Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Стихове

Стихове

Мнениеот meri » Съб Яну 05, 2013 10:24 am

Стиховете са написани от мен: Мария Костова.

Очакване

Седя си във празната стая и гледам навън,
ала нищо не виждам в нощта.
Седя си аз, и очаквам,очаквам....
самата не зная какво?
Но въпреки всичко седя...
може би при мен отново ще дойде странната фея,
която някога виждах на сън,
може би мойто желание сега да изпълни.
Може би,може би, и аз самата не знам....

Седя си все така и очаквам,очаквам......
а в мене е пусто и тихо,една тишина.....
само часовника тик-така в нощта,
тихо е в моята стая,тихо е в мойта душа,
седя и си чакам........а в мене е само тъга.

Знам, че нищо не чакам,
просто гледам в нощта,
гледам тъмата, гледам звездите,
а времето все така си върви,
какво ли очаквам в тъмата,
какво ли очаквам.....не знам?
Искам времето да спре,
искам всичко да върна назад, искам,искам.....
мечти, останали спомени във времето само тежат.

И ето пуква зората и аз се събуждам от сън,
а сън ли било е това?
Очаквам да видя някой в тълпата,
очаквам да видя познато лице,
мислите бягат,изчезват във светлия ден,
а аз си очаквам, очаквам..... и все така си седя.
----------------------------------------------------------------------------------------------------

На Бари,моето прекрасно куче :ba:

Очаквам края на живота,
очаквам миналите дни,
очаквам спомените да нахлуят,
да ми върнат миналите дни.

Мигове безкрайни бяха,мигове на радост,
болка и тъга, мигове щастливи,
спомени,мечти......
Всичко само в спомените ми остана,
всичко беше в миналите дни.

Колко много те обичах,
колко много ти ми даде,
дни прекрасни, дни щастливи,
дни със радост и тъга.

В живота мой ти запълни празнина,
колко много те обичах,
колко много ти ми липсваш,
как е пусто в моята душа.

Знам сега щастлив си, там където и да си,
знам сега че вече ти не страдаш,
нищо там не те боли,
бе за мен прекрасно куче,
чудо, сбъдната мечта.

Колко много ти ми липсваш,
колко болка крия в моята душа.
Спомените,спомените......те останаха сега.
Искам да се върнеш,искам да си пак до мен,
искам, всичко пак да бъде като в оня паметния ден.

Колко много те обичах,колко много те обичам пак,
колко много ти ми липсваш,
колко много искам пак да те прегърна,
колко много обич имам да ти дам.....

Но уви,времето си отминава,
спомените,спомените само ме крепят,
колко много пак ми липсваш.....
Твоя поглед, твойта красота,
твойта обич, твоята изстрадала душа...

Винаги ще помня всичките ни дни,
дни на болка,дни на радост,
дни прекрасни,но сега,
сега, остана само спомен в моето сърце.

Ти за мен не беше само куче,
как да го опиша и самата аз не знам,
зная колко много те обичах,
колко много те обичам,
как ми липсваш и сега.....

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Самота

Седя пред огледалото сама,
седя и виждам образа познат,
познат и толкова далечен,
с косите побелели, с помръкнали очи.

Взирам се в очите,във челото,
във белите коси.
Бръчки по челото,вещаят миналите дни,
образ мил и скъп, а толкова далечен.

Дали назад във времето препускат мислите сега?
Дали пред спомените днес склонила съм глава?
Тежат ли белите коси, тежат ли мислите,
къде отлитат в този час?

Образ мил и тъй познат,
образ скорошен и непознат,
а времето отдавна сложило е там печат,
а мислите ми все назад кръжат.

Обронила глава седя и мисля пак,
и времето опитвам пак да върна там,
където беше спряло някога в мечтите,
където часовника е спрял стрелките.

Не прощава времето следите,
отминават младините,какво оставил е човека тук,
какво ли с него иска да си вземе,
защо тежат така косите,защо тежат така очите,
какво ли виждат в мрака там, не знам,не знам.......

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Спомени

Празна е моята стая, толкова празна без теб,
остана болка в тъмата,останах без теб.
Празна и пуста е мойта душа,
сълзите сякаш не спират за миг.

