Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

NAMELESS

NAMELESS

Мнениеот krizzia » Сря Май 28, 2008 10:00 am

И като прелетните птици,
отлиташ ти щом дойде есента.
И мрачни и дъждовни скици,
остават вън,щом стихне песента.

Но не защото приците не пеят,
напротив,те винаги ще чуроликат.
Днес нейде другаде лъчи ги греят,
и радост и безгрижие от песните им бликат.

Но пак ще дойде пролетта красива,
и птиците криле златисти ще разперят
и ще забравя за жестоката и хладна зима,
когато птиците към мене пътя си намерят.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот zoomaniak » Сря Май 28, 2008 1:00 pm

Впечатлен :ba: :sunny:
Евала - пиши по-често........моля?
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот sasin » Чет Май 29, 2008 1:52 am

Много ми хареса!
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 2:50 pm

И щом луната вечер се изпълни,
усещам дивото във мен да се надига
Душата ми със нови осезания се пълни
и волният ми дух нагоре се издига!

И аз съм птица литнала в небето,
и аз съм хищник,дебнещ във засада...
И поривът на дивото усещам във сърцето,
но нещо тежко във гърдите ми засяда.

Защото аз съм най-опасното създание,
което броди по земята ден и нощем,
Защото мога да отнемам и последното дихание,
че аз човек съм и мога да измъчвам още.

Защото аз съм звяр,с инстинкти да убива,
със мисълта си превъзхождам всички твари.
Но в мигом нещо във сърцето ми застива,
над мен природно наказание ще се стовари...
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 4:27 pm

Слънцето изгряваше и процеждаше първите си бледи лъчи между гъстите колни,обримчили горската пътека.Той вървеше,прправяйки си път през храсталаците.Движеше се почти безшумно с грацията на ловък хишник,който се прокрадва,дебнейки плячката си.За обикновенните хора,оклността бе тиха,но той можеше да различи всеки един звук,който гората издаваше.Чуваше тихото жужене на насекомите,пълзящи в тревата.Улавяше тихият плясък от размаха на птичите криле.И усещаше ... Усещаше пулса на това царство,в което кипеше живот,невидим за хората.Обикаляше с часове,катерейки се и спускайки из дивата местност,докато накрая откри,каквото търсеше.Забеляза следите в калната локва и премятайки пушката си през рамо се шмугна в гъстите храсти следваки инстинктите си.Движеше се бавно,оглеждайки всяко клонче и ослушвайки се за знак.Клоните дращеха тялото му,опитвайки се да спрат неговия устрем,но той упорито се движеше напред,без да обръща внимание на издраното си от тръни тяло.Постепенно растителността започна да оредява и пред погледа му се откри просторна поляна.Утринните капчици роса,покриващи тревата,пречупваха слънчевите лъчи и създаваха илюзията на хиляди брилянти пръснати из меката трева.За миг красотата на това диво място го заплени,но той бързо се отръсри от унеса си и забеляза целта си.Той вдигна пушката си и приклекна да се прицели.Секунди преди да натисне спусъка,усети нечия ръка на рамото си.Стресна се и рязко се извъртя за да види кой е до него.
- Татко?! - почти извика от уплаха. - Но,как?!Какво правиш тук?
Възрастния мъж само се усмихна тъжно и поклати глава.
- Тук съм за да те спра да на правиш най-голямата си грешка! - отвърна му спокойно и някак тъжно.
Младежът изглеждаше съвсем объркан и уплашен.Примигна няколко пъти,сякаш се опитваше да прогони нежелан образ от съзнанието си и заговори с треперещ глас.
- Но как,татко?Не е възможно!Ти си мъртъв...не може да си тук?Татко ....
Старецът отново поклати глава и го потупа по рамото.
- Не съм мъртъв,синко.
- Това не е възможно!Това не е реално!Аз ... аз полудявам!Ти си само сън...или фантазия!Не си истински...
Старецът се усмихна и продължи спокойно:
- Може и да съм син,или измислица...наречи ме дори фантазия,но все пак съм тук.
- Но защо?Да видиш как отмъщавам за теб?Добре,татко,гледай! - рече решително младежът и отново вдигна пушката си,но старецът отново го спря.
- Отмъщение ли?Но защо?Кому е нужно?
- Отмъщение! - отвърна яростно младежа. - Онзи звяр те уби и сега аз съм тук за да го убия! - допълни с омраза и отново насочи оръжието си към мечката.
- Мило,дете!Нима не разбираш?! - въздъхна уморено старецът. - Аз съм по-жив от всякога!Аз съм във въздуха който дишаш,във водата течаща в онзи поток...Аз съм в песента на вятъра,в онова разцъфнало клонче ...
- Но това чудовище те уби!Може да убие и друг!Трябва да си плати! - извика младежа и избърса стичащата се по бузата сълза.
- Не,синко!Помисли...Помисли за всички животни,които ние сме убили...за храна,за кожа...дори за забавление!Нима те искат отмъщение?Та ние сме по-виновни ... Погледни синко... Виж!Тя е майка пазеща децата си!Нима всяка майка не и направила същото за да се зашити....Нима твоята майка би постъпила различно?
Младежът отклони виновно погледа си и неволно го спря върху двете мечета,които се боричкаха в другия край на поляната,без да подозитат за присъствието на ловеца.
- Аз ... съжалявам,татко - изломоти сконфузено той.
Старецът се усмихна и кротко каза:
- Недей,синко,недей!Нищо зло не е сторено...Така стоят нещата в природата...Това е кръговрата на живота!Но ти трябва да бъдеш по-силен за в бъдеще.Защото силата не е в оръжията,а в сърцето.А аз знам,сине,че ти имаш добро сърце! - той се наведе и целуна момчето по челото,а после продължи: - Сбогом,сине мой!
- Татко...Недей!Не си отивай!Не ме оставяй!Не изчезвай отново ... - но докато завърши изречението си,старецът бе изчезнал така внезапно,както се бе появил...
А споменът за него остана във въздуха,който дишаме,във водата на онова поточе,което тече до поляната,в песента на вятъра и в цветовете на онова цъфнало клонче ....
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот zoomaniak » Съб Май 31, 2008 4:42 pm

Мамка му - впечатлен съм - чест е за мен да си сред нас...
Хах една - не втора вълчица вече имаме в зоната ни......
Ще тичаме заедно.......
Може пък да напиша нещо и аз...кармата се раздвижи.......
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 5:50 pm

ПАЗАЧО НА ПТИЦИ

Златарю, небрежни деца са ти пипали златото
и лоши хлапаци, хлебарю, са стъпвали в хляба.
Пазачо на птици, в небето разпръсна се ятото -
не те е опазила, скъпи, ръката ми слаба.

По-звънка от ручей, струи светлина от картините.
По-хубав от истина виждам света си измислен.
Пазачо на птици, пустеят без песен градините -
не са те спасили, любими, добрите ми мисли.

Овчарю, вълкът е разкъсал със зъби овцете ти
И зимният вятър злобее в раздраните жици.
Пазачо на птици, рисувам по памет лицето ти
и вия, и стрелям в звездите, Пазачо на птици.


автор: Венета Вълева
източник: http://www.slovo.bg/old/vvaleva/
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот zoomaniak » Съб Май 31, 2008 5:52 pm

Ти ли си Вълева...
Жрица изплела кожата си от пух на орлови гнезда...
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 5:54 pm

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Тя се крие - преследват я. Тя не спи, не яде.
Тя от чуждия дом шепи радост краде.
Толкоз рядко показва се - като мъжки сълзи...
Ти я срещна - позна ли я? Сега я пази.

Ето мириса див на изплъзващ се звяр,
ето тежкия полъх на горски пожар,
на далечна потеря нестройния лай...
Дръж се, скъпи - наблизо е вълчият рай!

Бягай! Скачаяй над клони, капани, стрели,
през което разкъсва, през което боли
и недей се обръща - ще те следвам докрай.
... Само мъртва ще вляза във вълчия рай.


автор: Венета Вълева
източник: http://www.slovo.bg/old/vvaleva/


ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ

"Купете си рибки! Купувайте само от мен!
Най-кротката, най примирената ще ви хвана!
Погледнете само - макар че денят е студен,
Те пак не умират, живуркат - къде ще се дянат?

Купете си рибки! Не китове - боже пази,
Не силни акули, а рибки съвсем безобидни:
От глад да умират - пак кротко, без вик, без сълзи
Душата им рибя с корема нагоре ще литне…"

Крещи продавачът,
а аз срещу рибките спрях,
заслушах се - чух, че и те на пазар са и спорят:
най-хитрата, най-прозорливата риба сред тях
крещеше: "Купувайте кротички, мирнички хора!"

автор: Венета Вълева
източник: http://www.slovo.bg/old/vvaleva/
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 5:56 pm

Не не са мои последните 3 стиха.За това съм посочила името на авторката и източника.Венета вълева беше майката на моя много близа приятелка.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот zoomaniak » Съб Май 31, 2008 5:57 pm

Беше...
Е знак който стои в съдбата ни,
жигосани лапи
дремливи стада...
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Май 31, 2008 6:05 pm

И като плашлива костенурка,
аз крия се във своята коруба.
Понесла своята къщурка,
мечтая си да бъда друга.

Да мога сред дълбините морски да се скрия,
да мога винаги да се преструвам,че ме няма.
И нови и безбрежни светове да преоткирия,
а вместо туй пропадам в тъмна и дълбока яма.

Мечтая си да бъда аз студенокръвна,
да съм влечуго,отблъскващоно и прекрасно.
Мечтая си назад да мога да се върна,
когато стане положението опасно...
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот Galiadogs » Нед Юни 01, 2008 12:04 am

Много,много хубаво пишеш.Постоянно поглеждам дали няма нещо ново. icon_bowdown
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Пон Юни 09, 2008 11:10 am

"Мамо,искам коте!"
малкото дете извика.
"Искам,искам коте!"
като пиленце зачуролика.

Майката погледна притеснено,
чудейки се как да реагира.
А детето тропаше със крак смутено
и стана пълен панаира!

"Ама котето не е играчка!"
почна тя да го разубеждава,
а детето продължи да плачка,
тя със убеждаването продължава.

"Ами ако се изпишка на леглото?"
сериозно майка му попита.
"Ще го фрасна по челото!"
отвърна то,показвайки юмруче свито.

"Но котето изисква грижи!
Някой трябва да му чисти,да го храни!"
Майката започна да изрежда.
"Като цапа,кой след него ще подрежда?"

Замислено замлъкна,малкият юнак
търсейки решение да вземе.
Но реши,че ще премисли всичко пак,
и ще поиска котето след време.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот Nadq&Karma » Чет Юни 12, 2008 8:38 pm

Принципно рядко си позволявам да критикувам чуждо творчество, няма да го направя и сега. Единствената ми забележка е, че се пише "чурулика", зaбелязах го грешно няколко пъти.

Поздрави, нека вдъхновението е с теб.
Изображение
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Nadq&Karma
В ятото
 
Мнения: 287
Регистриран на: Съб Окт 06, 2007 5:03 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Юни 28, 2008 3:46 pm

Поглеждал ли си някога звездите нощем
и питал ли си се какво се крие зад луната?
Чудил ли си се дали не можеш още,
вместо да стоиш,гледайки как гасне светлината?

Замислял ли си се,че от зрънце нищожно,
дърво могъщо с времето израства?
И запитваш ли си се,колко е тревожно,
че времето тече,а ти изобщо не порастваш?

И тук готов си с мен да спориш,
че ти човек голям си,отговорен,
че можеш с всичко ти да се пребориш,
и че от тебе няма по-отворен.

Със теб да споря смисъл аз не виждам,
щом сляп си за нещата от живота.
Но туй което най-много ненавиждам -
и ти си също част от майката природа.

Но ти,с наперената си походка,
потъпкваш по-малките от тебе,
и не излизаш просто на разходка,
а на борба за власт и бреме!

Но във природата си има неписани закони,
които даже ти не можеш да избегнеш.
И днес си хищник,който плячката си гони,
но после друг ще дойте и ти ще трябва да побегнеш!

И щом хищникът те хване ще разкъса твойто тяло,
кръвта ти ще попие в сухата,измъчена земя.
С природата тогава ще бъдеш пак едно цяло
и от смъртта ти ще поникне свежа,мъничка трева!

А твоят дух ще се издигне към звездите,
ще видиш ти какво се крие зад луната.
И ще усетиш древната,свещена мъдрост на дедите,
ще се докоснеш ти до светлината.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот Galiadogs » Нед Юни 29, 2008 11:55 pm

Ако можехме да надвием егото си и да се почувстваме като вселенски прашинки,щяхме да изживеем радостта от сливането с природата.Не съм много веща по въпроса ама нали това изживяване се нарича нирвана?
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Авг 02, 2008 4:22 pm

По мойто тяло пот се стича,
ноктите ми остри са като на звяр.
Сама в нощта аз през горите тичам,
в сърцето ми лумти свиреп пожар.

Вълчица бясна в мене се пробужда
и тишината с моя вой раздира.
Да бъда дива и първична имам нужда,
душата ми за нов живот напира.

И вълчи глад във мен усещам,
желая зъбите ми в нещо да с впият.
Дивите инстинкти аз посрещам
и почват те във мен да вият.

И хуквам аз по лунната пътека,
в преследване дивашко и първично,
И няма да го давам по-полека,
без начение дали е неприлично.

Защото дивото във мен напира,
зъбите ми впиват се във чужда плът,
и хапят,хапят без да спират,
и чуствам се свободна аз за първи път.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот zoomaniak » Нед Авг 03, 2008 12:20 am

Къде се губиш...
нощем в тъмнината,
сам броя остатъчните косми,
по борова кора.

Омръзна ми да чакам...
пред празна пещера - нали си уморена,
ти - вълчата жена,
отиваш при хора - дето вълчи косъм не са виждали...
Опитвам се да овладея Хаоса.
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11303
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Чет Авг 14, 2008 1:57 am

Заставам там високо на скалите
и в нищото под тях се взирам.
Сълзи горещи се отронват от очите
и смисъл да живея не намирам.

Поглеждам пак надолу във тъмата,
да скоча в бездната понечвам ...
Но всичко преобръща се във мен самата
и нещо сякаш пътя ми препречва.

Луната кръгла в миг изгрява,
кръвта във вените бушува,
и нова светлина ме озарява,
и съществото ми ликува.

И бягам диво по лунната пътека,
като вълчица бясна срещу луната вия,
най-сетне намирам и аз своя утеха
и не е нужно вече да се крия.

Луната пълна във мене отприщи
нестихваща буря от чуства.
Усещания диви,инстинкти първични
изпълват душата ми пуста
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Съб Авг 23, 2008 10:13 pm

Във твоята протегната и топла длан,
лицето ледено аз си допирам.
В живота ми безкрайно разпилян
единствено със тебе рад намирам.

Защото ти ме връщаш на земята,
когато аз във висините литна.
И пак ти издигаш ме във небесата,
като чиста,искренна молитва.

