Седя си аз на една пейка сама.
При мене идва някаква жена.
Пита ме:
-Искаш ли да дойдеш с мен в един чудесен свят.
Отвърнах й :
-Искам,да!
Отиваме ние там и що да видя:
Навсякъде бонбони,всеки носи корона.Всеки сам на себе си е цар.
Всички при мене дойдоха и ми дадоха някакъв дар.
Това беше едно прекрасно кутре,то говореше.
Козината му беше златиста,
а по ушите му имаше мъниста.
Прибирам се у нас,
викнах с всичкия си глас:
-Мамо,тате вижте какво си имам.
-Мило дете,това е най-обикновено кутре.
И така разбрах ,
че сънувала съм всичко това,
всички тези чудеса.
На пейката сигурно съм заспала,
и тази жена кученцето ми е дала.
Ужасно е,нали

Even death can't cure an idiot.