Събудих се една сутрин. Уж се бях наспал....но ми се спеше....нещо ме събуди, ослушах се, нещо скимтеше от към вратата. А на вън тъмница. С босите си крака изкуцуках до вратата, отворих я, и се вгледах в един кашон...вътре едно далматинче...милото. на стълбите пригърнала боси колене стоеше едно момиче, жена. Боса, слаба и усмихната....прикракнах и хванах далматинчето, вгледах се в момичето и в далматинчето...то скимтеше. А тя шептеше нещо си за породата....
Събудих се една сутрин. До мен спеше Надеждата....в краката ни досадно легнал спеше далматинец...избутах го от матрака и откуцуках до кафемашината. Той ме последва да си изпроси бисквитка.
Върнах се и се вгледах в босите глезени на жената в леглото...нежните детски пръстчета......бърборанката спеше.....
Далматинеца се намести на моето място нахално – гадината ахахахахха
Седнах и докато пия кафето си написах съдбата си.
В тъмният ден и в тишаната на картонените кучета.....подарени в кашон.......се замислих за студеният паркет. Белезите в живота ми и петнистата гад дето ми ближеше възглавницата – ахахахах мушмула.
Погладих брадата си....