Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Снежанка

Снежанка

Мнениеот Животно » Нед Апр 10, 2011 9:35 am

Една моя приказка, която написах наскоро за уч.:
Нова приказка за Снежанка
Преди няколко дни с моите приятели и родителите ни пристигнахме в Германия. Хотелът имаше гледка към старинен замък. Казахме на родителите си: (тука нещо не ми харесва... :ac: )
- Позволявате ли да се разходим? Наблизо, няма да ходим надалеч!
- Внимавайте, има опсаности навън! Хайде, тръгвайте! - отговориха те. - Не закъснявайте!
Подскочихме от радост. Единствената ни цел сега бешеда отидем в замъка. Когато пристигнахме ,го огледахме.
- Иха! Същия замък, като на приказката в "Снежанка и седмете джуджета"! - удиви се Катя.
- Предлагам да влезем! - казах аз - Ина.
Мартин почука на вратата. Но никой не отвори. Почука още веднъж, пак същото.Тогава той рече:
- Щом никой не отваря...да влезем!
Открехнахме врата. Пооглеадхме се и влязохме. Всичко беше много странно. Стари мебели, стари помещения...всичко -старо. Пред нас имаше огромна стълба. Изкачихме се, но трудно, защото стъпалата бяха около петдесет, че и повече.
- Сигурно в тази стая еСнежанка! Да влезем! - Катя сочеше стята с врата, покрита с диаманти.
- Ха-ха! Сигурно принцът има стая, пълна със скъпоценни камъни! -изсмя се Мартин.
И ние се разсмяхме.
- Добре, стига! Да бъдем сериозни!- възразих аз. - Нека отворим вратата, искате ли?
Вместо отговор Катя направо отвори вратата и разпозна силуета на истинско спящо момиче под завивките. Тримата се скубчихме около нея.
- Снежанка! Истинска Снежанка! Вижте, същата е като в книгата! - разписка се Катя, но признавам, че наистина много приличаше на Снежанка. Тя обаче не се събуждаше.
- Вижте какви дрехи! Ух, гадост! - ужаси се Мартин. - Да я заведем в хотела!
- Да! Ще я облечем нормално, ще й покажем всичко! - съгласих се аз.
Завлачихме дългокоската. Сетне излязохме от замъка, но не издържахме и я изпуснахме на земята. Уплашихме се, чеще й стане нещо, но в този момент тя отвори очи.
- Кои сте вие? - уплашено попита тя.
- Ти ли си Снежанка? - запитахме я ние.
- Откъде знаете името ми? Кои сте вие?
- Ааааа! Ти си Снежанка! - заподксача Катя. - Ние сме деца. Аз съм Катя, тя - Ина, а той - Мартин.
- Нали не искате да ми навредите?
- Не, не се страхувай! Ела с нас! -подканих я аз. Тръгнахме към хотела. Снежанка се уплаши от колите, но й казахме, че ако се пази нищо лишо няма да стане. Сетне отидохме в хотелската стая на Катя.
- Ела сега тук! Трябва да те преоблечем.
Преоблякохме я и я настанихме налеглото пред телевизора.
- Сега ще включа телевизора. - рече Катя.
- Какво е телевизор? - запита тъмнокосата в недоумление.
- Ето го! - Катя посочи телевизора и го пусна.
- Ооо! Прекрасен е! - възхити се Снежанка.
- Това, което се вижда се нарича цунами. - обясних аз.
Погледахме малко и Мартин каза:
- Хайде, да й покажем какво е училище.
Запътихме се към най-близкото училище, но се досетихме, че няма да ни пуснат. Надникнахме през прозореца, за да покажем какво представлява класна стая.
- Ууу! Колко малки джуджета, като вас! - учуди се Снежанка.
Ние малко се обидихме, но ни мина.
- Но в училище никак не е лесно! - обясни Мартин.
Снежанка само кимна. Катя погледна часовника си. Бе станало тринайсет и половина.
- Олеле! Тринайсет и половина е! Трябва бързо да заведем Снежанка обратно взамъка! Сигурно родителите ни ще се ядосат, че сме закъснели! - уплаши се Катя.
Казахме на тъмнокоска, че трябва да язаведем пак в замъка. На нея не й се хареса, но се примири. Бързо я заведохме от там където я взехме.
- Сбогом, Снежанке! Ще ни липсваш! - сбогувахме се със Снежанка и се върнахме в хотела. Така протече този ден. Странен, но много, много забавен. Ако пак срещнем Снежанка, някой ден, ще ни е по-лесно да се забавляваме, защототя вече ще знае какво е да живееш в двадесет и първи век.

Писала съм и много по-хубави, ама нека да покажа. (на мен не ми харесва много, обаче на госпожата й хареса :ag: )
Панини: О, Чаудър! Плачеш ли? :(
Чаудър: НЕ ПЛАЧА! МОМИЧЕТАТА ПЛАЧАТ, МОМЧЕТАТА РЕВАТ!
Аватар
Животно
В ятото
 
Мнения: 150
Регистриран на: Нед Авг 15, 2010 7:56 pm

Назад към Стихове + Разкази + Проза