За мене ти си пътеводна светлина,
фар плоблясващ на морето,
За мене ти единствен си в света,
голямата любов в сърцето.
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm

Re: NAMELESS

Мнениеот krizzia » Чет Сеп 25, 2008 2:30 pm

Сама се скитах по света,
пребродих планини и океани.
Но чуствах се така сама,
отказвайки на чуждите покани.

Теб търсех под дърво и камък,
без дори да те познавах.
Самотна бях във каменния замък,
но отчаянието си не признавах.

Но днес открих те аз случайно,
ти сам дойде пред моя праг
и вече няма тъй нехайно,
да се разкривам аз пред всеки враг.

И тук,сега,във този час,
изричам мойта вечна клетва -
Безсмъртине не искам аз,
щом няма с мен да си в смъртта!


*********************************************


Ела,чиста съвест,ела,
ела и ти подла мисъл,
елате чуства,разум ела,
да ми покажете има ли смисъл.

Елате спомени,ела тъга,
елате мечти съкровенни,
ела и ти самота,
елате мъдрости свещени.

Елате,съберете се всички,
че имам нужда от утеха.
Песен изпейте ми,волни птички,
за да ми върнете смеха.

Че иде ми да викам и да плача,
виновна съм пред много хора.
Е,хайде,викайте палача
и да се свършва вече зора.

Да спра да мисля и усещам,
да спра да се разкъсвам от вина.
И чакан гост накрая да посрещам,
да се завърне в мене любовта.

Да бъда най-накрая с тебе.
без да съм обвързвана със него.
Да се превърна във невинно бебе,
без амбиции,кураж и празно его.

Да бъдеме щастливи най-накрая,
без да сме виновни пред света,
на болката да дойде края,
да ни облее лъч от светлина.

Ела,чиста съвест,ела,
ела и ти съзнание мръсно
и нека със невидими крила
да полетиме вечер късно.



*********************************************



Когато вътре в себе си надникнеш
с очи затворени широко
и се опиташ с болката да свикнеш,
като я заровиш на дълбоко.

Когато късно вечер те нападнат,
мислите,които се страхуваш да признаеш.
Защитните стени започват да падат
и какво ще стане нататък - не знаеш.

Когато от останалия свят се изолираш
и болките си в себе си покриеш
започваш да бягаш без да спираш,
но и да искаш,няма къде да се скриеш.

И идва време да се спреш и да помислиш,
защо се криеш и страхуваш
И вътре в себе си възможността премисляш,
да продължиш напред и да рискуваш.

Очи е време отново да затвориш
и да се вгледаш в себе си дълбоко,
а после и сърцето си отново да отвориш,
и да се усмихнеш на света широко.



*********************************



Когато тръгнеш смело напред и нагоре,
крачиш уверено и нищо не може да те събори.
Падаш във капани,изкачваш нови върхове,
губейки стари приятели,печелиш нови врагове.

Напред устремена,тичаш през годините,като дете
със сетни сили спираш,щом стигнала си до финала.
Сега е време дъх да си поемеш и да помислиш "На къде?"
Останала си тъй сама във тази празна зала.

Във залата на финалистите,на тъй успелите,
ти смееш се през сълзи,чакайки похвала.
Във тази зала са останали единствено злодеите
и глупаво е да очакваш тяхната възхвала.

Бедното момиче,жал ми е,че падна от високо,
преследвайки големи цели,пропусна малките неща.
Приятелите й я пренебрехнаха така жестоко,
душата й погубена бе от една мечта.

Ще кажете "Не можеш да успееш и да си нещастен",
а аз ще се разплача и ще ви кажа,че грешите.
Аз бях момичето нещастно,поело пътя властен
и ви съветвам,не бягайте безумно след мечтите!
Да варваш в свърхестественият извор на злото не е задължително.Хората сами по себе се са способни на всякакви злини.
krizzia
Животинче с въпрос
 
Мнения: 35
Регистриран на: Пет Апр 18, 2008 3:25 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза