Двете сродни души се сляха в една...[моста на дъгата]

[Golden_Retriver]

Здравейте ,приятели!Реших да псуана две мои стихотворения ,които много ценя.Надявам се вникнете в смисъла им и да разберете съдържанието ,в този случвай болката на старото куче.Тук са и двете части.

Моста на дъгата

Вървях по улиците сам, във калта ,
Ходех с немощни крака и сведох глава,
Легнах под бор и бързо заспах,
Събуди ме крясък човешки:
„Помяр ,бяхай от там...”
Изнизах се бързо от избраният подслон и отново се затичах,
Без мисъл без стон
Пак сведох глава и замислих се дълбоко
Беше ми тъжно защото
Знаех ,че той не ме иска ,
Чии ръце тъй душата ми стискат?
Какво ми е толкоз ,че съм тъй нежелан ,
Защо пък трябва да съм градски помяр ,
Защо задминават ме всички небрежно ,
Защо всичко е толкоз нечестно ,
Защо нашите сълзи трябва да са скрити дълбоко ?!
Лишени от думи от словата човешки,
Лишени от техните грешки
Лишени от всичко което те имат ,
Лишени от правото подслон да си имат...
Прокрадва се по козината шумът на листата
Тих шепот напомня за камината и нещата ,
Които вече няма да видя и чувствам липсата ,защото
Без душа и сърце да ни оставят би било прекалено жестоко.
Чувствам и виждам ,някои не вярват,
Страдам и ридая ,някои не вярват ,
Обичам и желая ,някои не вярват ,
Разбирам съзнавам ,някои не вярват.
Сродна душа бях на душата бездушна ,
Бях другарка ,смирена послушна ,
Бях много ,но не и сега ,
Постигнах мечтата на мнозина вълци и събратя,
Кучето коравосърдечно отрони сълза ,
Тя капна в тревата тъй суха унила ,
Разбра тревогата ,чу кръвта че замира ,
Отпусна се вече тялото на този стар пес ,
Отпусна главата ,очите тежат
Време е вече да тръгне на път ,
Под моста на дъгата нещо ново зове ме ,
Душата отилта ,под моста е вече ,
Ще чакам и той да дойде ,
В някой ден прещастлив ,
На хоризонта на дъгата двете сродни души ,
Да се слеят в една!!!
***

Двете сродни души се сляха в една

Дните изнизаха се като златни мъниста в годишна огърлица,
От ден те станаха седмици ,от седмиците месеци,
Все още не виждах човека зад хоризонта.
Защо ли се бави той толкова много,
Сърцето тупти редом с верни другари под моста ,
ала надеждата огасва ,пак чувствам горчилката на смърта,
като онази ,когато бях на Земята,
с нова сила ,нов прилив на чувства ,
заливат ме и аз потъвам ,
в море от отчаяние ,безгранично окаяние!
Бавиш се ,бавиш се твърде много стопанино ,
Отведи ме ,нека под моста на дъгата ние,
Да тичаме ,играеме ,да мечтаеме и споделяме оново което съдбата,
Не ни даде един за друг да ознаеме.
И една сутрин там на пъстрата поляна,
Обгряна от Слънецето ,по-топла от всякога,
Теменужки се смеят ,а иглики се веят ,
Хлухарче поклаща все още жълта главица.
Засиява нещо отвъд хоризонта,
Нещо ярко ,мило ,дар от Бога!
И ето очите вперват се в този познат за мене сиует,
Краката омекват ,тръгват право напред,
Понася ме вятъра сякаш право към него,
В силна прегръдка се вплитаме отново.
Той ме познава ,и аз така него,
Обгръща с ръцете си ,главата на псето.
И легнали там ,под мостта на дъгата ,във вечна прегръдка,
Отвъд всичко и нещата,
Двете сродни души се сляха в една ,
Там където цари само ...и единствено ЛЮБОВТА!

[zoomaniak]

Защо не пишеш по-често?

[we are a animals]

[Golden_Retriver]

Здравейте! Отправям към вас своята молба ,тази тема да бъде преместена в раздела "В тяхна памет ".Причината поради ,която искам това е ,че тя беше посветена на едно много специално за мен четириного -кучето Лиза .Тя почина ,а без нея на този свят то вече принадлежи в другият раздел с друго предназначение -да опази паметта на едно от най-чистите и обичани същества..

Благодаря предаврително