Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Пастьорелоза при зайците

Пастьорелоза при зайците

Мнениеот meri » Пет Апр 20, 2012 10:29 pm

Пастъорелозата е широко разпространена по зайците.

Причинителя е факултативно патогенна бактерия,която сапрофитира бурху лигавицата на горните дихателни пътища. Поради това , че заиците са нормални бацилоносители ,съществува и тясна зависимост между резистентноста на организма и вирулентноста на причинителя ,в следствие на което се дължат и тжърде разнообразни форми на това заболяване. Най често се среща хроничната формана пастъорелозата – Ифекциозна хрема (Ринит).

Заболяването има ензоотичен характер и е свурзано с лошите зоохигиенни условия на отглеждане и непълноценно хранене.

Исторически данни. За пръв път пастъорелозата по зайците е била описана от Haffky (1881) като септицемия по зайците.Webstre (1924-1927) е

Описал подробно епизоотологията и патогенезата на заболяването .

Сахаров и Ковачевски (1937) установили , че маститът при зайците се явява

В някои случаи като една от формите на пастъорелозата.

Разпространение.Пастъорелозата е повсеместно разпространена .

У нас също така се среща в много зайцевъдни ферми. Наблюдавана е като ензоотия в заицевъдните ферми на ТКЗС в с. Огняново през 1959г., в ТКЗС в село

Бистрица през 1961г. и другаде.

Етология.Причинителя на пастъорелозата по зайците е Pasteurella cuniculiseptica (Bact. Lepisepticum).Той има овоидна или кокообразна форма с

Изразена биполярност ,която обаче се наблюдава само в натривки от култури.

Расте върху обикновени хранителни среди . Развива се както при аеробни , така и при анаеробни условия. Пастъорелите причиняват ферментиране на захарозата и по това се различават от салмонелите , а не предизвикват ферментация на лактозата и по това се различават от Bact. Coli; по Грам се боядисват отрицателно.

Пастъорелите са неподвижни.Изолираните често пъти при ринита Bact. Bronchisepticum, Micrococcus catarrhalis, стафилококи и др.трябва да се считат като вторични , усложняващи инфекцията причинители.Заразните причинители се намират в кръвта и тъканите на болното животно.

Устойчивост.Пасьорелите са слабо устойчиви.Пряката слънчева светлина ги убива за 2-3 минути .При обикновено изсушаване се инактивират за 2-3 дни.

В кръвта и фекалиите се запазват до 10 дни ,в студена вода –до15 дни,а в почвата –

До 1-3 месеца.В трупове остават патогенни до 3 месеца.

От дезинфектантите добре ги обезвредяват 0,5-1%-ов разтвор на хлорна вар и 2%-ов разтвор на креолин или формалин за 3мин. И 10%-ов разтвор на варно мляко – за 4-5 минути.

Епизоотологични особености. Пастьорелозата има изтъкнат сезонен характер ,поради което болестта избухва при рязка промяна на времето , както и с

Настъпване на есента. През лятото заболяемостта е едва 20% ,а през септември и

Октомври достига 50-60%,като намалява през зимата.При положение обаче ,

Че през зимата се появяват резки температурни колебания ,смуртността се повишава.От особено значение е резистентността на организма на животното.

Всяко намаляване устойчивостта на организма води до клинично проявяване на пастьорелозата.Това става при лоши зоохигиенни условия на отглеждане (тъмни , влажни,лошо проветрени помещения),непълноценно хранене,тежки изморителни транспорти,прегряване,простуда и др.

Заболяването се явява най-напред при слабо устойчиви зайци, но по-късно обхваща и напълно здравите и добре охранени животни.Бацилоносителството играе голяма роля за появата на пастьорелозна ензоотия .При изследване на секрети от здрави зайци някои автори са намерили , че бацилоносителството се движи от 35 до 70%.

Начини на заразяване.Заразяването става главно по дихателен път , т.е. пастьорелозата е капчеста инфекция.Причинителите се предават чрез пръски при кихане и кашлица.аинфекцията може обаче да се предизвика и Per Os при настъпили лезии на чревния епител от глистни инвазии .Кръвосмучещи насекоми могат също така да играят известна роля при разпространението на инфекцията.

Източник на заразното начало са инвентарните предмети: хранилки,поилки,метли,лопати и др. Най-голяма роля обаче играят бацилоносителите.

Клинична картина.Инкубационният период се движи от 24 1аса до 1-2 седмици.Особено тежко се развива болестта при лабораторните зайци и елитните породи.Пастьорелозата протича в 3 форми:акутна субакутна и хронична.

Акутна форма.Заболяването протича обикновенно много бързо ,понякога мълниеносно.Здравите до вечерта зайци биват намирани често пъти на сутринта умрели.Още в пурвите часове на заболяването телесната температура се покачва над 40C , а понякога до 41.Животните умират при прогресивно настъпваща слабост.Още в самото начало зайците нямат апетит и са омърлушени.Появяват се изтечения от носа и диярия.Дишането е затруднено и повърхностно.Болните умират за 1-2 дни.

Субакутна форма.Тя се среща много рядко .Тази форма обикновено настъпва при намаляване устойчивостта на организма на хронично болните от пастьорелоза зайци.Тя се характеризира с явления на бронхопневмония.Телесната температура в началото е повишена,а в последствие става субнормална.Дишането е е ускорено и затруднено.При аускултация се чуват хрипове. Заболяването е придружено със слизесто-гнойни изте4ения от носа. Понякога се явява и диария.

Хронична форма.Тя е най-често срещаща се форма на пастьорелозата.Характерен клиничен симптом са слизесто-гнойните изтечения от носа,поради което тази форма е означена в по-старите ръководства като Инфекциозен Ринит.В началото на заболяването носните изтечения са слизести,а по-късно стават гнойни.Те засъхват около двете крила на носа ,като образуват кора,която затруднява дишането.Болните зайци се мъчат да премахнат корите около носа си с предните лапи,при коетоги зацапват и по този начин пренасят причинителя върху конюнктивата.Появява се кератоконюнктивит,който миже да доведе до пълно ослепяване.От очите изтича гноен секрет,който полепва около окото.Космите опадват.Конюнктивата е силно зачервена ,клепачите-подути.

Като усложение при хроничната форма се явява пневмония ,плевропневмония,абсцеси по различни части на тялото и възпаление на ухото.

Като усложнение на отита миже да се развие Енцефалит.Възпалението на средното и вътрешното ухосе манифестира клинично чрез извиване на главата към възпаленото ухо.

Ходът на болестта при хроничната форма на пастьорелозата се характеризира с голяма променчивост.Той е свързан с климатичните и сезонните колебания, както и с резистентността на болното животно.Общото състояние се влошава само при тежките форми на хроничната пастьорелоза,сжързани с услолжнения та,докато при по-леко протичащите случаи апетитът е запазен и общото състояние е добро.

Патологични изменения.При Акутната форма на пастьорелозата се наблюдава ясно изразена хеморагична диатеза.Освен това белите дробове са хиперимирании едематирани.В белодробната тъкан се срещат тъмночервени, жълти и сиви петна вследствие на развитие на крупозна пневмония,Срещат се и некротични огнища.Много често плеврата се намира сраснала със серозата на гръдната кухина или на перикарда вследствие на плеврит или перикардит.В гръдната кухина се намира хеморагичен ексудат. В коремната кухина се среща увеличено количество асцитна течност.,често пъти хеморагична.Често се срещат абсцеси,локализирани по различни части на трупа.

При субакутната форма измененията са главно в гръдната кухина.Трахеята и бронхите са едематизирани и изпълнени със слизесто-гнойно съдържание.При бронхопнежмония в белите дробове се намират множество жълти или сивожълти огнища ,пазпръснати по цялата повърхност ,особено в горните части.Тези огнища магат да бъдат слети на по-голяма повърхност и да обхващат сели дялове на белия дроб.При лабораторна пневмония се наблюдава фибринозни облагания по белите дробове и изобилен ексудат .Често се наблюдава плеврит.Понякога се намира абсцеси в белодробната тъкан. Вкоремната кухина се срещат патологоанатомични изменения както при хроничната пастьорелоза.

При хроничната форма измененията се локализират главно в носната кухина и Regio olfactoria.Лигавицата на носната кухина е силно хиперемирана и цианотична. По епитела се среща брадавичести разраствания,ерозии и мацерации.При гнойния ринит лигавицата е покрита с гноен жълтозелен секрет.Около носа се намират изсъхнали корички от секрета . В коремната кухина в по-редки случаи ,свързани с усложнения,се наблюдава перитонит.Черния дроб и бъбреците са с по-светъл цвят и трошлива консистенция вследствие на настъпила паренхиматозна дистрофия.Далакът е увеличен.

Диагноза и Деференциална диагноза.Клиничната диагноза при пастьорелозата се поставя трудно поради нехарактерните симптоми.Измененията в белите дробове и стомашно-чревния канал се срещат и при много други заболявания,поради което не могат да бъдат сигурен критерий за поставяне на точна диагноза.

Следсмъртно диагнозата се поставя по-сигурно чрез патохистологично и бактериологочно изследванеи по патологоанатомични изменения(характерни нарушения по горните дихателни пътища и червата с нарушена хеморагична диатеза).

Пастьорелозата трябва да се диференцираот псевдотуберколозата ,пневмомикозата и стронгилидната пневмония.От тях може да бъде разграничена само по етиологичен път чрез лабораторно изследване.Положителна бактериологична находка за пастьорели в белите дробове не е още показател за поставяне на окончателна диагноза.Необходимо е изолираните причинители да бъдат испитани биологичноотносно тяхната вирулентност върху опитни животни(бели мишки,зайци).

Имунитет.Имунитетът при пастьорелозата по зайците е нестерилен.

Новородените зайчета през бозайния период са резистентнипо отношение на инфекцията поради нормални антипастьорелозни имунни тела в майчиното мляко.С цел да проверят видовата и породната устойчивост на отделните породи зайци Сахарож и Истумин са заразили инграназално зайци от различни породии установяват, че разликав устойчивостта им не е имало.

Проведени са опити за активна имунизация на зайци.Наблюдавано е било ,4е при активно имунизираните титърът на аглутинините е бил1:500 до 1:10000, докато при контролната група от нормални бацилоносители титърът е бил1:50 до 1:100.Ваксинираните със жива ваксина са дали по-добър имунитет,от колкото тези,ваксинирани с убита ваксина.

Терапия.Добри резултати при лекуването на пастьорелозата са постигнати с терамицин и биомицинв доза 20мг на 1кг ж.т.,приложен мускулно в интервал от 16 до 20 часа, заедно с бивалентен хиперимунен серум срещу хеморагична септицемия по свинете или кокошки по 6мл на 1кг ж.т.,приложен подкожно в интервал 8-10 часа.Антибиотиците трябва да се прилагат заедно със серума ,тъй като последния приложен поотделно,не дава задоволителни резултати.Терамицинът и биомицинът не трябва да се прилагат пожече от 2 дни подред,тъй като предизвикват диария.

Лекуването може да се проведе също и със Сулфамиди:Сулфатиацол,Марбадал,приложен Per Os в доза 0,15 на 1кг ж.т.

Зоопрофилактични мерки.Основно профилактично мероприятие при пастьорелоза е подобряването на режима на гледане и хранене.В дажбите трябва да бъдат застъпени фуражи, богати на витамин А (моркови ,люцерна , зелена трева и др.)Зайците трябва да се отглеждат в помещения, отговарящи на всички зоохигиенни изисквания. Важен момент в предпазването от пастьорелоза е навременното отделяне на отбитите новородени зайчета.Последните притежават известна резистентност през бозайния период ,обаче след прекрътяването му стават силно възприемчиви . Възрасните зайци са до 70% бацилоносители , поради което ,ако зайчетата се отглеждат в едни и същи клетки с тях , има опасност от избухване на ензоотия.

Ценнен метод за откриване на скритите бацилоносители представлява провокация с 0,1 до 0,2%-ов разтвор на брилянтгрюн , който се вкарва със спринцовка в носа в доза 0,2 мл.При бацилоносителите се явява слизесто-гноен ринит ,докато при стерилните зайци този ефект не се получава.

Всички новопостъпили зайци се поставят под 20-дневна карантина. При най-малко съмнение за пастзорелоза – слизесто-гнойно изтечения от носа ,конюнкитив ,абцеси и пр.-веднага се предприема изолация и болните се лекуват.При случаи на усложнения по-добре е да се убият болните ,тъй като при тях лекуването е без резултат.

При появата и констатирането на заболяването цялата зайцевъдна ферма се поставя под карантина . Забранява се внасянето и изнасянето на зайци и продукти от тях –вълна , кожи и месо.Провеждат се текущи дезинфекщи дезинфекции през 2-3 дни . Зайците се имунизират пасивно с бивалентен серум в доза 4мг ж. Т.

Карантинните мерки се вдигат 20 дни след последния случай на преболедуване или умиране и след провеждане на заключителна дезинфекция . След пълното прекратяване на заболяването зайците може да бъдат ваксинирани с шок-ваксина.

http://agronet.bg/community/blog/pastyo ... tzite.html
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10369
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Пастьорелоза при зайците

Мнениеот Милето » Вто Май 08, 2012 1:35 pm

Знаете ли дали тази ваксина е част от обичайното ваксиниране на зайчето? Или трябва специално да се поиска да бъде ваксинирано?

Чета, че ваксината не дава 100 процентова защита. Така ли е, или не съм разбрала правилно текста?
Аватар
Милето
В ятото
 
Мнения: 160
Регистриран на: Пон Мар 26, 2012 9:33 am

Re: Пастьорелоза при зайците

Мнениеот meri » Вто Май 08, 2012 1:47 pm

Не е ,ваксинират се за миксоматоза и вирусна хеморагична болест.Попитай ветеринаря си,аз не знам. :ab:
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10369
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Пастьорелоза при зайците

Мнениеот Anett » Пет Юни 22, 2012 5:50 pm

В България зайците не се ваксинират за Пастьорелоза. Една от причините е, както Милето спомена спорният им ефект. Болестта за съжаление има доста разновидности и степени на тежест. Единственият начин е да се борим превантивно, като се слагат специални прахчета във водата на зайчето през няколко месеца. Какви прахчета, как и кога ветеринарят ще каже.
Господ е Пастир мой;няма да остана в нужда.На зелени пасбища ме успокоява;при тихи води ме завежда.Освежава душата ми....
Anett
Животинче с въпрос
 
Мнения: 33
Регистриран на: Сря Мар 21, 2012 10:05 pm


Назад към Гризачи