Палето ми е на 2 месеца, как да го обуча да ходи на каишка

[bg-dog-cat]

Как да обуча кучето ми, което е пале на 2 месеца, да ходи на каишка и да изпълнява команди? Изобщо възможно ли е на тази възраст??

[kitana]

Кучето е мъничко,само на два месеца,но може да го научиш на някои от основните команди.Дотук спирам,защото имам няколко въпроса:
каква порода е(мисля,мернах някъде,че си споменала нещо,но не си спомням какво беше...)
...
Разкажи малко повече за палето-какво представлява като характер,какви проблеми точно имате....
Малко повече информация

[bg-dog-cat]

Палето го взехме от улицата и нямах никакви претенции за породата-оказа се че е "полу" там каквотото ида е.Тежи 4 кг и е ваксиниран както и обезпаразитен....Момче е на име Томи и проблема е че има доста остри зъбки и започва или да се озлобява или тоа е от игра и зъбките започват да натискат и болиииии ...Кученцето е много сладко май ще бъде голямо ..И много си го обичкам !Много скимтеше и щяхме да го поаряваме ..горката аз толкова сълзи изплаках ама айде да не се вкпускам в романи!И така да си дойдем искам да го науча да изпълнява команди както и да бъде полсушен на каишка-по въпроса веднъж го бяхме пробвали горкият щеше да се удоши но неможе без каишка..!!!!!Кучето има двор където през зимата ще бъде връзван ще бъде разхождан три пъти на ден и ще го пускаме из двора по некое време-е все пак за връзването неможе да стане дивак после неще да стои вързано искам то да е пазач да бъде мой приятел който да ме слушка ноо вс епак ще бъда благодарна с един съвет в повече.. . Снимките ми са достаа глеми за да ги кча сории

[COLUBER]

Кучето ти е много малко за да го обучаваш на каквито и да е команди. За сега е с млечни зъбки, които са много остри затова боли толкова много като хапе. Като начало му бутай гумени играчки в устата, когато се опитва да те хапе, така ще започнеш нещо като обучение, че не трябва да хапе като си играе. Ама то ще го загрее това когато порасне още малко. И щом смяташ да го държиш навън трябва от сега да си стои навън за да се кали, но и трябва да си има къщичка със слама за да не умре от студ. Даже може да го прибираш през ноща тая зима ако стане много студено.

[bg-dog-cat]

Да мислила съм и такова а за къщичка е задълбително

[bg-dog-cat]

А забравих нещо от колко месечно трябва да почвам с командите

[COLUBER]

От 6 месеца нагоре с по-сложните команди. На "НЕ" можеш да го научиш и още след някой друг месец.

[kitana]

Доста неща са се изписали във форума (и по много други места в нета)за обучението на кучето,но това не пречи да ти се помогне,де .
Кучето ти е още много мъничко,за да очакваш от него каквото и да било.Нищо не пречи,разбира се,да почнеш отсега да му показваш кое трябва и не трябва да прави.като за начало му осигури,както казва COLUBER,играчки,с които да си играе и да си чеше зъбчетата.Не му предлагай ръцете си за игра(при нас все още го има този проблем,защото не мога да устоя на изкушението да дразня моето пале,като го пощипвам по носа...И двамата се опитваме в момента да се отучим от вредните навици ).
...

[Krisyorki]

Как да обуча кучето ми, което е пале на 2 месеца, да ходи на каишка и да изпълнява команди? Изобщо възможно ли е на тази възраст??

Към всички съвети азмога да добавя само,не го глези прекалено много защото след време ще ти се качи на главата.Трябва да знае кой командва.Но съм против обучението на куче с бой просто когато направи беля веднага му покажи с по-остър тон и с шляпване по дупето с вестник,никога с ръка! За да разбере че е сбъркало.

[rage1]

Моето беше на същата възраст,когато започнах да го обучавам.Най-лесният начин да го научиш е чрез стимули.Разбери какво обича най-много.Ако това е храната,то започни да я даваш като награда,когато изпълнява командата.И не прекалявай с времетраенето на урока,не трябва да е по-дълъг от 3 до 4 мин.защото кученцето ти е бебе и може лесно да му омръзнеш,а това ще затрудни задачата ти.Успех!!

