Имаше дни в зимните кристали,
които сърцето ми вледеняваха в стъпките,
на елените и техните меса - хранеха децата ми............
Имаше дни когато глутницата беше цялост...
и елените ни бяха слабост.
Зимата не ни плашеше с виелици....виехме като подивели.......
Имаше дни в многоточията,
като дни с вълчи битки и лунни бдения............
имаше виене като в потоците, които пояха елените.
Кръв по водите донесе на всички търпение......за по-добри дни и лов и еленски пасища.
Нека децата ни да са приятели?
Нека в дните ни да не са като господарите ни.
Нека ловуваме елените просто за да се нахраним. Вълци помнете следата.....и сърцата си.