Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот zoomaniak » Чет Авг 28, 2008 11:29 pm

До колко познаваме животните които отглеждаме. От къде идват. Кой ги е създал – развъдил. Дали ни пука колко струват – те имат ли цена изобщо и за какво тогава плащаме.

Днес сте напазарували от хранителния магазин нещо за себе си; семейството. Прочели сте срока на годност – взели сте си касовата бележка и носейки торбите към дома си мислите за студена бира.

Но храната на животните каква е. Знаете ли. Четете ли белите листчета с текст – усещате ли как различните % изграждат животното ви и вас. Всъщност какво яде в природата вашето животно – хищник ли е; тревопасно ли е; вредител ли е. Или просто се доверявате на една кутия от картон; един превод и една марка.

Затиснати от ежедневието ви на сиви хора – домашните ви любимци са ви най-малкия проблем. Но и те умират. В глобален мащаб умират милиони домашни любимци. Превърнете това в месо/кг и ще можете да изхраните 5 сериозни зоопарка. Когато умре домашния ви любимец – знаете ли дали е доживял до нормална възраст. Погребахте ли го; кремирахте ли го; препарирахте ли го; изсушихте ли го или в канализацията; контейнера за боклук и отново в зоомагазина.

Въобще ми се иска да знаем каква е идеята да имате домашен любимец. Какво искате да постигнете в сивото ви ежедневие...когато в домът ви има животно. Защо обичате своите домашни животни = любимци, а убивате други животни.

Разкъсайте термина „Домашен любимец” и се запитайте – какво мамка му ми е любимо в моето животно.

9:43 вечерно време. Звуци. Спящи далматинци – гледам и се замислям за звуците. Един звук ми каза:

- Хората са свикнали да притежават други хора. Да са завоеватели и да се мислят за богове. Защо да не властват над живота на домашния си любимец – няма нищо свещенно в този живот.
- Друг звук казва – какво толкова – защо да ми пука, че ми е умрял хамстера. Има милиони хамстери; зайци; плъхове; кучета; котки. Ще си купя ново. Но сядате на масата и сутрин на закуска четете винаги за убииства на хора; криминалните хроники. Интересно ви е как е умрял даден човек и защо. Но на никой не му пука как и защо е умряла една рибка; хамстер и т н...
- Дълбокия звук ми нашепва, че има нещо нечовешко в отглеждането на животни. Заробването им.
Да се върнем у дома – нека се махнем от философията на материята. Младото поколение расте със странен дефект – не докосва природата. Децата мачкат мравките и бръмбарите по парковете и всичко стига и свършва до там.
Родителите мислейки се за природозащитници – купуват на детето една проста костенурка и проблема е решен. И пак да питам тези родители – хора. От къде по дяволите идва шибаната костенурка. Пука ли му на някой. Ако умре ще липсва ли на някой. Може би на децата ви – но всичко се забравя с времето...
Или бащата става ловец и заедно с 18г. син ходят на лов сред остатъците от природата.
И там срещат един белобрад накуцващ старец – седнал на един пън до едно кравешко лайно, върху което са поникнали 3 гъби, и го запитаха:
- Дядо, къде са животните. – той:
- Не знам – продадох си пушката и си купих бинокъл, за да ги търся....

Да ви върнем в магазина; при замразеното пилешко, което сте купили след продажбата на 60 дневни кученца или котета с 3 ваксини и някаква книжка – наречена вет-паспорт. Но паспортта доказва ли право на собственост. Хора продават хора. Хора продават деца. Хора продават анатомията си. Живеем в щастлив свят – защо да не продам куче; коте и т н....и аз искам замразено пилешко.
Най-лесните допълнителни доходи.
Лесен живот. Хем имаш любимец; хем ти краси килима – хем и пари носи. Индустрията се завъртя – и боговете слезнаха на земята при хората и създадоха развъдниците. И започнаха да създават породи...
Има глад за нещо. Мания. Желание. Трепет. Да имаш някой на който да повтаряш че го обичаш.
Но кой за кого би умрял.
Раждат се деца и стават личности и без месо.
Къде е спасението.
Кое е правилно и кое грешно – дилема от яд ви идва да станете животно. При тях живота е толкова прост – стига да не си домашен любимец и да разчиташ – до колко са на ниво знанията на моя господар и колко ще живея. Ще ме помни ли.
Дали да купувате животни на децата си или да ги запишете в някоя природозащитна организация, наречена от видни бизнесмени „Екотерористи”. Вярно е, дали с терор ще защитаваш едно дърво или 2 кучета – като обезумял виждаш как всички сиви хора около тебе само мислят как да оцелеят. Оцеляват само най-силните животни. Но ние животни ли сме.
Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.
Кое е по полезно да си купите – плюшен заек или декоративен мини заек.

В коя колба в житейската лаборатория се намира вашият свят. Той сив или зелен е. Има ли животни и деца.

Всичко се чупи...бързо...толкова бързо в самотата на вълците.

Когато дете роди се и попита майка си:

- Как се размножават глухарчетата
- Колко дървета са нужни на всеки град
- Колко страдат животните...