[Galiadogs]

Не бъркайте приучаване на ходене на каишка с команда''на ред''.Съвсем различни неща са.

[infetka]

Здравейте, на моето куче френски булдог му мина третата ваксина и слд 1 седмица тръгваме на разходки. взех му кожен нашийник и разтягащ се повод.
от вчера му слагам нашийника, като изобщо не го стягам, ма място за 2-3-4 пръста под него, обаче я забелязвам, че много се чеши. Гледах козината на врата й, няма зачервяване, нищо, явно просто й е ново още. От вчера също се пробвам и да я водя на повод из апартамента, но тук нямаме много успех, сяда и трябва да я влача наоколо, отказва да ходи. Все пак ни е втори ден, де, така че смятам, че до една седмица ще му посвикне на повода. Въпросът ми е има ли някакви трикчета за по-лесно свикване с повод и нашийник и правилно ли действам засега. Разходките из къщи са ни по 3-4 минути.

мерси предварително

[mishletomoni]

И според мен кучето е твърде малко за обучение.След някой друг месец стъпка по стъпка ще го обучиш напълно.

[navar]

сложи му нашийника и го остави постоянно с него докато свикне-в първите ден -два-три ще се чеше,нищо му няма това е нормална реакция като свикне с нашийника,започни да му закачаш повода-без да го дърпаш като не иска да ходи

[infetka]

искам да кажа, че само след две разходки и сме супер....
в началото я дърпах бая, но видях, че няма да стане по този начин, разигахме се с един приятел и тя почна да тича след нас и само за 5 мин повода беше вече нещо нормално, днес пак се поразходхме и нямахме проблеми, освен че ме опиташе на всеки 5 стъпки де.

[magity753]

От 6 месеца нагоре с по-сложните команди. На "НЕ" можеш да го научиш и още след някой друг месец.

това за 6-те месеца не се засягай но не е вярно .. когато е към 2-3 месеца може да започне обучение ..
на 6 месеца животното ще е тинейджър и няма да ти обръща много внимание ( изобщо ) а когато е още мъничко това ще сближи и ще му помогне да разбере кои е шефа защото то ще се опита един вид да опитоми теб така че можеш да действаш моето е на 3 месеца и вече знае седни легни скачай стой яж дръш и донеси в момента го уча на даи лапа

[meri]

В грешка си и то голяма.

Офтопик:

Кога да започнем обучението на малките кученца

Кученцата са преди всичко бебета.

Ще поговорим за проблема в поведението на малките кученца,много стопани не правят разлика,а и не разбират,че психиката на малкото кученце се различава от психиката на голямото,и поради това извършват непоправими грешки.

Странна традиция

Не е ясно,защо има странна традиция да се "възпитават" малките кученца още от първия ден на пребиваване в новия дом? Много стопани и кинолози даже настояват за това,че малките трябва да се приучат към правилата на новия живот и започват да ги обучават веднага.Под тези "правила на нов живот" се подразбира,например,че собственика е длъжен:

- от първата нощ да научи кученцето да спи на земята,забраняват да бъде в стаята на стопаните,даже и да плаче самичко.

- наказват кученцето за нежелателни действия;

- обучават го на команди;

- оставят го само в къщи;

- поставят му нашийник (някой даже поставят строги нашийници,което е недопустимо за малките кученца);

- излизат с кученцето само на продължителни разходки,вземат го на гости,на шумни празници,кафета,магазини,в градската тълпа;

- правят кученцето обект на всеобщо внимание и дават възможност на всеки да го погали;

- обладани от идеи за социализация новоизлюпените стопани смятат,че трябва непрекъснато да поддтикват кученцето към нови човешки и кучешки запознанства,да го приучат към всякакъв шум,суматоха и да го поставят в нови ситуации.

Разбира се,не всички стопани включват в живота на кученцето си цялата програма.Понякога един или няколко пункта могат да доведат до сериозни проблеми в поведението,които оставят отпечатък за целия живот на кучето: нервната система на кученцето е развита много малко и то се оказва неподготвено към голяма част от дразнителите.За това вместо "куче на мечтите" само за няколко дни стопанина може да получи куче с проблемно поведение:кученцето " внезапно,по неизвестни причини " става много превъзбудено,или обратното,депресирано: може да възникнат някой фобии или да се появят цял ред други проблеми в поведението.За това,преживения страх от кученцето може да доведе до определена схема на компенсаторно поведение.

Кученцето е предимно бебе

Помислете сами,кученцето е преди всичко бебе,то е още слабо и зависимо от околния свят и не знае нищо освен мама,братчетата и сестричетата,също така мястото,миризмата и звуците на дома,където се е родило.Неговата нервна система все още не е развита напълно и е много чувствителна.Всяка промяна в обстановката все още се приема от тях като силен стрес.
На този етап на развитие в нервната система на кученцето са актвирани само тези взаимовръзки,които са необходими за неговия живот именно на този етап.Всички останали взаимовръзки в мозъка се активизират и укрепват постепенно,като естествено развитие на животното и натрупване на житейски опит.Освен това жизнения опит на кученцето добре да усвоява и действително да развива в него само тези количества,които е способна да възприеме нервната система.От друга страна,нервната система с възрастта се развива сама по себе си и се стреми да натрупа впечатления,или външен опит.Следователно,взаимодействието на нервната система и външните впечатления трябва да бъдат балансирани,иначе новата информация предизвиква силен стрес в кучето и вместо ефект от обучението,ще доведе до травма.

За да привикне към тези дразнители, на кученцето му трябва време

Проблема е в това,на колко нови дразнители може да издържи кученцето,за да остане здраво.На този въпрос е невъзможно да се отговори еднозначно,защото кученцата са различни.Те се различават по възраст,устойчивост към стрес,степен на израстване,физическо и психическо състояние като цяло и в момент на въздействие на конкретния дразнител.Ще бъде достатъчно,ако стопанина се придържа към някой прости правила:

- не претоварвайте кученцето с дразнители;
- доверете се на инстиктите му (и вашите собствени);
- не се стремете да изпълнявате "всичко като по книга",приличащо на "инструкции към кучето"- вместо това се отнесете към него като обикновено дете.

Ще се върнем към списъка на типичните грешки,за да ги разгледаме и от гледната точка на кучешката психика:

1. "От първата нощ да приучим кучнцето да спи на земята,да му забраним да влиза в стаята на стопаните,даже и да плаче ако е само."

Плача на кучето говори за това,че го е страх,кученцата никога не се оставят сами,техния плач е предназначен да бъде сигнал за тревога,и ако кученцето все пак остане само,този плач му помага да се събере със семейството си.До определена възраст кученцата изпитват необходимост от постоянен достъп до своите социални партньори,от които получава топлина.Ако оставите кученцето само на тъмно в непознато място за цяла нощ и непреклонно игнорирате плача му,самите вие няма да спите,но вероятно така се създадете проблем на кученцето,което ще се изплаши от тъмното и самотата.Може да се развие страх от самота,нервозност или прекален,натрапчив стремеж към общуване със стопанина,а също вманиачено изискване за ласка и неудържима общителност.

Когато кученцето порасне, ще стане по-самостоятелно и само ще се отдели.За това не трябва да се страхувате,че ако не сте го отделили веднага,ще ви се наложи цял живот да съжителствате с кучето в леглото си.
Ако не искате да вземете кученцето в леглото си,може да го поставите в нещо заедно със одеяло и бутилка топла вода до леглото ви и понякога да го галите.

2. " За да остане само у дома".
Кученцето трябва да се приучи да остава само постепенно.Това обучение можете да започнете да провеждате само тогава,когато малкото вече добре се е установило в новия дом и се чувства комфортно.Много е важно да не го оставяте само веднага след пристигането му,в никакъв случай не отивайте в отпуска,като оставите кученцето в новия му дом с непознати хора.За него ще бъде много силна промяната,а още по-силен стреса.

3. "Да излизаме на дълги разходки,също така да взимаме кученцето с нас на гости,на шумни празници,в градската тълпа,кафета,магазини".
Прекалено стресово натоварване.Времето за пребиваване на кученцето на улицата за първи път в първите 2-3 месеца от живота му трябва да е най-много 10-15 мин.По-късно увеличавайте времето с 5 мин.месечно.На възраст примерно 6 месеца кученцето ще е способно да се разхожда по-дълго.При това критерия за оценка "точност" разходката е състоянието на кученцето в края и след разходката:то не трябва да се превъзбужда или да нервничи.Ако всички видове поведения,показват стрес,например:хващане за повода или за краката на стопанина,игрово ръмжене и др. Ако забележите такова поведение,трябва да престанете да разхождате кученцето на такива места с много хора или да намалите времето на разходка.

