![[ca.gif] :ajaweki:](./images/smilies/ca.gif)
Но ето и историята за това защо,как и от къде я взехме.
Сина ми имаше рожден ден,петия,бяхме му обещали кученце и решихме,че вече е достатъчно голям за него.Започнаха дискусии за порода и от къде да го вземем.И както се случва с повечето купувачи на кучета,прочетохме обява в Продавалник за бигъл,последния останал,на изключително ниска цена,понеже било женско на почти три месеца и мноооого дребна.
Та отидохме да я видим.....и изпаднахме в ШОК!
На заградено място,не повече от 4х4 в малки клетчици,имаше повече от 20 кучета,от порода до ПОРОДА,които се въртяха като пумпали,в опит да привлекат вниманието ни.Една от клетките обаче,малко в страни от другите,имаше ниска набързо схлупена къщурка,от която се подаваше мръсна бяла лапа.....
Заведоха ни до клетката и още един ШОК.От вътре излезе възпълнизка,трудно подвижна и леко поклащаща се - майката на Рая.След нея се подаде най-сладката малка муцунка,която някога бях виждала

И до тук с останахме,кутрето беше толкова оплашено от лая на другите кучета,че освен муцунката си,не посмя да покаже нищо друго.Та,влезе собственика на майка й,зарови ръце до лакти в къщурката и я провлачи към вратичката за един крак

Не бях виждала по дребно,слабо,мръсно и оплашено същество до този момент!Дори в ръцете му забелязахме как задницата й се тресеше от страх.Мъжът буквално ми я метна в ръцете,гепи парите от ръцете на мъжа ми и измрънка едно "Честито",все едно ни беше продал чифт обувки.
Ни звук ни стон през целия път до дома,просто лежеше на седалката и гледаше тъжно с влажен поглед на някъде...Никога не бях виждала бигъл на живо,но от снимките и информацията в интернер,повечето бяха или черно бяло или бяло с кафяво.Рая беше черно и мръсно бяло.....ДА ДА АМА НЕ!
Когато се прибрахме й теглихме дълга топла вана,а тя стоеше мирно,все едно сме я наказали,стана ми жал за нея и отначало си помислих,че просто майка й страшно й липсва.Извадих я от водата и ИЗНЕНАДАААААА!Най-красивата смесица от черно,бяло и нежно кафяво,която съм виждала.Сладка кафява маска обграждаше очите и меките й ушички,черната жилетчица перфектно контрастираше с нежната бяла ризка по корема и задницата й,перфекто разделената на две черно и бяло опашка.Малки перфектно кръгл точици в черно и кафевя по коремчето й...
И се влюбихме!!!!
И с любовта дойдоха проблемите,отказа да яде,на следващияден отидохме на ветеринар,да я прегледат,да подпечатат паспорта й и т.н. Оказа се че е лошо настинала,така се започна едноседмичното ни лечение.Минаха няколко дни от началото на лечението й и тя започна да се "усмихва".Уникалните й бели надминаваха всичките ни очаквания.Изобретателността й надминаваше и най-смелите ни фантазии.Любовта й към нас също.
Това е моята Рая,сега е на почти 9 месеца и е щастлива,тихото кученце,което не знаехме че може да лае,извива глас дори над съседската овчарка.
Идеята ми за тази тема е,който иска да сподели историята за това как и защо е взел любимеца си,или да сподели някоя забавна история,дори шокиращо откритие за животните в живота си.
Дано съмулучила правилното място за темата.