Преди години онези стари години – прашните гледах как дядо ми ме учеше да залагам капани. И казваше:
- Не отнемай живот – ако не знаеш каква е ползата и не създавай живо – ако не знаеш причината.
10:24:18 PM – измих си очите – случвало ли ви се е да заспите докато мислите и сънувайки да виждате хората – като варвари. Някой неща не са се променили дори след 1000 години. Още има животински пазари. Още има бездомници слели се с други бездомници в козина.
Просяци и гладни просяци с козина.
Но пък има и хора дето се радват на родените малки деца и животни.
Град на варвари. На оня вестник от зад не пише за умряли хамстери – само за хора.
Грях ли е да си причина за смърт или живот да ражда се.

icon_dontknow
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот Galiadogs » Пет Авг 29, 2008 12:50 pm

Само за зоо

И ,аз вия нощем броеики пожарите.Усещам огъня отнел хиляди животиГори ме болката на загиващите в огъня дървета и треви.
Няма глутница.Да.Има само самотници,единаци търсещи своите другари.И аз търся своята глутница.Искам да не изглеждам странна,нито наричана луда като се боря дори за един,едничък нищожен/според боговете-човеци/живот.
Скоро погребах Тангра и малкия Жар-мои обични приятели,деца,незнам още как да ги нарека.Още душата ми вие,опарена,страдаща.
Аз не искам да властвам,искам да давам обич и нежност.Да маи съм робиня на чувствата и емоциите си.Не мога без да се радвам на слънцето,на повея на вятъра в полето.Искам да чувам само звуците на природата,да потъвам в магията от цветовете и.
Мразя пълчищата хора с празни погледи и с мисли пълни само с храна и месо.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот Galiadogs » Пет Авг 29, 2008 12:54 pm

Подминаващи просяците онези човешките и другите с козина.Поглеждаики ги с презрение от висотата на ''божествеността''.
Понякога се стряскам в сънищата си.Сънувам своята глутница,аз вълчицата и тичам,тичам сред своите по нашата следа...
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот zoomaniak » Пет Авг 29, 2008 10:52 pm

Галя...хайде да избягаме заедно...
С кучетата - в пустушта на сивотата.
Не ми се връща в земите където никой не цени сухите листа...
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот Galiadogs » Пет Авг 29, 2008 11:15 pm

А ми ние вече бягаме заедно.Не усещаш ли следата?Виж луната и почувстваи повика на дивото....Настръхна ли?Чувствам се силна и дива,тичаи до рамото ми приятелю.Никои не може да ни отнеме усещането,че сме живи и тичаме свободни ...в мислите си.
Аз съм от твоята глутница.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот zoomaniak » Съб Авг 30, 2008 11:09 pm

Аз не мога да бягам. А ти си женска. Ще се справим ли двама с мършата ...?
Само двама сме - но знам още празни пещери за запълване и живеене.
Ела да те видя...как виеш с мен нощем.
Отчаян съм - не мога да спася от заразата - стадото.
А и не знам защо се притеснявам...
Би трябвало да съм спокоен - но не съм.

Ела да покажеш на слепите - как се правят свещи...

Споделяйки в тъмното чувам доволно ръмжене...
:ah:
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот Galiadogs » Нед Авг 31, 2008 4:02 pm

Аз съм вълчица родена да следвам своите инстинкти.
Щом не можеш да бягаш,ще се биеш ли до мен.Рамо до рамо,впили зъби в заразата?Там в дълбините на пещерите,ще пазиш ли свещеното право на своите?Готов ли си да замръкваш в болка от раните и пак с нея да осъмваш-болката?
Аз съм вълчица,родена да следвам своите инстинкти.Следвам те.
Aкo можех само пътя да открия.Ония ,между двата свята...Вечен пътник щях да бъда.Да се лутам между световете.Да ви търся и да ви откривам.Вярвам!

Дея,Тангра,Жар и Гард,ще ви нося в сърцето си винаги...
Galiadogs
Пчела майка
 
Мнения: 1581
Регистриран на: Сря Май 14, 2008 7:35 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот zoomaniak » Вто Сеп 02, 2008 11:22 pm

Едно време ме нападнаха вълци
Но само един ме захапа – гладния и умря от ръката ми
Другите покорно сведоха погледи и ме последваха да ловуваме
Днес на разходката в парка – слугите на вълците – кучетата – нападнаха моя слуга
Две умряха – едно избяга на три крака
В света на вълците – вълк от вълк къса месо и яде
Но проклинам ги такива съдби
Братя сме а в гладни години губим си глутниците
И мрем в самотни пещери
Жадни сме – а пикаем в потоците от които вълчетата ни пият вода
Слаби сме – а искаме дивеч да гоним
И от скука вълчиците си разменяме
Смесихме гените и бавно станахме нисшата раса – слугите
Вгледани в тях осъзнахме поуката
Гените – слугите и вълчите стъпки в съня ви
Нощем всеки вие и плаче
Да върнем потоците...
Да – но само скелети има в пресъхналите ни спомени – речни корита
Галя – вълчицата идва и носи – водица...на жадните
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Няма общество – няма глутница. Всеки вие сам за своята луна.

Мнениеот zoomaniak » Сря Сеп 24, 2008 8:44 pm

Galiadogs написа:Аз съм вълчица родена да следвам своите инстинкти.
Щом не можеш да бягаш,ще се биеш ли до мен.Рамо до рамо,впили зъби в заразата?Там в дълбините на пещерите,ще пазиш ли свещеното право на своите?Готов ли си да замръкваш в болка от раните и пак с нея да осъмваш-болката?
Аз съм вълчица,родена да следвам своите инстинкти.Следвам те.



Изображение
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза