Това е моето коте Мърки. Беше на 4 годинки. Почина преди месец. Исках да споделя, но ми беше трудно .. особено когато трябваше да качвам снимки.
И преди сме губили животно, но с това коте беше различно . . Може би защото никога не сме се държали с него все едно е просто животно. Мърки беше член на семейството и се обръщахме към него като към такъв. И затова ми е толкова трудно да приема, че го няма ..
Когато го взех беше малка космата топка с един куп бълхи. Стоеше пред входа ми 2 дни подред и не се сдържах.. беше най-сладкото пухченце просто.
Сега като се прибирам и незнам защо очаквам Мърки да ме чака пред вратата.. той така посрещаше всички вкъщи. Дори на зайчето си започнах несъзнателно да казвам Мърки. Просто не мога да приема, че го няма вече ..
Много обичах Мърки и знам, че мога да споделя тук, защото няма вероятност някой от вас да ми каже "Ще ти мине, нали е само котка"... Защото не беше само котка... И всеки, който е губил любимо животно знае, че е така ...