от Brutal_Barbie » Пет Юли 16, 2010 10:51 pm
25.4.2005-паметния ден..последния..шибания ден,заради,който,сега съм такава..
Къде си ти :?
Къде си ;?
Защо вече не те виждам ;?
Защо ;?
Защо съдбата бе така жестока да ни раздели..
Едни НЕРАЗДЕЛНИ баща и дъщеря...
Минаха цели 5 годинии..не се върна,ТАТЕ ! !
Защо ;?
...та аз съм още малка за това...
...малка съм да съм отделена от човека,който най-много обичам...
...малка съм да остана без семейство..
Чувствам се някак..различна..
Различна от другитее..вътрешноо..
Едва на 12 ,а всичко от живота опитах..
Никой няма да ме разбере,и никога не съм говорила за това,
но когато плача ВИНАГИ плача за тебе...
Знам,че си още ТУК..
в
сърцето си ми,тате,винаги ще си там..
Иска ми се никога да не беше тръгвал,
ако можех да върна времето назад нямаше да стане такаа..нямаше,тате,нямаше ! !
Липсват ми белите,които правехме,а мама ни викаше..
липсва ми ръката ти..
липсва ми гласа тии.
Детските спомени...едно неизживяно детство...
Защо на мен,тате ;?
Сърцето ми ще се спука от тъга !
..каааааааааааааакк искам да се върнеш,тате...
ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО !!!
п.п..не е станало като стих знамм..се таяя..имах нужда да си го излея..
Последна промяна
Brutal_Barbie на Пет Юли 16, 2010 10:53 pm, променена общо 1 път
Когато едно нещо не се цени,то се губи...