запъти към училище.
(Мажоретните проби се провеждаха след ученето.)Първият час бе физическо.Кели изпъшка.Мразеше физическо,защото бе доста тромава.Тогава обаче се сети какво бе казала Линдзи.
-„Ние вампирите сме грациозни като котки”.-тихо я цитира Кели,усмихвайки се.Днешния час щеше да бъде различен.
-Ехо?!Спяща красавице?!
Кели се отърси стреснато.Това беше просто приятелката й Ашли.Тя имаше руса късоподстригана коса и кафяви,малки очи.Бе по-дребна от Кели но по-красива.(поне Кели така мислеше).
-Да,какво има?-попита тя.
-Изглеждаше сякаш спиш права.-засмя се Ашли. –Да не би да си стояла будна цяла нощ?
-А,не!Просто се бях замислила...-светкавично отговори Кели.
-След колко време ще бие звънеца?
-Имаме 5 минути.
-Ще тръгвам,не искам да давам повод на треньора да ме наказва...
-Чао!-каза Кели.
-Чао!-каза и Ашли.
С усмивка на лице Кели се запъти към салона за да влезе в час.По пътя видя Линдзи.
-Нали не си забравила,че съм ти сърдита?-попита Кели.
-Не съм.Но имам нещо което ще те умилостиви. –усмихна се и Линдзи.
-Няма такова нещо-увери я Кели.
-Ами...уредих ти среща с Дийн...Но ако не ти се излиза...ще го отложа...
-Изглежда има!Но как го обеди?
-Не съм го обеждавала.Просто той ме видя по коридора и понеже не те видял,ме помоли аз да ти кажа.-обясни Линдзи.
-Супер!Чакай...-изведнъж се усъмни Кели.-Ти нали няма да идваш с нас,както ме следваш и в училище и вкъщи?
-Този път реших,че не е нужно...
-Ура!!!-извика щастливо.
-Но,имам няколко изисквания!
Хубавото настроение на Кели се излари щом чу думата „изисквания”.Линдзи изглежда забеляза това в изражението й и се усмихна.
-Споко, не се отнасят за вечерен час или нещо такова!Само инструкции как да не ми изпиеш кръвта!-каза тя.
Кели трепна при думите „изпиеш кръвта.”
-Съжалявам...не исках да те уплаша!-извини се Линдзи.
-Не ,не си ме уплашила!Просто не го очаквах...не съм чувала тези думи от някой възрастен...разбиаш.И така,ще даваш ли инструкции,защото ще закъснея за физическо.
-А да,вярно!-спомни си Линдзи.-Така..Първо-ако осетиш някаква болка или парене в гърлото се умитай!Второ-ако той ти замирише ароматно спри да дишаш за колкото се може повече време.По-кратко казано-задръж си дъха.И...това е!
-Ясно!
Ще тръгваме ли за час?-попита Линдзи.
-Не ми казвай.И ти имаш час по физическщо,нали?
-Да.-усмивка заля лицето на Линдзи.
Двете потеглиха към салона с леко бърз ход,защото имаха съвсем малко време преди да бие звънеца.
Щом се преоблякоха в екипите Линдзи отиде към средата на игрището до мрежата,а Кели се сви в ъгъла и таеше надежди,че няма да я изберат да бие сервиз.Но надеждите й бяха напразни.
-Кели Сент!Отивай да биеш сервиз!-викна треньора.Кели нацупено отиде на мястото.От другата страна на мрижата по-голимия брат на Ашли-Конър,биеше сервиз като Кели.Тя му се усмихна,а той й се усмихна в отговор.Тя знаеше,че той е зле точно като нея.
-Какво се моташ!Бий!-кресна треьора.
Кели стреснато я метна.Топката мистериозно се приземи в ръцете на Линдзи.Тя скочи и заби топката,огбелязвайки точка за отбора.
-Съсредоточи се,Сент!-отново кресна треньора.Отдрещния отбор им подхвърли топката.Кели ловко я улови.Този път тя се съсредоточи,насочи цялото си внимание към топката и...Мислите й бяха прекъснати от силен гръм.Кели вдигна изненадано погледа си и се огледа.Целия салон бе пламнал,учениците-изплашени до смърт.Кели затърси с очи Линдзи и я намери.Стоеше с отворена уста до прозореца.Кели я погледна уплашено.Линдзи извади черен,лъскав телефон „Nokia”от чантата си и набра някакъв номер,и зачака.След малко започна да говори толкова бързо,че на Кели й се замая главата.Затова премести погледа си към Конър.Той я гледаше ужасено,а русата му коса дълга до рамената се бе залепила на врата му от потта,която се лееше от челото му.
