Предпочитат дълбините по време на отлив,когато водата е максимално затоплена от екваториалното слънце.Младите се плискат в плитчините,а по-възрастните отплуват далече от брега,за да намерят изобилие от вкусни водорасли - единствената храна на тези животни.Забавно е,че мъжките отплуват много по-далече от женските.
На дъното се държат с нокти за камъните,откъсват растенията със зъби,движат ги като ножици.Когато се нахранят достатъчно,игуаните излизат на сушата,за да отпочинат и да се стоплят,защото под водата кръвта влиза само в жизнено важните органи.
Морските влечуги могат да задържат дъха си за един час,лесно можем да си представим,как крайниците им замръзват,защото по време на плуване остават неподвижни.
По скалите морските игуани дори се катерят едни върху други,за да са по-близо до слънцето.За да се затоплят им помага черната окраска,която при възрастните мъжки по време на брачния период става тухлено-червена.
Тези красавци веднага стават забележими сред огромната тълпа от сродниците,събрани заедно,защото дължината на телата им е не по-малка от пет метра,половината от която се намира на сплеснатите страни на греблообразната опашка.
Възрастния мъжки заема собствена територия,на която се намира личния му харем,и не позволява на съперниците да се приближават.Ако някой посмее да се приближи много близо,главата на семейството се бие с него.
В началото противниците поклащат глави от горе надолу,което говори за силното недоволство и крайна възбуда,а след това,извиват гръб,блъскат чела,опитват се да избутат врага от скалата.
Женските също трябва да се бият помежду си.Това е така,защото те снасят яйцата в плитки ями,изкопани с предните лапи в пясъка.И тъй като меката почва на скалистите острови е малко,женските,за да снесат своите 3 яйца,не пускат съперниците си на това място.След известно време се появяват малките гущерчета,размерите на които в бъдеще зависят от количеството на храната.
При морските игуани няма подкожни мазнини,които позволяват на много видове животни да оцелеят в неблагоприятни условия.Те са се изхитрили да изработят своя система през периода на гладуване: растежа на тези влечуги не просто спира,а отива встрани "свива се".
Подводните влечуги са способни да намаляват дължината на телата си с 20% и да я поддържат в продължение на две години.Губейки и само един сантиметър се повишава шанса им да оцелеят с 10%.Това е особено забележимо при големите животни.Когато храната стане достатъчно,те отново възвръщат предишните си размери.
Още една интересна особеност на морските игуани е способността им да кихат- по този начин те се отървават от излишните соли в организма.
http://www.zoopicture.ru/morskie-iguany/
превод:meri
