Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Любима поезия

Любима поезия

Мнениеот hyla » Пон Сеп 01, 2008 5:16 pm

Отварям темичка за всички любители на хубавата поезия, българска и чужда, споделете любимите си стихотворения, разкажете за любимите си поети или просто следете какво пишем тук :ay:
Отбелязвайте обезателно автора на стихотворенията които публикувате. За авторски такива отваряйте нови теми в този раздел.
Приятно четене :ax:

Започвам темата с едно любимо мое стихотворение на любимата ми поетеса - Елисавета Багряна:

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот drebcho i glamcho » Пон Сеп 01, 2008 6:08 pm

АКО
Ако можеш да видиш граденото цял живот - срито
и без дума да кажеш да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
а когато те мразят - без капка омраза
честта си да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени
в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи,
ала в никаква степен да бъдеш с лъжа опетнен.

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвид.
Да обичаш ти всички приятели свои - по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти - строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой - храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
но не моралист и педант.

Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята съвест гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край теб не са!

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе глава, изведнъж!
Но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!


Ридиард Киплинг
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Любима поезия

Мнениеот drebcho i glamcho » Вто Сеп 02, 2008 8:58 am

Това е истинската радост в живота:
да бъдеш използван за цел,
която смяташ за велика.
Да бъдеш природна сила,
а не неспокоен, егоистичен малък глупак
с болести и страдания, който се оплаква,
че светът не желае да се посвети
на щастието му.
Аз смятам, че животът ми
принадлежи на цялото общество
и докато съм жив, е моя привилегия
да правя за него, каквото мога.

Искам да бъда употребен докрай,
когато умра - защото,
колкото по-усилено работя,
толкова по жив се чувствам.

Аз се радвам на живота
заради него самия.
За мен той не е "мимолетна свещ",
а прекрасна факла,
която съм уловил за миг,
и искам да я накарам да се разгори
възможно най-ярко, преди да я предам
на бъдещите поколения

Джордж Бърнард Шоу
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Любима поезия

Мнениеот drebcho i glamcho » Пет Сеп 05, 2008 12:51 am

ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Любима поезия

Мнениеот Nadq&Karma » Съб Сеп 06, 2008 1:03 pm

Сънувах... Че съм най-Безгрешният...
И с камъни замерях всички грешници...
И бях щастлив... Че правдата раздавам...
Преборил в съвестта си всички мелници.
И Дон Кихот заврях го в миша дупка,
със неговите идеали смешни...
Събудих се... Засипан с камъни...
И други СЕ сънували Безгрешни...


автор
Изображение
Представете си само каква тишина щеше да настане,
ако хората говореха само това, което знаят.
Nadq&Karma
В ятото
 
Мнения: 287
Регистриран на: Съб Окт 06, 2007 5:03 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот hyla » Чет Сеп 11, 2008 11:05 am

За кака :ax:

Христо Смирненски - Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.

:ba:
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот drebcho i glamcho » Пон Сеп 22, 2008 11:41 am

И вървим ние с теб...

Дамян Дамянов
Ти и Аз - И вървим ние с теб...

И вървим ние с теб - два обречени двойника -
две тела, две души в туй човешко кълбо.
И в човешката степ търсим двата разковника,
двете сладки лъжи с едно име "любов".
Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде.
Всред въртопа лица, във кълбото слова.
А пък те са си в нас, може би нейде тука са,
в двете наши сърца. Но не знаем това.
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.
Като сянка лежи все на пътя ни тя.
Все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И кога доближим - о, каква ти мечта:
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния
свят, във който грешим, търсим правди.
Кълбо,
из което със теб ний вървим, двама двойника,
две тела, две души на едната Любов...





Рай/на МИЛОТО :ax: /

Сред черната пустош
на виртуалната гора
щастлива съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлива съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
написани с любов -
вечно да чета ги,
на всичко съм готова.
Ако сме двете в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в приятелския пламък
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

:ap: [kiss15.gif]
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Любима поезия

Мнениеот hyla » Пон Сеп 22, 2008 1:05 pm

Благодаря ти, мило :ax: [kiss15.gif]
:ba: :ba: :ba:
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот Чародей » Вто Сеп 23, 2008 9:56 am

drebcho i glamcho написа:И вървим ние с теб...

Дамян Дамянов
Ти и Аз - И вървим ние с теб...

И вървим ние с теб - два обречени двойника -
две тела, две души в туй човешко кълбо.
И в човешката степ търсим двата разковника,
двете сладки лъжи с едно име "любов".
Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде.
Всред въртопа лица, във кълбото слова.
А пък те са си в нас, може би нейде тука са,
в двете наши сърца. Но не знаем това.
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.
Като сянка лежи все на пътя ни тя.
Все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И кога доближим - о, каква ти мечта:
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния
свят, във който грешим, търсим правди.
Кълбо,
из което със теб ний вървим, двама двойника,
две тела, две души на едната Любов...





Рай/на МИЛОТО :ax: /

Сред черната пустош
на виртуалната гора
щастлива съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлива съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
написани с любов -
вечно да чета ги,
на всичко съм готова.
Ако сме двете в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в приятелския пламък
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

:ap: [kiss15.gif]


А, не, не може така! Доста си се постарала за твоята Голяма любов, ама най-хубавите стихотворения трябва да са за Моята!...Не търпим, не търпим 2-ро място!...