4. " Да направим кученцето обект на внимание и да дадем възможност на всеки да го гали".
Това също претоварва кученцето с дразнители,ако се превъзбужда,преустановете "бурния му обществен живот" до такава възраст,когато ще укрепне.

5. " Обладани от идеята за социализация новоизпечените стопани смятат,че трябва непрекъснато да подтикват кученцето към нови човешки и кучешки запознанства,да го приучат към шум,тълпи и постоянно да го поставят в нови ситуации".
Не трябва да бъдете прекалено ревностни в социализацията,тя трябва да премине премерено и естествено,без общоприетите истерии на тема"то има още толкова месеци,за да опознае света".Според съвременните знания за мозъка,бозайниците са способни да се учат през целия си живот,високата пластичност на мозъка и способността към обучение от раждането до смъртта на животното(още преди 10 год,не са знаели за пластичността на мозъка,а това се е смятало,че животното-човека или друг бозайник,-имат определена фаза от живота за обучение).Фаза,наречена " фаза на отпечатъка",при бозайниците действително има,и тя е много важна- тази фаза има най-голяма активност на обучение в определена сфера,на първо нясто- социалната.Тази фаза трябва да се използва,за да се представят на кученцето нови хора и кучета от всички видове и места,за да се научи на социални контакти.В никакъв случай кучето не трябва да "научи"страха от наказанията.Обратното,то трябва да се научи да се доверява на себе си,на стопанина си и да получи уверение,че света е интересен.
Всичко това е възможно в рамките на ежедневието,полезността на курса за социализация на кученцето и неговия комерчески облик може да окаже във висша степен вредно въздействие:кученцата не са способни да се справят с такова число дразнители,и при опит да се социализират може на свой ред да се обърнат в цяла серия проблеми,предизвикани от негативни асоциации.
Важно е да помните,че стреса на тренировъчната площадка води до промяна на възприятието на кучето,а след това обучението с нови дразнители се превръща в процес на травматизъм.


6. "Да се поставя нашийник(строг или друг,което е недопустимо)".
Това е комерсиален ход,строго противопоказен за стопани,които се стремят кучетата им да израснат без проблеми в поведението.

7. "Да се обучава на команди".
Преди всяко обучение кучето трябва да привикне към новия дом и да укрепне физически.Понякога може закачливо да покаже,че някой от неговите действия водят до приятни последици.

Травма номер 1: пристигане при стопанина

В този момент,когато вие взимате куче от развъдчик,новия свят в който попада,буквално натрапва непознати и силни дразнители.Всичко наоколо е съвършенно ново,отколкото преди.Даже обстановката в дома ни,отношението ни към кученцето,храната,постелката и др,да са по-добри от колкото при развъдчика,кученцето ще ни покаже големи промени.Не трябва да забравяме,че малкото освен това трябва да преживее много дълъг и сложен за него превоз.От друга страна,кученцето се лишава от най-важното за него- своите социални контакти:майката,братята,сестрите.Фактически то остава само със съвсем непознат свят,това е огромен стрес,силата му не може да се прецени.Задачата на стопанина на първо време трябва да бъде такава- да покаже на кученцето че не е само,че е защитено,околния свят е безопасен и дружелюбен.

Разбира се,не всички кучета,които са преживели раздяла с майката и пристигнали в нов дом се травмират.Известни са случаи,когато новите стопани са създали условия за транспортиране без да отбележат състоянието на псхиката и така мигновено,още в първия ден,са създали тежък проблем в поведението.
Кученце,което превозват в новия му дом,трябва да се намира близо до ръката на бъдещия собственик или съвсем близо до него.Необходимо е от време на време да се гали малкото и да му се говори.Топлината и усещането за присъствието на социалния партньор- това е,което повече от всичко ще го запази при пътуването.Не го хранете преди пътуването,защото може да започне да повръща и пътуването ще създаде асоциация с това.Важно е да имате вода,пеленки и топло одеялце ако е студено.

Травма номер 2: в къщи

Оказвайки се в новия си дом,кученцето трябва да има възможност постоянно да общува със стопанина си (ден и нощ):да се намира в стаята,където са всички,да получава ласки,грижи и приятелско общуване.Не трябва да се изолира,защото на тази възраст кученцето още е зависимо от майката,инстиктивно се стреми да бъде с нея- стопанина трябва да разбере всичко това и да не се стреми веднага да го приучи към самота.Дайте му време да изучи околния свят,да го усвои,да се запознае с хората,с другите животни,с предметите наоколо.Следете,кученцето да не бъде подложено на стрес нито в къщи,нито на улицата.Не се старайте да го тренирате веднага- това ще стане голямо натоварване за него.Не му викайте и не се старайте да го "възпитавате"- пазете го от опасности и меко го поправяйте,ако прави нещо опасно или вредно.

В резултат кученцето трябва да стане по-уверено,да започне да играе,да не се страхува да приближава до стопанина и доброволно да встъпва в контакт с него.Трябва да разбере,че окръжаващата обстановка не е опасна,че стопаните са неговите нови родители,на които може да се довери.Само в този случай ще бъде заложен фундамента на добрия контакт с кучето,ще направи интеграцията и обучението му по-прости.

Травма номер 3: възпитание/тренировка

Какво ще бъде това обучение- въпрос,който трябва да се решава отделно.Това може да бъде проста домашна тренировка,за да научите кучето да живее заедно с хората или специален курс.Във всеки случай,настройката на стопанина трябва да бъде насочена НЕ към това,че кучето- това е материал за постигане на някакви резултати в спорта и на изложби,а за това,че кучето е член на семейството,приятел,който е чувствителен и възприемащ всичко,което се случва с него.
Общата тренировка на площадката за курс по послушание е стрес и хаос за кучето.Всички кучета там показват сигнали на примирение и напрежение.Особен сигнал за това е - замиране:кучетата просто застиват на място и отказват да изпълняват всякакви действия.При някой този сигнал се изразява със забавени движения.Но стопаните не виждат всичко това,те още дълго дърпат кучетата за поводите,натискат ги по гърба,за да ги принудят да седнат по заповед на треньора,със сила ги изтласкват през препятствията.Нервничат всички- и кучетата,и стопаните,много често стопаните започват да крещят на кучето,да го разтърсват за врата,даже да го бият.Защо е нужно всичко това? Нужно е на стопаните,които са платили за курса,станали са рано,пристигнали са за тренировките и сега с някакво неистово упорство и прилежност.....убиват психиката на своето животно,напълно игнорирайки простия факт,че по силата на своята физиология,в състояние на стрес никое живо същество не може да се учи.Забравят факта,че проблемите в поведението на кучето,създадени на такива изтезателни площадки е проблем за самите тях.

Много е жалко,че стопаните смятат,че кученцата ще издържат ВСИЧКО- не е важно какво правят с тях:стреса от постоянните дресировки,активните многочасови разходки,изложби,шум в къщи.

http://www.dogfriend.org/raznoe/schenok
превод:meri

[magity753]

В грешка си и то голяма.

Офтопик:

Кога да започнем обучението на малките кученца

Кученцата са преди всичко бебета.

Ще поговорим за проблема в поведението на малките кученца,много стопани не правят разлика,а и не разбират,че психиката на малкото кученце се различава от психиката на голямото,и поради това извършват непоправими грешки.

Странна традиция

Не е ясно,защо има странна традиция да се "възпитават" малките кученца още от първия ден на пребиваване в новия дом? Много стопани и кинолози даже настояват за това,че малките трябва да се приучат към правилата на новия живот и започват да ги обучават веднага.Под тези "правила на нов живот" се подразбира,например,че собственика е длъжен:

- от първата нощ да научи кученцето да спи на земята,забраняват да бъде в стаята на стопаните,даже и да плаче самичко.

- наказват кученцето за нежелателни действия;

- обучават го на команди;

- оставят го само в къщи;

- поставят му нашийник (някой даже поставят строги нашийници,което е недопустимо за малките кученца);

- излизат с кученцето само на продължителни разходки,вземат го на гости,на шумни празници,кафета,магазини,в градската тълпа;

- правят кученцето обект на всеобщо внимание и дават възможност на всеки да го погали;

- обладани от идеи за социализация новоизлюпените стопани смятат,че трябва непрекъснато да поддтикват кученцето към нови човешки и кучешки запознанства,да го приучат към всякакъв шум,суматоха и да го поставят в нови ситуации.

Разбира се,не всички стопани включват в живота на кученцето си цялата програма.Понякога един или няколко пункта могат да доведат до сериозни проблеми в поведението,които оставят отпечатък за целия живот на кучето: нервната система на кученцето е развита много малко и то се оказва неподготвено към голяма част от дразнителите.За това вместо "куче на мечтите" само за няколко дни стопанина може да получи куче с проблемно поведение:кученцето " внезапно,по неизвестни причини " става много превъзбудено,или обратното,депресирано: може да възникнат някой фобии или да се появят цял ред други проблеми в поведението.За това,преживения страх от кученцето може да доведе до определена схема на компенсаторно поведение.

Кученцето е предимно бебе

Помислете сами,кученцето е преди всичко бебе,то е още слабо и зависимо от околния свят и не знае нищо освен мама,братчетата и сестричетата,също така мястото,миризмата и звуците на дома,където се е родило.Неговата нервна система все още не е развита напълно и е много чувствителна.Всяка промяна в обстановката все още се приема от тях като силен стрес.
На този етап на развитие в нервната система на кученцето са актвирани само тези взаимовръзки,които са необходими за неговия живот именно на този етап.Всички останали взаимовръзки в мозъка се активизират и укрепват постепенно,като естествено развитие на животното и натрупване на житейски опит.Освен това жизнения опит на кученцето добре да усвоява и действително да развива в него само тези количества,които е способна да възприеме нервната система.От друга страна,нервната система с възрастта се развива сама по себе си и се стреми да натрупа впечатления,или външен опит.Следователно,взаимодействието на нервната система и външните впечатления трябва да бъдат балансирани,иначе новата информация предизвиква силен стрес в кучето и вместо ефект от обучението,ще доведе до травма.

За да привикне към тези дразнители, на кученцето му трябва време

Проблема е в това,на колко нови дразнители може да издържи кученцето,за да остане здраво.На този въпрос е невъзможно да се отговори еднозначно,защото кученцата са различни.Те се различават по възраст,устойчивост към стрес,степен на израстване,физическо и психическо състояние като цяло и в момент на въздействие на конкретния дразнител.Ще бъде достатъчно,ако стопанина се придържа към някой прости правила:

- не претоварвайте кученцето с дразнители;
- доверете се на инстиктите му (и вашите собствени);
- не се стремете да изпълнявате "всичко като по книга",приличащо на "инструкции към кучето"- вместо това се отнесете към него като обикновено дете.

Ще се върнем към списъка на типичните грешки,за да ги разгледаме и от гледната точка на кучешката психика:

1. "От първата нощ да приучим кучнцето да спи на земята,да му забраним да влиза в стаята на стопаните,даже и да плаче ако е само."

Плача на кучето говори за това,че го е страх,кученцата никога не се оставят сами,техния плач е предназначен да бъде сигнал за тревога,и ако кученцето все пак остане само,този плач му помага да се събере със семейството си.До определена възраст кученцата изпитват необходимост от постоянен достъп до своите социални партньори,от които получава топлина.Ако оставите кученцето само на тъмно в непознато място за цяла нощ и непреклонно игнорирате плача му,самите вие няма да спите,но вероятно така се създадете проблем на кученцето,което ще се изплаши от тъмното и самотата.Може да се развие страх от самота,нервозност или прекален,натрапчив стремеж към общуване със стопанина,а също вманиачено изискване за ласка и неудържима общителност.

Когато кученцето порасне, ще стане по-самостоятелно и само ще се отдели.За това не трябва да се страхувате,че ако не сте го отделили веднага,ще ви се наложи цял живот да съжителствате с кучето в леглото си.
Ако не искате да вземете кученцето в леглото си,може да го поставите в нещо заедно със одеяло и бутилка топла вода до леглото ви и понякога да го галите.

2. " За да остане само у дома".
Кученцето трябва да се приучи да остава само постепенно.Това обучение можете да започнете да провеждате само тогава,когато малкото вече добре се е установило в новия дом и се чувства комфортно.Много е важно да не го оставяте само веднага след пристигането му,в никакъв случай не отивайте в отпуска,като оставите кученцето в новия му дом с непознати хора.За него ще бъде много силна промяната,а още по-силен стреса.

3. "Да излизаме на дълги разходки,също така да взимаме кученцето с нас на гости,на шумни празници,в градската тълпа,кафета,магазини".
Прекалено стресово натоварване.Времето за пребиваване на кученцето на улицата за първи път в първите 2-3 месеца от живота му трябва да е най-много 10-15 мин.По-късно увеличавайте времето с 5 мин.месечно.На възраст примерно 6 месеца кученцето ще е способно да се разхожда по-дълго.При това критерия за оценка "точност" разходката е състоянието на кученцето в края и след разходката:то не трябва да се превъзбужда или да нервничи.Ако всички видове поведения,показват стрес,например:хващане за повода или за краката на стопанина,игрово ръмжене и др. Ако забележите такова поведение,трябва да престанете да разхождате кученцето на такива места с много хора или да намалите времето на разходка.

4. " Да направим кученцето обект на внимание и да дадем възможност на всеки да го гали".
Това също претоварва кученцето с дразнители,ако се превъзбужда,преустановете "бурния му обществен живот" до такава възраст,когато ще укрепне.

5. " Обладани от идеята за социализация новоизпечените стопани смятат,че трябва непрекъснато да подтикват кученцето към нови човешки и кучешки запознанства,да го приучат към шум,тълпи и постоянно да го поставят в нови ситуации".
Не трябва да бъдете прекалено ревностни в социализацията,тя трябва да премине премерено и естествено,без общоприетите истерии на тема"то има още толкова месеци,за да опознае света".Според съвременните знания за мозъка,бозайниците са способни да се учат през целия си живот,високата пластичност на мозъка и способността към обучение от раждането до смъртта на животното(още преди 10 год,не са знаели за пластичността на мозъка,а това се е смятало,че животното-човека или друг бозайник,-имат определена фаза от живота за обучение).Фаза,наречена " фаза на отпечатъка",при бозайниците действително има,и тя е много важна- тази фаза има най-голяма активност на обучение в определена сфера,на първо нясто- социалната.Тази фаза трябва да се използва,за да се представят на кученцето нови хора и кучета от всички видове и места,за да се научи на социални контакти.В никакъв случай кучето не трябва да "научи"страха от наказанията.Обратното,то трябва да се научи да се доверява на себе си,на стопанина си и да получи уверение,че света е интересен.
Всичко това е възможно в рамките на ежедневието,полезността на курса за социализация на кученцето и неговия комерчески облик може да окаже във висша степен вредно въздействие:кученцата не са способни да се справят с такова число дразнители,и при опит да се социализират може на свой ред да се обърнат в цяла серия проблеми,предизвикани от негативни асоциации.
Важно е да помните,че стреса на тренировъчната площадка води до промяна на възприятието на кучето,а след това обучението с нови дразнители се превръща в процес на травматизъм.


6. "Да се поставя нашийник(строг или друг,което е недопустимо)".
Това е комерсиален ход,строго противопоказен за стопани,които се стремят кучетата им да израснат без проблеми в поведението.

7. "Да се обучава на команди".
Преди всяко обучение кучето трябва да привикне към новия дом и да укрепне физически.Понякога може закачливо да покаже,че някой от неговите действия водят до приятни последици.

Травма номер 1: пристигане при стопанина

В този момент,когато вие взимате куче от развъдчик,новия свят в който попада,буквално натрапва непознати и силни дразнители.Всичко наоколо е съвършенно ново,отколкото преди.Даже обстановката в дома ни,отношението ни към кученцето,храната,постелката и др,да са по-добри от колкото при развъдчика,кученцето ще ни покаже големи промени.Не трябва да забравяме,че малкото освен това трябва да преживее много дълъг и сложен за него превоз.От друга страна,кученцето се лишава от най-важното за него- своите социални контакти:майката,братята,сестрите.Фактически то остава само със съвсем непознат свят,това е огромен стрес,силата му не може да се прецени.Задачата на стопанина на първо време трябва да бъде такава- да покаже на кученцето че не е само,че е защитено,околния свят е безопасен и дружелюбен.