А портрета виси на стената,гледат ме твойте очи,
кой ли пронизват във мрака,
с кой ли прекарваш всичките дни?
Тихо и пусто е в моята стая,
мрак е във мойта душа.

Времето сякаш е спряло,
там си седи от последния миг.
Старите дрехи,старите снимки,
старите спомени....сенки от минал живот.

Имаше време и бяхме щастливи.
Помниш ли вече всичко това?
Помниш ли и какво обеща?
А всичко забрави, загърби за миг.

За мене остана болка в душата,
празната стая,избелелите снимки
и оня, ужасния миг,
миг на раздяла,на болка и гняв.

Гледам портрета,гледам очите, косите,
вече са сиви и твойте нали?
Няма го този блясък в очите,
премина навеки отмря.

Болката стихна, отдавна умря,
останаха спомени, не само тъга,
всичко отмина,останах сама,
но живея и не изпитвам тъга....
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Пътуване в мечтите

На гарата съм,заминавам надалече,
заминавам,за да забравя.
Отивам да лекувам рани,
рани тежки и сурови.

Защо си мисля,че като замина,
всичко ще забравя, ще загърбя,
че времето всичко ще покрие,
че няма повече да мисля?

Крача в дъжда и се питам:
" Наистина ли да замина?
Къде отивам аз сега,защо?
Ще забравя ли отминалите дни?"

Въпроси, въпроси.....ала отговор нямам сега,
кога ли ще имам изобщо?
Във мрака ще крача с дъжда,
ще търся подкрепа, и може би обич.

Влака пристигна, замина отново.....а аз си останах.
Останах за другия влак,
за онзи,който никъде днес не отива,
седя си,пътувам само във своите мисли.

Колко ли време там си седях?
Колко ли време пак пропилях?
Тръгвам, отивам далече,далече от тук,
ще пътувам с онзи другия влак,
този който пътува в мечтите.

Излизам отново навън във дъжда,
отново ще крача обронила тежко глава,
ще мие лицето дъжда, ще мокри косите,
а аз ще си крача, унесена нейде в мечтите.

Ще стигна далече,далече в нощта,
отнася ме влака в безкрайна тъма,
отивам и няма да гледам назад,
нито ще върна времето пак.

Там,където отивам,няма тъга,
слънцето свети,греят звездите,
радост струи от очите,
няма сълзи на мъка и гняв,
сбогом на всички,щастлива съм там....
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Сватба

Денят е прекрасен, птичките пеят,
а слънцето грее,огрява горите,
скалите,грее в душите,
надниква в очите.

Смело крачи зайко в гората,
отива на гости на мила позната,
носи цвете в ръката,обич в душата,
греят очите, пее сърцето.

Сватба ще има днес във гората,
жени се лисица -кумица,
гости посреща засмяна
в чудна прекрасна премяна.

Всички в гората на сватба отиват,
всички ще пеят,празнуват,
няма омраза днес да царува,
няма никой да се страхува.

Празник чудесен ще има,
щурчо ще пее и свири,
всички ще пеят,танцуват,
веселбата ще бъде за всички.

Мир и покой днес ще царуват,
празник велик ще празнуват,
всички на сватба отиват,
радост блести в очите,
мир и покой е в душите.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Защо?

Защо ли времето сега е спряло,
защо ли всичко в мене е замряло?
Защо отивам толкова далече,
защо не тръгвам, стига вече.

Опитах всичко да ти дам,
какво намерих в теб и аз не знам?
Защо обичах те тогава,
защо не мога днес да те забравя?

Какво очаквах аз от теб,
какво очакваше и ти от мен?
Защо боли ме толкова душата?
Защо не спира болката позната?

Къде отидоха мечтите,
къде отидоха ни дните?
Какво постигнахме с кавгите?
Какво остана ни в душите?

Пустош в мен остана,самота и студ,
ала гордо крача аз във мрака,
времето отмило е следите,
отдавна се стопиха и мечтите.

Отмило времето следите,
не чакам вече нищо знам,
не искам с теб да бъда,
отдавна болката угасна.

Не си във мислите ми вече,
не те обичам вече.
Отиде си тъгата,остана самотата,
но имам си децата.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сън

Рокля от злато, сребро,
златна корона в косите блести,
танцува девойка красива
със приказен принц.

