Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Страшното

Страшното

Мнениеот ZaZiUiLo2 » Нед Авг 17, 2008 11:24 am

Страшното

И тази привечер, когато бледите дълги сенки се проснаха над смълчания кър, заекът излезе от укритието си. Първите звезди весело му намигнаха. Той замижа срещу тях и се ослуша. Не идеше никакъв звук. Щурците се бяха дянали някъде. А как го галеха и успокояваха техните звуци, когато се провираха през дългите му уши. От свирукането им разбираше, че не го дебне опасност. Когато от някоя посока музиката им млъкваше, ослушваше се и знаеше, че оттам иде нещо страшно. А сега само тревите тихо въздишаха, огънати от лапичките му. Нищо не го смути и на поляната край картофената нива. Бяха само с луната, която, още сънена, оглеждаше смълчаното поле.
Но нещо тревожеше нощния скитник. Спираше, изправяше се на задните си лапи и се взираше в неясните силуети на храстите, които на лунната светлина изглеждаха още по-загадъчни. Напрягаше слух и щръкналите му уши поглъщаха всеки шум. Всичко беше спокойно, само дето детелината, избуяла наоколо, му сладнееше повече от друг път.
Когато заекът се нахрани, клекна в сянката на близкия къпинак. Тогава усети болка, която забушува в стомаха му.
Просна се по корем, но тя не утихна, а сякаш в тялото му се развилня огън. Замаян, дългоухият се изправи. Опипа с предни лапи корема си и се катурна по гръб. И това движение не пропъди болката и тогава хукна с все сили към реката. Та нали неведнъж глътките от хладните и струи облекчаваха лошото чувство, завряло се в раната, направена от остър зъб, от нокът или от сачма.
Полетя заекът през бразди и трънаци, понесъл страшното, което се бе мушнало в корема му.
Реката, само реката ще го спаси. Ето я, вече е близо.
Но и силите му бързо се стопяват и краката като че ли стават все по-къси. Изведнъж нещо ги отсече и изпънатото му тяло рухна.
Проснат върху крайречния камънак, заекът усети, че се задушава. А до реката оставаха само няколко скока. Ей там, зад гъстите клони на върбата, чува как водата бълбука и е весело.
С последни сили запълзя към брега и преди да потъне в чернилката, която заблуди погледа му, пъхна муцуна във вира. Загълта жадно, но страшното, от което този път не може да избяга, го разкъсваше отвътре и лакомо гълтъше последните му сили.
На сутринта оттук минага жени, забързани към нивите. Когато прецапаха реката, едната от тях видя проснатото в плитчината животно. Побутна го с крак и като се увери, че не помръдва, вдигна го за ушите . Огледа увисналото тяло и го захвърли в храстите.
- Отровил се е - каза, - вчера пръскаха тъдява.
Другите жени бяха подминали и тя побърза да ги настигне.

Емил Спиридонов
Забравен свят
Съни :ba:
Аватар
ZaZiUiLo2
В пасажа
 
Мнения: 527
Регистриран на: Сря Ное 07, 2007 1:08 pm

Re: Страшното

Мнениеот sasin » Сря Окт 15, 2008 2:04 pm

Макар такива описания да ме разплакват, трудно ще намеря думи да го коментирам.
Не се учудвам че точно Руси го споделя с нас.
офис без хартия е химера в болното въображение на консултантите по фирмено управление
sasin
Пчела майка
 
Мнения: 1190
Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 2:51 am

Re: Страшното

Мнениеот spawnage » Сря Окт 15, 2008 11:19 pm

Горкото зайче!!!
Аз съм най лошият Ви кошмар!!!
spawnage
Животинче с въпрос
 
Мнения: 15
Регистриран на: Пон Окт 13, 2008 10:42 pm
Местоположение: София


Назад към Стихове + Разкази + Проза