Да споделим :)- историята на нашите животни

[Jordanka]

Всички,които четат темата за Рая вече я познават.За останалите,Рая е почти на 9 месеца,порода бигъл,само Бог знае колко е чистокръвна
Но ето и историята за това защо,как и от къде я взехме.
Сина ми имаше рожден ден,петия,бяхме му обещали кученце и решихме,че вече е достатъчно голям за него.Започнаха дискусии за порода и от къде да го вземем.И както се случва с повечето купувачи на кучета,прочетохме обява в Продавалник за бигъл,последния останал,на изключително ниска цена,понеже било женско на почти три месеца и мноооого дребна.
Та отидохме да я видим.....и изпаднахме в ШОК!
На заградено място,не повече от 4х4 в малки клетчици,имаше повече от 20 кучета,от порода до ПОРОДА,които се въртяха като пумпали,в опит да привлекат вниманието ни.Една от клетките обаче,малко в страни от другите,имаше ниска набързо схлупена къщурка,от която се подаваше мръсна бяла лапа.....
Заведоха ни до клетката и още един ШОК.От вътре излезе възпълнизка,трудно подвижна и леко поклащаща се - майката на Рая.След нея се подаде най-сладката малка муцунка,която някога бях виждала
И до тук с останахме,кутрето беше толкова оплашено от лая на другите кучета,че освен муцунката си,не посмя да покаже нищо друго.Та,влезе собственика на майка й,зарови ръце до лакти в къщурката и я провлачи към вратичката за един крак
Не бях виждала по дребно,слабо,мръсно и оплашено същество до този момент!Дори в ръцете му забелязахме как задницата й се тресеше от страх.Мъжът буквално ми я метна в ръцете,гепи парите от ръцете на мъжа ми и измрънка едно "Честито",все едно ни беше продал чифт обувки.
Ни звук ни стон през целия път до дома,просто лежеше на седалката и гледаше тъжно с влажен поглед на някъде...Никога не бях виждала бигъл на живо,но от снимките и информацията в интернер,повечето бяха или черно бяло или бяло с кафяво.Рая беше черно и мръсно бяло.....ДА ДА АМА НЕ!
Когато се прибрахме й теглихме дълга топла вана,а тя стоеше мирно,все едно сме я наказали,стана ми жал за нея и отначало си помислих,че просто майка й страшно й липсва.Извадих я от водата и ИЗНЕНАДАААААА!Най-красивата смесица от черно,бяло и нежно кафяво,която съм виждала.Сладка кафява маска обграждаше очите и меките й ушички,черната жилетчица перфектно контрастираше с нежната бяла ризка по корема и задницата й,перфекто разделената на две черно и бяло опашка.Малки перфектно кръгл точици в черно и кафевя по коремчето й...
И се влюбихме!!!!
И с любовта дойдоха проблемите,отказа да яде,на следващияден отидохме на ветеринар,да я прегледат,да подпечатат паспорта й и т.н. Оказа се че е лошо настинала,така се започна едноседмичното ни лечение.Минаха няколко дни от началото на лечението й и тя започна да се "усмихва".Уникалните й бели надминаваха всичките ни очаквания.Изобретателността й надминаваше и най-смелите ни фантазии.Любовта й към нас също.
Това е моята Рая,сега е на почти 9 месеца и е щастлива,тихото кученце,което не знаехме че може да лае,извива глас дори над съседската овчарка.
Идеята ми за тази тема е,който иска да сподели историята за това как и защо е взел любимеца си,или да сподели някоя забавна история,дори шокиращо откритие за животните в живота си.
Дано съмулучила правилното място за темата.

[meri]

Това е жалката история на развъждачеството и печалбарството....
За жалост много хора се сблъскват с тези проблеми, купуват за по-евтино и след това, ето ти проблемите.
Малко се отклоних, но не се сдържах. А темата е чудесна и я преместих на точното й място.

[Jordanka]

Вярно е,някой наши познати още се опитват да ни разубедят да отложим кастрирането на Рая до след второто или третото й котило.За щастие,никой от семейството ми не е съгласен да я тормози по този начин
И благодаря :)

[Bamo]

И аз прочетох темата и виждам, че много си обичаш кучето. Но според мен и кастрацията си е вид тормоз. В природата такова нещо няма. Не ми е ясно - тази порода кучета търсят ли се? Ако е така - ще можеш лесно да ги раздадеш - да ги отделиш от майката им, също както Рая беше отвлечена и да ги раздадеш. Не те критикувам, само го казвам, за да си дадат хората сметка, че е по-добре да се осинови животно, отколкото да се купи. Твоята история е доказателство защо това е така. А най-доброто е, животните да не живеят в човешкото общество - тогава няма да има кастрация, няма да има отвличане, няма да има тормоз над тях.

[meri]

Пак се отклонявам, но няма да ми се сърдиш.
Бамо, не може да препоръчваш осиновяване, да пишеш, че животните не трябвало да се взимат от там, където се подкрепя индустрията, каквото е точно това развъждачество, и същевременно да казваш, че кастрацията не я препоръчваш. Аз пък да ти кажа, това е най-хуманното и добро решение за кучето. Всичките ми кучета(мъжки, женски) са кастрирани и нищо им няма....но това е друга тема, която може да се дискутира в съответната тема. Животните за осиновяване не падат от небето.... Повечето от тях са плод на нежелани чифтосвания, и изоставени. Ако кастрираха домашните си кучета/котки и т.н. нямаше да има толкова много. Така се озовават в зоомагазините...например.
Много са малко хората, които ги подаряват, защото не могат да се грижат за тях поради някакви причини....единици са.

Моето сегашно куче, беше дете на домашно куче, но със сестричката си се озоваха изхвърлени под един фургон. Това ли да толерирам или кастрацията? Вече 8 години си живее кастрирана и е едно много щастливо и добре гледано куче...
Изобщо не искам темата да се превръща в спорове за кастрации или друго. Животните, по-точно кучетата са одомашнени отдавна, те не са диви животни....че да не живеят с нас.

[meri]

Моето куче, което вече е на 8 години се е родило в семейство, което вероятно е обичало майката, която незнайно защо е заплодена или изпусната, както често се случва. И накрая, когато се родили кученцата, нямало какво да ги правят, решили да се отърват от тях.Кученцата бяха на 2 месеца,озовали се изведнъж навън, самотни, гладни, уплашени. И премръзнали...беше месец април, но студен и дъждовен. "Добри хора"....защото не бяха такива, ги хранели с кокали и какви ли не боклуци, защото хората смятат, че това са прасета и щом са на улицата, могат да ядат всичко. Когато я взехме, а това стана след смъртта на Бари, куче измъчено от болести, някои вродени....защото кой знае как отново е била чифтосвана майката, през целия му живот все беше болен....и бяхме по лекари....
Именно за това, не трябва да се толерира такова развъждачество на животни....
Какъв живот ги очакваше тези кучета, както на повечето малки животни....смърт от глад, сгазени от коли, убити от хората на които пречат.Каква е тяхната вина, че са се оказали на улицата?
Някои имат късмет да си намерят дом, други- не.
В момента кучето ми е на 8 години, кастрирано е, защото никога няма да допусна да се раждат нещастни същества, с идеята да се "радваме " на кученца, които ще раздадем, което е толкова трудно, че дори и невъзможно.
А кастрираното куче....си е чудесен домашен любимец, който с нищо не се различава от останалите.
А кучето ми преди Бари, Лора се казваше, отново изоставено кученце в кашонче беше.... това е, хората така си решават проблемите, вместо да се замислят какво причиняват на животните си.
Имаме и котарак на 2 години, също бездомен, и той беше на 2 месеца, когато го взехме, но поне имаше човек, който се грижеше за майката и я кастрира, за да не ражда повече. Всичките му братя и сестри си намериха дом, но малко са и котките, които имат това щастие. И малко са хората, които осиновяват животни от улицата.....понякога това засяга егото им....тъпотията им, или кой знае какво.....

[meri]

Тъй като разделих мненията, които не бяха по темата, това е мнението на Косето, защото беше общо с другите и го пускам аз
Bamo, след като виждаш, че улиците ни са пълни с бездомни животни и Фейсбук ще експлодира от обяви, как може да посъветваш някого да пуска кучето си да ражда като е разгонено с цел да дава малките за осиновяване? Има стотици, които се нуждаят от дом.

[Bamo]

[meri]

[zoomaniak]

Дълбоко - Дълбоко навлизаме в джунглата на мечтите за един друг човешки свят.

Но реалността е друга - и боли като живееш в нея

[meri]

Бамо, Ако единствената цел, с която посещаваш този форум е да предизвикваш или обиждаш хората, си има правила на общуване(което няма нищо общо с това, че уж се дразня от чуждо мнение), то те ще бъдат приложени.

[Jordanka]

А защо всички вие не се замислите,че ДО ЕДИН сте прави!
Да Bamo,естествената среда на животните е природата,естествения им начин на живот е природните закони.Но десетки поколения от хора пред нас са ги одомашили,това не е дело само на последните пет поколения от хора.Не можеш да искаш от нас сега,след стотици години,просто ей така да зарежем животните си,само защото ти разбираш ли си решил да ни даваш уроци по история на животинския свят.
meri е напълно права за кастрацията от гледна точка на стопанина.Прав си,че това че обичаме любимеца си,съвсем не означава че обичаме животните си като цяло.Но има хора,които ги и обичат!Аз храня със същата храна,с която храня и Рая,още 7 улични кучета.Те имат същия режим на хранене като моята пупинка,давам им същите хапчета за вътрешни паразити,като на Рая,единствената разлика е,че на тях съм им сложила кайшки за бълхи,тъй като нямам възможност на всеки два месеца да давам по 120 лв за капки,като на Рая.
Осиновяването е хубаво,но не е решение за проблема с бездомните животни,тъй като винаги ще има и хора,които "без да искат" са изпуснали животните си,а те от своя страна са се чифтосали с "неправилния" партньор.Слагам кавички,защото предполагам не съм единствената чувала за опити за създаване на нова порода животно,която,разбираш ли,не се е получила и мъниците се озовават захвърлени в чували и кашончета на някъде.Аз лично съм спасявала кученца в чувал метнати в реката,защото не са били "сполучлива" порода.Сега те имат чудесни домове и любящи стопани,И СА КАСТРИРАНИ!
А и как разбираш,че едно животно е щастливо?
Рая получава внимание от цялото ни семейство,чистите игри с 5 годишния ми син,изпълнени с бясно тичане,борба и въргаляне.Нежната игра с мен,галенето по коремчето,чесането зад ухото и ресането с гребен,спокойствието на излежаването,докато я галя по цялата й дължина...Сериозното внимание на мъжа ми,който я нарича "буболина",но като всеки мъж радоста му стига само колкото да й метне по някоя и друга пръчка и да я почеше по врата.
Храни се с висок клас храна,пие дестилирана вода,не е вързана,има си заграждение,голямо колкото спалнята ми,близо 15 квадрата.Това достатъчно място ли е за едно 14 килограмово куче.Дали е щастлива от факта,че стопаните й изадат в истерия само заради това че е кихнала и викат ветеринар,недай си Боже е настинала?Дали я прави щастлива това,че получава толкова грижи?
Събуди се бе човек,замисли се малко,да животно е,но има ли по различни нужди от теб,мен или някое дете?
За домашното куче не е ли щастие да му се порадваш,не усеща ли любовта ти интуитивно,когато го приближиш?Мислиш ли,че за кучето има значение цената на храната или играчката му?Мислиш ли че за него,свикнало да се храни от човешката ръка,важат природните закони,като за вълците?
Против кастрацията си и говориш за родителска любов,а знаеш ли изобщо нещо за животинската психология?Майка се чифтосва със син,дъщерята с баща си.
Кучетата не са като вълците,имат Алфа,но след него няма нищо,освен кучета,няма роднински връзки,няма братовчеди,важното е само кой е по-силния,и точно затова той е водач!
Не можем да изкореним индустрията в България,защото законите за животни още не са развити до такава степен.Има някакви там измислени от типа на каква площ е ннужда за да обитава еди колко си килограма животно и тем подобни дивотии.Но регистрацията им не е задължителна като в САЩ например,на нкого не му пука,че след като кучето ти се е изходило в тревата не си почистил,на никого не му дреме,че си си купил питбул и си го затворил в мазето,без да го храниш и пойш и го биеш с пръчка денонощно,за да стане зло,а след това си го пуснал срещу не по-малко зло куче,само защото разбраш ли,е весело да ги гледаме как се бият!
Това се получава,защото майката и бащата не са били кастрирани,а новият собственик,на евентуално подобрената порода е чист идиот.
Така че,не коментирай хуманноста на кастрацията.
И ако нямаш какво да кажеш по ТЕМАТА от заглавието,то напиши си своя и спри да обиждаш и осъждаш хора,които определено разбират от животни повече от теб!

[meri]

Сигурно трябва да кажа на котарака какво губи, щом не може да излиза навън да забива мацки, и там да го пребие някой друг котарак, да го сгази кола или да бъде убит от "любител на котки". А аз взех, че го кастрирах и прекъснах това, и сега само на прозореца седи "горкия".
А кучето, колко щеше да му е хубаво да си роди 10 пъти най-малко, и да изпосталее до толкова, че няма да има сили да изпроси коричка хляб след последния ритник на някой любител на кучета. И да й кажа колко е хубаво, когато гледаш как кученцата ти умират сгазени, от глад, студ и т.н.
И да "изпита радостта от майчинството", защото някои смятат, че това е човек, не куче.
Кучето и котката могат да си живеят чудесно без топки, матка и яйчници. Те не могат да си обясняват нещата по човешки, инстинкти и нищо повече. Самият процес на заплождане, раждане и грижа за потомството не е най-хубавото нещо на света. Да не говорим, когато нещо се обърка и не протече както трябва, не само тревогите на човека са важни, а болката която изпитва животното, понякога се налага операция при раждане, има смърт на потомството или майката, може да се случи какво ли не.... и не всичко винаги е чудесно. Аз не виждам каква радост е за животното и каква е любовта на стопанина, ако му причини всичко това.....
Да, и кастрацията е операция, но под упойка, животното не го боли и се възстановява бързо, а след ражданията не е така, които не са и еднократни, жаждата на човека е неутолима....

А животните, които раждат, не го правят с желание и любов към майчинството, а защото така ИСКА ЧОВЕКА, КОЙТО ГИ КАРА ДА РАЖДАТ, ДА РАЖДАТ....за да печели.
Така мисля аз.....а кучето и котката си живеят чудесно без да ги е грижа за каквото и да било, нали имат пълен корем, топло легло и деца да си играят с тях(а кучето ми обича всичко живо, от хора до животни).
Не трябва да приписваме човешки черти на животните, не трябва да смятаме, че не живеят добре при нас, и че мястото им е навън на улицата при глада, студа и неволите.
Не говорим за тези, които ги използват, за да печелят....не говорим за тези, които ги убиват по жесток начин.
Защото живота на улицата е това, всекидневно оцеляване от всичко и всички....
На това не се вика хубав живот, по-добре кастриран и в дом, отколкото това.....
Колко е хубаво, когато погледнеш в очите на животното и видиш онова блаженство и спокойствие, които ги няма на улицата...
Обичта,която изпитваш прегръщайки твоя най-добър приятел, който също те прегръща и целува без да му пука дали си го водил на кастрация и да те пита :защо го правиш?
Те обичат безвъзвратно и преданно, дори когато човека не го заслужава...
Само като ги погледна как спят, колко са спокойни....сърцето ми прелива не само от любов, това не може да опише с думи....

[anych]

Ако питаме някои хора май най-добрия вариант е да пуснем всичките си животни на свобода.... Хм, какво ли ще стане тогава... А защо и ни е не излезем от апартаментите и да живеем на вън... Моите уважения, но темата е съвсем друга, Бамбо мисля, че вече всички научихме твоето мнение, чудя се защо влизаш и пишеш по всички теми едно и също... Разбрахме вече какво мислиш, не го повтаряй навсякъде и непрекъснато, особено като виждаш какви отрицателни емоции прехвърляш във всички теми.

Както и да е и аз се отклоних от темата. Jordanka качи някоя и друга снимка на Рая, интересно ми е да я видя.
Моята история не е толкова интересна, но нека и аз споделя за моя бигъл Бари. Взех го на 40 дена, беше най-сладкото куче, което бях виждала. Ех, а този тъжен поглед може да разтопи всяко сърце, въпреки че вече е на 6г. погледа си е останал.


Много умни животни са, обича да се гушка и да яде, ама много да яде. Няма такова лакомо животно като бигъла. А за белите в къщи, просто няма смисъл да говоря. Когато беше малък бяхме на разходка в парка и по едно време гледам Бари започва да търчи в кръг и да издава звуци между истерично лаене и скимтене... Изкарах си акъла, помислих че го е ужилила оса или някоя такава животинка, а то какво се оказа - Бари просто си тича в кръг и си издавя странни звуци от кеф Още е същия когато сме на вилата и му мятаме лакомства от терасата, а той търчи по стълбите към поляната да не би някой да му ги вземе и си говори. Просто не мога с думи да ги опиша, умираме от смях с него.