Бал във двореца има сега,
колко прекрасни,какви същества,
всички танцуват,радост струи,
приказна фея в ъгъл седи.

Прегърнал е принца свойта мечта,
прекрасно момиче,каква красота.
Танцуват в мечтите,
склонили нежно глава.

Утро студено, сиво и мрачно,
забързани хора,пада мъгла,
мръсни павета, релси,травмай,
клаксони бесни,пролетен зной.

Стопи се съня ми, отиде в покой,
започна отново сивия ден,
с мрачните хора, шум, суета,
забързан е всеки със свойта тъга.

Колко прекрасен беше съня,
как да поискам да стана сега?
Чудната фея няма я тук,
трябва да тръгвам в сивия ден.

С другите хора,клаксони,шум,
колко добре си ми беше насън,
а тука прихлупил е всичко сивия ден,
това е нашия делничен ден.

Чудната приказка остана си там,
тичам,препускам в тая тълпа,
иде ми силно днес да крещя,
къде ли остана онази чудна страна?

Умора и грижи,вещае сивия ден,
няма го принца,двореца,
започва работния ден.
Останах без сили в скучния ден.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Актьори

Живота е сцена,а ние актьори,
играем ,играем....какво ли?
Добри или лоши,но всички играем,
падат едните, други се качват.

Не зная аз от кои съм,
може би по средата,
играя със всички,играя,играя,
надлъгвам живота, надлъгвам съдбата.

Има различни актьори...смешници,трагици...
и всички играят,добри или лоши,
надлъгват съдбата,живота,
и няма кой да им каже.

Едни се предават, другите падат,
третите стават, четвърти играят,
надлъгват се с всички,играят,играят.
Кой ще остане,не зная.

Уж сцена голяма, а нямало място,
падаме, ставаме,отново играем.
Живота така ни минава....комици,
трагици,и всички играем.

Косите сребреят, краката слабеят,
немощ ни всички обхваща,
така ще отминем и ние,
други ще дойдат и те ще играят.

Остана ни само играта,
остана ни само тъмата,
остава ни края,когато,
ще спрем да играем.
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Спомен за моята майка

Бягат мислите ми надалече,
скръбно свива се душата,
сякаш нокти късат моето сърце,
няма те до мене,много си далече.

Толкова далече, откъдето никой
никога до днес не е дошъл.
Спомените,сълзите в очите,
мъката в душата....те останаха във мен.

Нищо днес не носи ми утеха,
искам пак да си до мен,
скърбите си да забравя,
днеска беше твоя ден рожден.

Майчица добричка беше,
ала си замина ти от нас,
времето напомня само колко
много ти ни липсваш днес.....
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лека нощ

Лека нощ ви пожелавам,
мои малки мънички очички,
да сънувате прекрасни,
слънчеви поляни.

Малко конче там да тича,
буйна грива да развява,
като вятър да се носи,
сякаш истинска жарава.

Лека нощ крачета мои,
полегнете,починете,
утре пак с игрите нови,
ще подскачате отново.

Лека нощ ръчички,
мои палави сестрички,
тихичко си полегнете,
сладичко поспете.

Лека нощ детенце,
от игрите уморено,
сладки сънища сънувай,
чудни приказки бленувай.

А до тебе майка мила,
нежно гали ти косите,
милва с обич малката глава,
лека нощ ти пожелава
с цялата душа.
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Поздрав за мойте внучета :ba:

Светъл празник днес е,
всички весело празнуват,
много обич да цари в душите,
мир да има по земята,
дарове огромни за децата.

Именник си имаме у нас,
жив и здрав да бъде,
весел и засмян,
мило,слънчево дете.

С много обич баба го дарява,
живо,здраво то да бъде,
здраве и късмет му пожелавам,
чудни светли бъднини!

Никой няма да забравя,
поздрав най-сърдечен
и за другото ми внуче,
както и за мойта мила внучка.

Радват ни децата,
греят ни душите,
обич блика от сърцата,
живи,здрави вий бъдете.

С много обич- баба. :ba:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10350
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Стихове

Мнениеот zoomaniak » Съб Яну 05, 2013 1:24 pm

Архиви ли са това или са нови :ax:
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза