Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Иво Андрич - Мостове

Иво Андрич - Мостове

Мнениеот hyla » Пет Дек 26, 2008 6:30 pm

Иво Андрич - “Мостове”

Изображение

На снимката: Моста на Дрина, известен от едноименния роман на Иво Андрич;

“От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни и от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи към всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.
Големите каменни мостове, свидетели на отминали епохи, когато другояче
се е живяло, мислило и действувало, сиви и тук-таме поръждавели от вятъра и дъжда, често протрити на остро изрязаните ъгли, в чиито спойки и едва видими процепи расте тревица или птици вият гнездо. Стройните железни мостове, опънати като струни от единия до другия бряг, които треперят и кънтят от всеки преминаващ влак; те като че ли чакат последния си облик и съвършенство, а красотата на техните линии ще се открие напълно пред очите на нашите внуци. Дървените мостове пред вратите на босненските паланки, чиито изтрити греди играят и звънят под копитата на селските коне като пластинки на ксилофон. И най-сетне съвсем малките мостчета в планините - някое по-голямо дърво или две греди, заковани една за друга и хвърлени през някакъв планински поток, който без тях щеше да бъде непреодолим. По два пъти на годината придошлият планински порой отвлича тези греди, а селяните, сляпо упорити като мравките, секат, дялат и поставят нови. Затова край планинските потоци, врязани между скали, често се виждат някогашни мостове да лежат и гният, както другите дървета, случайно довлечени от водата. Но тези издялани греди, осъдени да бъдат изгорени или да изгният, се отделят от останалия нанос и продължават да напомнят това, което са били. Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.
И когато си мисля за мостове, в паметта ми се явяват не тези, по които най-много съм минавал, а тези, които най-много са задържали и приковали моето внимание и моя дух.
Преди всичко сараевските мостове. На Миляцка, чието корито е гръбнакът на Сараево, те са като каменни прешлени. Виждам ги ясно и ги броя по ред. Знам сводовете им, помня гредите им. Сред тях е мостът, който носи съдбовното име на един младеж, малък мост, но неизменен, затворен в себе си като добра и мълчалива крепост, която не познава поражение и предателство. После мостовете, които съм виждал нощем при пътуванията си от влака - стройни и бели като видения. Каменните мостове в Испания, потънали в бръшлян и замислени над собствения си лик в тъмните води. Дървените мостове на Швейцария, с покриви заради големите снегове, приличащи на дълги хамбари, украсени отвътре като черкви с изображения на светци или чудновати случки. Фантастичните мостове в Турция, поставени напосоки, запазени и поддържани от съдбата. Римските мостове в Южна Италия от бял камък, от които времето е отнело всичко, което е могло да отнеме, и край които вече стотина години минава някакъв нов мост, но те продължават да стоят като скелети на стража.
Така навред по света, където се озове или спре, моята мисъл среща верни и смълчани мостове като израз на вечното и вечно ненаситното човешко желание да свърже, да примири и спои всичко, което се появи пред дъха му, пред очите и краката му, за да няма деление, ненавист и раздяла.
Същото ми се случва и в сънищата, и в причудливата игра на въображението. Слушам най-тъжната и най-хубава музика, която изобщо някога съм чувал, и изведнъж виждам каменен мост, прерязан наполовина, а прекъснатите страни на счупения свод с болка се стремят една към друга и с последни усилия показват единствено възможната линия на вече изчезналия свод. Това е верността и възвишената непримиримост на красотата, която пред себе си допуска само една единствена възможност: небитието.
Накрая всичко, чрез което се изразява нашият живот - мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки - всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолеле и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, о т в ъ д.”



Иво Андрич. Мостове. Прев. Сийка Рачева. - В: Иво Андрич. Мостове. Сборник есета. Варна. Изд. “Георги Бакалов”. 1983, с. 239-241.

***

Иво Андрич - биография
Сайт: http://www.ivoandric.org.yu/index.htm
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Иво Андрич - Мостове

Мнениеот hyla » Пет Дек 26, 2008 6:32 pm

Иво Андрич - Ex ponto, Стихове в проза

Изображение

превод на български:

Глава 1
Глава 2
Глава 3

ЕПИЛОГ

Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че земята е силна и небето вечно, а човекът — слаб и кратковечен.

— Какво видя, сине мой, в летния ден? Видях, че любовта е краткотрайна, а гладът вечен.

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че животът е трудно нещо, състои се от неправилно редуване на греха и нещастието и да живееш, значи да редиш измама върху измама.

Ще заспиш ли, сине мой? Не, отче, отивам да живея![/i]

Превод от сръбски:
Сийка Рачева и Иван Коларов
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Иво Андрич - Мостове

Мнениеот drebcho i glamcho » Пет Дек 26, 2008 6:39 pm

Живот без радости, движение и новини не е живот, а голо съществуване, робуване на живота.
"На брега"



Всичко расте и избуява; огромни гори се изсичат и заличават. Камък се троши, животни се убиват, жито се меле. Всичко се заличава, троши и изразходва и все пак всичко кълне, пониква, расте и се разпростира.
"Вълнения"


Животът ни връща всичко, което ние даваме на другите.
"Ex ponto"
Аватар
drebcho i glamcho
Пчела майка
 
Мнения: 1866
Регистриран на: Съб Май 10, 2008 7:16 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Иво Андрич - Мостове

Мнениеот hyla » Пет Дек 26, 2008 9:17 pm

Иво Андрич - Музей на восъчните фигури, Ягодина, Сърбия (Muzej voštanih figura, Jagodina, Srbija)

http://www.muzejvostanihfigura.autentik ... ti/014.php

Ivo Andrić

(1892 - 1975) Književnik, diplomata, pisac znamenitih dela 'Na Drini ćuprija', 'Travnička hronika' , 'Prokleta avlija' i drugih. Dobitnik Nobelove nagrade za književnost 1961. godine.

Иво Андрич
(1892 - 1975) Книжовик, дипломат, писател, написал знаметите произведения "Моста на Дрина", "Травнишка хроника", "Прокълнатия двор" и други. Носител на Нобелова награда за литература през 1961 г.

Галерия снимки на музея:
http://www.muzejvostanihfigura.autentik ... lerija.php

http://www.muzejvostanihfigura.autentik ... ja/009.jpg
(Иво Андрич и Десанка Максимович, сръбска поетеса)

За музея на български:
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=490928&regime=1
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm

Re: Иво Андрич - Мостове

Мнениеот zoomaniak » Пет Дек 26, 2008 11:26 pm

Странен свят
Опитвам се да овладея Хаоса.
Аватар
zoomaniak
Пчела работник
 
Мнения: 11302
Регистриран на: Пон Май 17, 2004 4:52 pm

Re: Иво Андрич - Мостове

Мнениеот hyla » Съб Дек 27, 2008 12:40 am

zoomaniak написа:Странен свят


Защо темата провокира такива мисли у теб :ap:
Света на Иво Андрич е света на балканския човек - на сърби, босненци, българи, македонци, турци, нещастни, бедни, различни ...
Всеки може да открие света, в който живее в неговото огромно творчество :ax:
Ако видите да се продават червенобузи костенурки в зоомагазин или другаде сигнализирайте на РИОСВ. Продажбата им е забранена!
hyla
Пчела майка
 
Мнения: 1055
Регистриран на: Нед Дек 26, 2004 2:26 pm


Назад към Стихове + Разкази + Проза