Какво бе направила?Дали бе наранила някоай с това?И как изобщо бе успяла да го направи?Тези и още много други въпроси чийто отговори не знаеше се въртяха в главата на Кели.
-Какво се пулиш, Сент?!-кресна треньора.-Евакуираме сградата!Изчезвай от салона!
Кели се затича към Линдзи.Линдзи още не бе свършила с разговора по модерния си мобилен телефон.
-Не,видях го с очите си!-протестираше Линдзи.
-Добре.Ще започна обучението веднага.Чао!-тя затвори и го прибра в чантата си.
-Какво обучение?!-попита объркана Кели.Линдзи изстена.
--Изглежда имаш роднинска връзка с някой магьосник.
-Това добре ли е?
-Не!
-Защо?-попита Кели
-Защото те имат и кръв на демони,и кръв на магьосници!
-Е и?
-Ти си вампир,по дяволите!Та вампирите и демоните се мразят!Не чаткаш ли?!-избухна Линдзи.
-Значи мразя себе си?-Кели се обърка още повече.
-Не.Но другите вампири те мислят за заплаха и ще те унищожат!
-Не искам да умирам!-проплака Кели.
-Няма да е нужно.Махам те оттук!-каза Линдзи и я задърпа надолу.
-Не!Трябва да предупредя мама и татко!Ще умрат заради мен!
-Не,няма!Те са обикновени хора ,не биха ги наранили!
-А какво ще им кажа?!Че ме отвличаш ли?!
-Ще измислиш нещо,ти си умна.-каза Линдзи.
-Няма да ги лъжа!-кресна й Кели.
-Ти –не,аз-да!Ще им кажа,че си болна от някаква много опасна болест,и,че съм лекарка!-съобщи й тя.
-Ще се притеснят!
-А искаш ли да живееш?-попита Линдзи.
-Добре,но не искам да видя лицата им.-каза тъжно Кели.
-Ами Дийн и мажоретките?
-Ще говоря с всички и така нататък... Дийн ще те разбере.
-Добре,съгластна съм.
-Значи се разбрахме!-И тя повлече Кели към паркинга на училището,където бе паркирано червено кабрио.Колата на Линдзи.
Кели гледаше с отворена уста,докато Линдзи й помогна да се качи на предната седалка,после самата тя седна на шофьорското място и завъртя ключа.Последното нещо,което Кели чу бе тихото измъркване на двигателя,посли изпадна в безсъзнание.
Глава осма
Очите
Когато се събуди,Кели видя,че лежи в колата на Линдзи.Изправи се и потърка главата си.Погледна настрани.Мястото до нея беше празно.Линдзи я нямаше.Уплашената
Кели стана на крака и заопипва якето на Линдзи за оръжия.(Н е,че не знаеше как да използва зъбите си.)С трепереща ръка тя напипа острието на нож.За малко щеше да се пореже,защото бе доста остро.Кели го извади и го огледа любопитно.Острието бе сребърно, и изпращаше различни форми на лунната светлина.Дръжката пък бе златна облепена с рубини и смарагди. На върха на ножа имаше изящно оформена златна змия.Очите й бяха два малки рубини.Кели потрепери при вида му и се зачуди защо й е на красивата и напълно съвършена Линдзи това остро,мъжко оръжие.
Някъде в гората избуха сова и Кели подскочи.Взе камата и я насочи към луната така,че светлината да се пречупи и да й помогне да види нещо през непрогледния мрак.Получи се.Макар и тънка,струята светлина процеждаща се от среброто осветяваше достатъчно за да може Кели да види зелените очи злокобно светнали насред гората.Кели замръзна вперила поглед в съществото.
То също я гледаше.Изведнъж нещо дръпна Кели изодзат и тя светкавично се обърна допирайки ножа до гърлото на нападателя.Чу се изсумтяване.
-Божичко!Това заболя!
Кели веднага разпозна гласа на Линдзи и свали оръжието.Линдзи стоеше пред нея величествена както винаги.Огнено-червената й коса блестеше на лунната светлина.Сребърните й очи оглеждаха
бавно Кели.
-Съжалявам!-извини се Кели и свали острието.Изведнъж си спомни за очите и се обърна,но там нямаше нищо.
-Линдзи,там имаше две зелени очи!-и тя посочи натам.
За нейна огромна изненада Линдзи се засмя.
-Въобразяваш си!-каза Линдзи.
-Не,не!Там бяха!
-И да е имало нещо,сигурно е било диво животно!
-Не,не беше!-отчаяно опорстваше Кели.
-Донесох малко животинска кръв.Ето ти!-и Линдзи й подаде малка бутилка с ароматна течност.Тогава Кели забрави за всичко.Очите и Линдзи,всичко изчезна.В главата й беше само малката бутилчица кръв.Тя я взе и я погълна на една голяма
глътка.Усети вкуса й.Беше вкусна и течна.Без бучки.
-Беше вкусна.-призна Кели.
-Знам.-усмихна се Линдзи.
-Да вървим към колата,много е тъмно.Тя е в тази посока.-каза тя и посочи надясно.
Вървяха в мълчание.Никой не обелваше и дума,което даваше време на Кели да помисли за въпросите, които я мъчеха.”Защо Линдзи я бе довела точно на това място?”Сигурно не го е избирала,просто бързо се е стъмнило и тя е паркирала на първото място,което е видяла.Поне Кели така си мислеше.И какви бяха онези очи? Реши,че ще е най-добре ако ги потърси сутринта,преди Линдзи да се е събудила.Но някъде вътрешно се страхуваше от това което можеше да види.Звънлив глас я извади от мислите й:
-Пристигнахме.-съобщи Линдзи.
Тя влезе в колата.Кели я погледна с неохота,после се шмугна на задната седалка.
-Линдзи...
-Да?-тя се обърна към нея.
-Чудех се защо избра точно това място за скривалище.-попита предпаливо Кели.
-Защото тук,в гората,има тунел водещ към жилищата на джуджетата. Мислех си,че бихме могли да се скрием за ден,два...Или ако се стигне дотам да ги помолим да се бият редом с нас.-Линдзи се приведе към нея както се прави за да не те чуят,когато искаш да кажеш нещо важно и не искаш другите хора да го научат.-
-Обградили са ни.Всъщност за да сме точни ще ни заловят след около месец ,най-много.За това можем да се скрием при джуджетата.
-Разбирам.-отговори Кели.
-Сега трябва да си лягаме,наистина.
-Лека нощ, Линдзи.
-Лека нощ, Кели.
Кели моментално заспа.Сънува странен сън.Ходеше през поляната до мястото,където видя очите.Те още бяха там,където ги бе видяла за последно,светейки злокобно в тъмнината.
-Кой е там?!-попита изплашено Кели.Естествено,отговор нямаше.Само странен ръмжащ звук и приближаващи се стъпки.Стъпки на нещо голямо и силно.Мечка,помисли си Кели.Но не беше.Приближаваше се твърде бързо и твърде грациозно. Кели хукна към колата на Линдзи но беше безсмислено.Беше твърде бавна.Усети нещо да скача върху нея и...Тя отвори очите си.Лежеше на задната седалка в кабриото.А отпред се чуваше силното пронизително хъркане на Линдзи.Кели се изправи и се отърси.Бръкна в джоба си и извади джобното фенерче,което Конър й бе подарил за Коледа.Кели не го бе използвала преди,така че със сигурност имаше батерии.Тя бавно се се предвижи до вратата и я отвори колкото се можеше по-тихо.Линдзи не се събуди.Кели скокна навън и пое по същия път както в съня си.Очите бяха там.Зелени и светнали на фона на тъмната нощ.Кели светна с фенерчето в тяхна посока.Светлината освети не мечка,а огромен русо-златен вълк.Той примижа със зелените си очи на светлината от джобното фенерче.Кели се затича обрпатно към колата,но вълка я последва,точно като в съня й. Тичаше с невиждана скорост.Но не скочи върху нея,а застана отпред препречвайки пътя й.Тя се спъна и падна.Вик се зароди в гърдите й.Но тя не можеше да изпищи,защото падането бе изкарало въздуха й.
Животното седна до нея.
-Изяж ме бързо...-примоли се Кели, знаейки,че няма да я разбере.
-Няма да те ям Кели.-каза успокойтелен глас.Сигурно съм умряла.Помисли си Кели.
Изведнъж тялото на вълка започна да се променя.Искри хвърчаха от него. После Кели започна да вижда отделни части от тялото на съществото.Тяло... ръка...крак...глава покрита с руса коса точно като козината на вълка.После изцяло като човек пред нея застана...
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Merito98 » Пон Юли 18, 2011 3:51 pm

Много хубав разказ
Аватар
Merito98
В ятото
 
Мнения: 100
Регистриран на: Вто Май 10, 2011 9:47 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот emito » Пон Юли 18, 2011 3:53 pm

Уау,много си добра.
emito
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 3:56 pm

Благодаря!Радвам се че ви харесва.Има още може по-късно да го публикувам.Обичам да пиша.Дайте идея за какво да пиша
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Merito98 » Пон Юли 18, 2011 3:58 pm

Нещо за приятелството между човека и животните може би
Офтопик:
и аз преди пишех
Аватар
Merito98
В ятото
 
Мнения: 100
Регистриран на: Вто Май 10, 2011 9:47 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 4:29 pm

Ето написах едно кратко разказче !Дано ви хареса

В едно малко селце надалеч живеело едно бедно семейство.Мъж и жена с малко детенце.Момиченце.Момиченцето се казвало Лияна.Тя била малка.Само на 7. На 7-мия й рожден ден тя получила най-хубавия подарък.Малко котенце.Родителите й го бяха взели от съседите,които имали голяма,възрастна котка.Тя родила и хората щели да хвърлят котенцето в реката,затова родителите на Лияна се смилили над него и го прибрали.Било най-обикновено по шарки.Нищо особено.Черно и бяло.Тя го нарекла Кити.Двете били неразделни.Всеки ден си играели.Лияна се грижела за него и много го обичала.
След две години дядото на Лияна починал. И оставил пари на семейството й.Майка й и баща й решили да се преместят в щатите.Но Лияна не искала,защото знаела,че ще трябва да остави Кити самичка,а много я обичала. Пилота нямало да допусне животни в самолета.
Колкото и да се съпротивлявала и плачела семейството й било непреклонно.И един ден заминали.
Чудите се какво станало с Кити?Подарили я.
Когато стигнали в Калифорния Лияна не продумвала.Толкова се бе привързала към котето,а сега кой знае при какви хора било попаднало.А тя не можела да направи нищо.Все пак била само на 9.
Кити също била много нещасна.Не попаднала при добри стопани. Двете разглезени деца на новите й собственици само я подмятали и се отнасяли ужасно с нея.Един ден Кити избягала.
Лутала се дълго време и накрая стигнала в старата си къща.Там нямало никой,мястото било запуснало и прашасало.Всички знаем как понякога котките са готови да направят всичко за да са със стопаните си.Кити влязла в запуснатата къща(прозореца бил счупен) И започнала да души.Никой не знае как но успяла да разбере къде е стопанката й.
Започала да тича,ли тича и така със седмици.Спирала да почива при пътните ресторанти и хората й мятали храна.
Но стигнала до голямата пречка.Океана.
Кити притежавала чар.Отишла при капитана и започнала да се омилква около краката му.Човека бил възрастен и побелял.Но обичал много животните.Погалил Кити и й се порадвал.И ето че станало време кораба да тръгва.Докато се вмъкнала в една каюта и се скрила под леглото.Така пристигнала в Калифорния.Лутала се из големия град и накрая просто-се отказала да търси.Легнала на пясъка на плажа и заспала.
На сутринта семейството на Кити и собственичката й Лияна дошли на плаж.И що да видят.Тяхното коте лежало на пясъка.Лияна изищяла и прегърнала Кити.Кити се събудила и започнала да подскача и радосно да мяука.Най-сетне бяха заедно.
КРАЙ
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот berkitom » Пон Юли 18, 2011 4:33 pm

Много е хубаво.
Аватар
berkitom
В глутницата
 
Мнения: 301
Регистриран на: Чет Юли 07, 2011 12:53 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Merito98 » Пон Юли 18, 2011 4:37 pm

Просто нямам думи
Аватар
Merito98
В ятото
 
Мнения: 100
Регистриран на: Вто Май 10, 2011 9:47 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот emito » Пон Юли 18, 2011 5:42 pm

Много си талантлива и с този талант може да напишеш нещо по дълго като нопример роман,за чудесата на света.
emito
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 8:06 pm

Благодаря!Обичам да пиша и ми се иска с това да се занимавам.Но ви казвам свършиха ми идеите! :ajaweki:
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Пон Юли 18, 2011 8:17 pm

Кажете за какво друго да пиша и аз ще го направя!
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот emito » Пон Юли 18, 2011 9:29 pm

Може за контроста и заедно с това разбирателството,между човека и природата.
emito
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот gabrielabonbon » Вто Юли 19, 2011 9:13 am

И аз обичам да пиша текстове, но на песни на английски. Наистина понякога човек 'пресъхва' , но аз правя така- пускам си няколко хубави песни и започва да ми се избистря пред очите, а преди това все едно съм в мъгла. Започвам да пиша по-смислени неща след това. :ab: Иначе разказите ти са супер, малко ми прилича на Абарат /разказва се за момиче, което отива в друг свят и някви такива глупости :ag: / . Бих ти предложила да прочетеш някой разказ, или по-къса книга. :ay:
I'm not afraid of the dark. I'm afraid of what I'll find once I turn on the lights.
Аватар
gabrielabonbon
Пчела майка
 
Мнения: 1177
Регистриран на: Пет Авг 13, 2010 10:09 pm
Местоположение: София

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Сря Юли 20, 2011 12:38 pm

Хора,още съм запецнала!Кажете ми идея за какво да пиша
Бела
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот emito » Сря Юли 20, 2011 3:25 pm

emito написа:Може за контроста и заедно с това разбирателството,между човека и природата.

ето де.
emito
 

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Merito98 » Сря Юли 20, 2011 3:33 pm

може би някаква измислица за миналото или за бъдещето
Аватар
Merito98
В ятото
 
Мнения: 100
Регистриран на: Вто Май 10, 2011 9:47 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот berkitom » Чет Юли 21, 2011 4:04 pm

Защо вече не пишеш ?
Аватар
berkitom
В глутницата
 
Мнения: 301
Регистриран на: Чет Юли 07, 2011 12:53 pm

Re: Кажете за какво да пиша

Мнениеот Бела » Чет Юли 21, 2011 7:44 pm

Не пиша,защото не мога да измисла нищо.Много ми харесват идеите ви,но не се сещам никаква история по тях :ah:
Бела
 


Назад към Стихове + Разкази + Проза