И така, представям на вниманието ви моят SOFT-RAP отговор до Кака:

Soft Rap ~Yo :

За други влюбени е черна виртуалната гора,
За мене, Бети, тя е даже по-светла от деня.
Щастливи те били, че съдбата го събрала,
а моята душа от щастие е изтъкана!
Защото ти си моят устрем, нежност и любов -
По-светли от слънца столетни копнеещи за зов.
Те казват, че от смях се радват, че и от целувки-
А аз се радвам, че те има даже без милувки!

На всичко Кака е готова? Айде пък сега? ;)
Случайно да е искала - при тигрите? Да-да!
Тя даже сигурно едва с питон ще се пребори,
Ама тука някакви си думички говори!


Във ада щели да се кефят, че било им рай?!
О, Боже мили-милостиви, лъжите нямат край!
Вземете нещо по-реално, вземете Георги-наш,
Човекът каза си "За Ели - отивам даже в САЩ!"
Това е нещото реално и с праксис подплътено,
Митологиите са ни ясни - от Кака нагласено!

Раят бил където се намирала Офидия!
Леле-майко, значи във Монтана е идилия?!
Абе Меги, я сети се още кой е там?
Огненият ни дразнител - най-голям пишман!


За мечтите - тук си права. Еми е практична.
Тя не дава място никак за мечти цинични.
Ала, все пак, кат' обичаш някоя жена,
Без мечти е любовта цвете на слана.
Ще увехне...нъл' разбираш? Тъй че се стегни
И мечтай си като мене от здрач до зори!
Все пак ние с тебе тука все жени обичаме,
Тъй че довери ми се, няма да отричаме!


Кака казва, че и небето не й трябвало!
Тука съм съгласен много - не ни е дотрябвало!
Щом си имам Ели, за какво ми е небе?
Даже бих отказал се от всякакво море.
Небе, гора, мухи, комари, патки и оси...
Все ненужни работи; хич не се косим!


Еми пък била реалност и била една!
Ние дан' сме нереалност и то не-една?!
"Нежна ласка" тя била, че и "топлина"!
То и аз на 2-3 бири топля и горя!
Обичала си я такава, каквато е сега?
Е хубаво, де,аз за Ели ДАЖЕ ще умра!


"Обичай ме, мисли ме, изгаряй като мен"...
Е ти пък викаш дявола, направо, като мен!
Къде ти повече да мисли,че и да гори?
Ми тя горката кат' те няма почва чак да ври!
И аз така съм, не го крия, голяма съм досада.
Ама пък на Емито хич не му приляга.
Вика Еми - "Тя за мене майка и сестра! Аз като е кака тука не пия вода!"
Тя ще се така затрие от любов по теб! Даже малко ме
съмнява дали е наред? ;)
Щото аз момче нали съм, а Ели е момиче.
Ама вие,булки, цъфвате като кокиче.
И недейте тъй, че тръгват приказки нелепи,
Хората не са чак толкоз нехуманно-слепи!


За интригите - те ловят само идиоти,
Вие 2-те сте ни умни и сте патриоти!
Никакви интриги не ще ви застигнат.
Нека само щастието вас да ви постигне!

Иначе, не помня, аз дали съм казвал вече -
Елито си най-обичам, тва беше, човече!
Йо... :)
I am SOoOoOoO~ sorry, that I loved you more than words can say... IP Checker.
Чародей
В стадото
 
Мнения: 66
Регистриран на: Съб Авг 09, 2008 10:08 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот hyla » Сря Сеп 24, 2008 8:03 am

Елисавета Багряна – Монолог

И твоето кратко присъствие,
и твоето дълго отсъствие,
разбрах, неизбежност били.

Един топъл поглед аз нося
в очите си толкова дълго,
че в тях се превръща на огън.

Усмивка, изгряла за мене
и само от мен доловена,
ме прави да гълтам с усмивка
горчивите глътки на дните
и никой горчива гримаса
зад нея да не подозира.

Единствена дума желана,
едва с полуглас промълвена,
отключва в мен извор подпочвен,
така изобилно клокочещ,
че вече години, години,
говоря – и казах аз много, -
но можеш ли всичко да кажеш?

Все нещо остава неказано,
продължава все тъй монолога ...
Дали бе антена такава –
неказаното да улавя –
не знам и не ще го узная.
Но зная съдбовния смисъл
на твоето кратко присъствие,
на твоето дълго отсъствие.



За милото :ax: :ba:
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Любима поезия

Мнениеот drebcho i glamcho » Сря Сеп 24, 2008 8:12 am

:ax: :ba:
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Любима поезия

Мнениеот Чародей » Чет Окт 02, 2008 7:18 pm

Хубави стихове, но друго си е Хисарският поп :bi: :

Дай си сърцето на който искаш ти;
Виното със отрова на мене остави!
Нощите са дълги, но аз не тъжа,
Зная - ще се върнеш един ден пак сама!

За мен си ти, история далечна,
Която ще е вечно в моето сърце!
А в нощ и ден душата ми копнее
Да се върнеш ти отново, пак при мен.

Не искам аз друга да обичам,
Не искам аз изкуствена любов!
Сърцето си на друга не обричам
И пазя го изпълнено с любов!

:sunny:


http://de.youtube.com/watch?v=06jA4-g_E4w
I am SOoOoOoO~ sorry, that I loved you more than words can say... IP Checker.
Чародей
В стадото
 
Мнения: 66
Регистриран на: Съб Авг 09, 2008 10:08 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза