
Десанка Максимович е сръбска поетеса, родена в Рабровица на 16 май 1898. Умира в Белград на 11 февруари 1993 г.
Нейното име се нарежда до имена като Ана Ахматова, Багряна, Мистрал. Поезията й е разнолика като балканската й душа - пише за любовта, за войната, за живота на селския човек, за всичко и всички. В поезията й се наблюдава един култ към земята, нейната поезия е напоена с любов и преклонение.
В тази тема ще публикувам някой нейни стихотворения, посветени на любовта й към природата.
На българския пазар има само една нейна книга (откъдето и ще публикувам стиховете) - (съставител и превод - Първан Стефанов)
Ето първото:
ТЪРСЯ МИЛОСТ
За ловните резервати
Милост, царю Душане
за ловните резервати,
с клонак, натежал от гнезда и песни,
за крилата на ястреба,
за подвизите му поднебесни,
за лудориите на глухаря,
за немия заговор на дърветата
преди залез слънце,
за ума на змията,
за гущера, които на припек изгаря,
за топлото мляко на гъбите,
за дивите кошери в гората,
за измамните пънове и светулки,
за ония незрими, безименни твари,
които следят как умира елена -
за дървото, ранено в пазвата,
за пълния месец,
в който куршум се врязва
като в мишена.

Книгата "Търся милост" в оригинал - Тражим помилованье
