R.I.P. бебе Мърки

[joancheto]

Това е моето коте Мърки. Беше на 4 годинки. Почина преди месец. Исках да споделя, но ми беше трудно .. особено когато трябваше да качвам снимки.
И преди сме губили животно, но с това коте беше различно . . Може би защото никога не сме се държали с него все едно е просто животно. Мърки беше член на семейството и се обръщахме към него като към такъв. И затова ми е толкова трудно да приема, че го няма ..

Когато го взех беше малка космата топка с един куп бълхи. Стоеше пред входа ми 2 дни подред и не се сдържах.. беше най-сладкото пухченце просто.
Сега като се прибирам и незнам защо очаквам Мърки да ме чака пред вратата.. той така посрещаше всички вкъщи. Дори на зайчето си започнах несъзнателно да казвам Мърки. Просто не мога да приема, че го няма вече ..

Много обичах Мърки и знам, че мога да споделя тук, защото няма вероятност някой от вас да ми каже "Ще ти мине, нали е само котка"... Защото не беше само котка... И всеки, който е губил любимо животно знае, че е така ...

[Чехълче]

Моите съболезнования и приятелска прегръдка за подкрепа.

[zoomaniak]

[love PET]

Много съжалявам.Губила съм животно.Знам тъгата.

[meri]

Така е, тъгата дълго ще бъде твой спътник,съжалявам за загубата ти.

[crazy petunia]

Съжалявам Помни хубавите моменти, които сте имали заедно и се радвай, че си могла да осигуриш щастлив живот и любов на едно същество

[KaTy_BaBy]

Губила съм коте - Чоки , на 5 години ,беше трагедия,беше болен и падна от 6-тия етаж..бях малка и се разболях,вдигнах температура,нищо не помагаше.Звънна се на вратата,излязох по пижама а насреща бяха се събрали около 20 деца,които държаха в ръцете си едномесечно коте,което намерили прид входа.Взех го и за мен то беше старото,кръстихме го пак Чоки и сега да ми е жив и здрав е на 10 години.За мен това е същия котарак,когото погребах под Аспаруховия мост ...

[joancheto]

Аз затова не искам още коте ... разглеждах сайтове разни , в които търсят дом на бездомни котенца и все си търся такова, което прилича на мърки... мелезче някакво, с по-дълга козинка ...

Като бях малка имах коте, Тигър се казваше, което също падна от 6тия етаж ... после му стана нещо на бъбреците, но бях много малка и не знам какво е било ...

Благодаря ви за подкрепата. Знам че е малко глупаво, но ми помага, че пиша за Мърки тук.

[meri]

Никак не е глупаво,хубаво е човек да сподели.Ще си позволя да ти дам един съвет: както много пъти съм казвала---никога не търси прилика, всяко едно животно е уникално само за себе си и всяко едно е различна индивидуалност.Не търси такова,което да прилича, запомни починалото такова каквото е било.......а новото.....то просто ще бъде друго,и на характер,темперамент и всичко останало.Това е хубавото на всяко едно животно........че е различно от другите.Когато моето куче почина не съм търсила никаква прилика....просто си взех други,така се случи,че станаха две и всяко едно е коренно различно.....както и трябва да бъде.

Когато си готова....просто вземи и не се вглеждай много,не търси старото,защото него просто го няма там.
Нека новото наистина бъде ново.....с нови радости и грижи.

Колкото по-бързо си вземеш е по-добре,повярвай и аз не мислех,че някога ще имам друго куче.

[KaTy_BaBy]

Точно така е. И аз не исках да чувам за друго коте и си мислех , че не искам един ден пак да страдам така , но лично аз не мога да живея без животно..

[crazy petunia]

Понеже Мери спомена за кучета, та се сетих - ето нещо много хубаво, което прочетох преди време. Въпреки че там се говори за куче, мисля че тези редове съдържат много от взаимоотношенията между човека и неговото любимо животно, каквото и да е то - от първата среща до смъртта:

http://zoohit.com/page.php?n=30305&SiteID=538

[cat_13]

Много съжалявам за загубата ти знам колко ти е трудно,защото и аз загубих коте което много обичах (и все още обичам).

[AdincetO]

Съжелявам за загубата ти... Мърки е бил страхотен сладур и красавец Нека спомените топлят винаги душата ти, и знам, че ти винаги ще чувстваш Мърки в себе си

[iv24]

милото толкова е било сладко и е умряло само на 4 години винаги го помни