Разбира се,не всички кучета,които са преживели раздяла с майката и пристигнали в нов дом се травмират.Известни са случаи,когато новите стопани са създали условия за транспортиране без да отбележат състоянието на псхиката и така мигновено,още в първия ден,са създали тежък проблем в поведението.
Кученце,което превозват в новия му дом,трябва да се намира близо до ръката на бъдещия собственик или съвсем близо до него.Необходимо е от време на време да се гали малкото и да му се говори.Топлината и усещането за присъствието на социалния партньор- това е,което повече от всичко ще го запази при пътуването.Не го хранете преди пътуването,защото може да започне да повръща и пътуването ще създаде асоциация с това.Важно е да имате вода,пеленки и топло одеялце ако е студено.

Травма номер 2: в къщи

Оказвайки се в новия си дом,кученцето трябва да има възможност постоянно да общува със стопанина си (ден и нощ):да се намира в стаята,където са всички,да получава ласки,грижи и приятелско общуване.Не трябва да се изолира,защото на тази възраст кученцето още е зависимо от майката,инстиктивно се стреми да бъде с нея- стопанина трябва да разбере всичко това и да не се стреми веднага да го приучи към самота.Дайте му време да изучи околния свят,да го усвои,да се запознае с хората,с другите животни,с предметите наоколо.Следете,кученцето да не бъде подложено на стрес нито в къщи,нито на улицата.Не се старайте да го тренирате веднага- това ще стане голямо натоварване за него.Не му викайте и не се старайте да го "възпитавате"- пазете го от опасности и меко го поправяйте,ако прави нещо опасно или вредно.

В резултат кученцето трябва да стане по-уверено,да започне да играе,да не се страхува да приближава до стопанина и доброволно да встъпва в контакт с него.Трябва да разбере,че окръжаващата обстановка не е опасна,че стопаните са неговите нови родители,на които може да се довери.Само в този случай ще бъде заложен фундамента на добрия контакт с кучето,ще направи интеграцията и обучението му по-прости.

Травма номер 3: възпитание/тренировка

Какво ще бъде това обучение- въпрос,който трябва да се решава отделно.Това може да бъде проста домашна тренировка,за да научите кучето да живее заедно с хората или специален курс.Във всеки случай,настройката на стопанина трябва да бъде насочена НЕ към това,че кучето- това е материал за постигане на някакви резултати в спорта и на изложби,а за това,че кучето е член на семейството,приятел,който е чувствителен и възприемащ всичко,което се случва с него.
Общата тренировка на площадката за курс по послушание е стрес и хаос за кучето.Всички кучета там показват сигнали на примирение и напрежение.Особен сигнал за това е - замиране:кучетата просто застиват на място и отказват да изпълняват всякакви действия.При някой този сигнал се изразява със забавени движения.Но стопаните не виждат всичко това,те още дълго дърпат кучетата за поводите,натискат ги по гърба,за да ги принудят да седнат по заповед на треньора,със сила ги изтласкват през препятствията.Нервничат всички- и кучетата,и стопаните,много често стопаните започват да крещят на кучето,да го разтърсват за врата,даже да го бият.Защо е нужно всичко това? Нужно е на стопаните,които са платили за курса,станали са рано,пристигнали са за тренировките и сега с някакво неистово упорство и прилежност.....убиват психиката на своето животно,напълно игнорирайки простия факт,че по силата на своята физиология,в състояние на стрес никое живо същество не може да се учи.Забравят факта,че проблемите в поведението на кучето,създадени на такива изтезателни площадки е проблем за самите тях.

Много е жалко,че стопаните смятат,че кученцата ще издържат ВСИЧКО- не е важно какво правят с тях:стреса от постоянните дресировки,активните многочасови разходки,изложби,шум в къщи.

http://www.dogfriend.org/raznoe/schenok
превод:meri

зависи какво е кученцето може да се научи и от малко като моето например

[meri]

Не ,това е излишно натоварване, психиката му е доста крехка, това по-скоро са твоите амбиции да го научиш,има си време за всичко, все едно да учиш едно бебе на разни неща......Сега всичко трябва да бъде под формата на игра,не на команди за големи кучета.Както ти казах ,понаучи себе си първо.