от krizzia » Чет Сеп 25, 2008 2:30 pm
Сама се скитах по света,
пребродих планини и океани.
Но чуствах се така сама,
отказвайки на чуждите покани.
Теб търсех под дърво и камък,
без дори да те познавах.
Самотна бях във каменния замък,
но отчаянието си не признавах.
Но днес открих те аз случайно,
ти сам дойде пред моя праг
и вече няма тъй нехайно,
да се разкривам аз пред всеки враг.
И тук,сега,във този час,
изричам мойта вечна клетва -
Безсмъртине не искам аз,
щом няма с мен да си в смъртта!
*********************************************
Ела,чиста съвест,ела,
ела и ти подла мисъл,
елате чуства,разум ела,
да ми покажете има ли смисъл.
Елате спомени,ела тъга,
елате мечти съкровенни,
ела и ти самота,
елате мъдрости свещени.
Елате,съберете се всички,
че имам нужда от утеха.
Песен изпейте ми,волни птички,
за да ми върнете смеха.
Че иде ми да викам и да плача,
виновна съм пред много хора.
Е,хайде,викайте палача
и да се свършва вече зора.
Да спра да мисля и усещам,
да спра да се разкъсвам от вина.
И чакан гост накрая да посрещам,
да се завърне в мене любовта.
Да бъда най-накрая с тебе.
без да съм обвързвана със него.
Да се превърна във невинно бебе,
без амбиции,кураж и празно его.
Да бъдеме щастливи най-накрая,
без да сме виновни пред света,
на болката да дойде края,
да ни облее лъч от светлина.
Ела,чиста съвест,ела,
ела и ти съзнание мръсно
и нека със невидими крила
да полетиме вечер късно.
*********************************************
Когато вътре в себе си надникнеш
с очи затворени широко
и се опиташ с болката да свикнеш,
като я заровиш на дълбоко.
Когато късно вечер те нападнат,
мислите,които се страхуваш да признаеш.
Защитните стени започват да падат
и какво ще стане нататък - не знаеш.
Когато от останалия свят се изолираш
и болките си в себе си покриеш
започваш да бягаш без да спираш,
но и да искаш,няма къде да се скриеш.
И идва време да се спреш и да помислиш,
защо се криеш и страхуваш
И вътре в себе си възможността премисляш,
да продължиш напред и да рискуваш.
Очи е време отново да затвориш
и да се вгледаш в себе си дълбоко,
а после и сърцето си отново да отвориш,
и да се усмихнеш на света широко.
*********************************
Когато тръгнеш смело напред и нагоре,
крачиш уверено и нищо не може да те събори.
Падаш във капани,изкачваш нови върхове,
губейки стари приятели,печелиш нови врагове.
Напред устремена,тичаш през годините,като дете
със сетни сили спираш,щом стигнала си до финала.
Сега е време дъх да си поемеш и да помислиш "На къде?"
Останала си тъй сама във тази празна зала.
Във залата на финалистите,на тъй успелите,
ти смееш се през сълзи,чакайки похвала.
Във тази зала са останали единствено злодеите
и глупаво е да очакваш тяхната възхвала.
Бедното момиче,жал ми е,че падна от високо,
преследвайки големи цели,пропусна малките неща.
Приятелите й я пренебрехнаха така жестоко,
душата й погубена бе от една мечта.
Ще кажете "Не можеш да успееш и да си нещастен",
а аз ще се разплача и ще ви кажа,че грешите.
Аз бях момичето нещастно,поело пътя властен
и ви съветвам,не бягайте безумно след мечтите!