Спи точно като човек, задължително трябва да има възглавница, иначе не му е удобно, а когато вече е изморен най-обича да застане някъде и да гледа и слуша звуците навън.


С една дума, щастливо куче.

[Bamo]

Разбирам това което казвате. С повечето неща съм съгласен. Опитайте се да разберете това което пиша и аз.

Не знам какво е в главата на едно животно, как стои света там. Иначе да, ето едно куче, вие разбирате повече от мен - какво казва езикът на тялото? Има ли някакви чувства или нещо, изпитва ли нещо - радост или съжаление от това че не е кастрирано, нещо, знам ли и аз какво, все пак не разбирам? Вие ми кажете https://www.youtube.com/watch?v=17XswmcJy-Q или тук https://www.youtube.com/watch?v=9Ena_ktPaU0


anych, как е захарната катерица? Изфука ли се вече пред приятелите, че я имаш?
Съвсем по темата си пиша. Нали да споделим? Защо не ми даваш да споделям?

[anych]

Не, че не давам да споделяш, всеки има право на мнение, това е факт. Просто пишеш отрицателни неща и скапваш настроението на хората. Веднъж мисля, че бях казала - това е живота, няма да се промени нищо спрямо животните, ще продължават да се продават, ще продължават да се изхвърлят на улицата, ще продължават да се осиновяват. Просто човек трябва да се постарае да извлече положителните неща и да дари животинките с грижа, любов и топлина от която предполагаме имат нужда. Аз поне се старая да разсъждавам така. Мисля, че и ти имаш животинка и се стараеш да и дадеш това от което има нужда, нали така? Хората в този форум правят същото, дават това което зависи от тях на животните, всички други негативни мнения мисля, че са излишни, да има ги, но мисля, че на този етап няма да можем да ги променим.
Благодаря, че попита за катеричката, по натам ще се включа и с темата за нея

[meri]

Кучетата с име Бари, са най- най.....
Моето предишно куче се казваше така. И очаквам тема за него в представяне кучета....разказваш чудесно.
Бамо, нали не питаш за катеричката, за да се караш, че е в клетка, а не на свобода.

[Jordanka]

Бамо,виж заглавието на темичката и освен ако не си решил да осиновиш животните по цял свят,то тогава си се отклонил от темана.Разбрах че имаш зайче,ето това ни сподели покажи ни го,че и ние да му се порадваме.
Чудесен бигъл,че и със силно име
Това е първата снимка на Рая за паспорта й и е на заветните 3 месеца
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Ето така спеше като бебок,същия мечок й е в къщичката дори сега,когато вече е в заграждение на двора:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Сега вече е на почти 9 месеца и е напълно развита,49см и цели 13,900 кг :)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Има си нейна темичка ако искаш да видиш повече снимки,казва се "Моята Рая"

[Jordanka]

Ето и една забавна история,за която се сетих сега.Веднъж ни се наложи да оставим Рая сама,всеки собственик на бигъл знае колко сладко разрушителни могат да бъдат те,ако ги оставиш дори за 5 минутки без надзор
Та прибраме се ние и още от улицата ми направи впечатление,че пердетата в спалнята ми ги няма,но си помислих,че просто съм ги дръпнала да влезе светлина и съм ги забравила.Да да ама НЕ!
Отварям аз вратата и пълен шок
От вратата,по целия под,леглата,дори по секцията,къде по-малки,къде по-големи парчета от пердетата ми.Мисля че за няколко минути изпаднах в нещо като будна кома,след като се окопитих,запретнах ръкави и започнах да ги събирам,като се успокоявах с мисълта,че така и така бях решила вече да ги сменям.Събрах парченцата плат и ми причерня.....
Рая явно е решила да направи опит да излезе навън,и по затворнически е започнала да копае.....В СТЕНАТА!!!!!!!!!
Купчинката мазилка и тухла беше толкова голяма,че се притесних да не е стигнала чак до другата страна.За щастие се е отказала,когато е стигнала до изолацията
Но след като почистих и й се скарах,при което тя ме гледаше с онзи,напълно неповторим,абсолютно разбиващ гнева ми на милиони парченца,тъжен,влажен поглед.И след като цели 15 минути едва се сдържах да не я прегърна,защото ходеше по мен умоляваща прошка,е не издържах!Целувките и гушките ни отнеха почти половин час.