Искам да ви разкажа как баща ми с риск за собствения си живот,спаси едно лястовиче бебе и какви бяха последствията. Добре, че спасителната акция завърши с хепи енд.
И така.
Нали сме граждани в село раждани, та все ни тегли към туй пусто земеделие, имаме си и ние като всички мераклии българи едно местенце във вилната зона на града. Китки, зарзавати и разни там плодове за ракийца за зимата, само за разтривка де. Асмичка с грозденце за десерт и за сянка основно, басейнче с размерите на кухненска маса /от малките/ и въжена люлка за детенцето.
Под стрехата на „Вила Вилекула” се заселиха лястовички преди години. Всяко лято ни навестяват.
От там надничаха три рошави пухени главички с жълти, постоянно гладни човчици. Мамата лястовичка час по час прелиташе насам натам и доставяше всякакви лакомства – червейчета, скакалци и тем подобни.
След седмица-две обаче за съжаление остана само една човчица, която постоянно писукаше докато майката е на пазар.
Един ден отива баща ми да нагледа имението, де що е назряло или изсъхнало и да полее с животворната течност плодородната почва /много камънак много нещо/ и що да види: „лястовиченценцето” паднало то гнездото и майката като луда обикаля покрай него.
Хвърлил той торбите и се опретнал да го спасява.
Обаче!
Бащицата, да ни е жив и здрав е спец в машиностроенето /проектирането на машини за бутилиране/, а не в мебелостроенето. Та решил да стъпи, горкия, върху собственоръчно изработената от врата на стар гардероб авангардна мебел, служеща за маса, поставена върху рамка от винкел, но за съжаление още не закрепена с нужните крепежни елементи.
Стъпил в единия край на въпросната маса и в момента, в който пуснал изплашеното до смърт пиленце в гнездото, не щеш ли дъската се преобърнала /естествено, ама няма време за стълба/ под тежестта му и го изтрещяла по главата. Той се приземил след един двоен аксел по лакти и колене на плочките с дъската върху гърба, като за смекчаване на удара уцелил и чешмата. Вдигнала се патардия през три къщи, та до четвъртата.
Че като се започнало едно чуруликане и паническо цвърчене и хвърчене, за малко да им опада перушината на лястовичето семейство.
Прибра се в къщи с ожулени лакти и колене, и сцепена кожа на темето /т.к. е плешив по стечение на обстоятелствата, беше лесно да се погрижим за раната/, малко ядосан от неразумните си действия и много доволен, че е спасил пилето.
Няма да ви казвам колко се смяхме, дано и на вас да ви е било забавно.
/Г-жа elidilidjova, да ме извинява за допуснатите пунктуационни и граматически грешки./
