Поезия от мен:

[Чародей]

По желание на Катенцето, която каза, че съм пишел прекрасно, ще покажа някои от стихотворенията си тук:

Най-първото ми :

АЗ МОЛЯ ТЕ - НЕ ОТМИНАВАЙ!
АЗ МОЛЯ ТЕ - ПОСПРИ ЗА МИГ!
И С ДРУГ НЕДЕЙ МЕ НАРАНЯВА,
АЗ МОЛЯ ТЕ СЪС ТОЗИ СТИХ!

Едно от най-хубавите ми :

Не смея да ти кажа аз "Обичам те!",защото слаби думи са за чувството у мен!
Не смея да целуна устните ти пламенни,защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна,прегръдките не ще покажат сладкия ми плен!
ОЧИ ОТ ТВОИТЕ АЗ БЪРЗО ЩЕ ОТВЪРНА,но ще горя,макар отвън да съм студен...
А толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой,един!
И ти да бъдеш моята принцеса,
А аз-твой верен ангел-Херувим!"


Едно от най-последните ми. Адски съжалявам, че е писано за една Мая:

""Сега мълча, но те обичам!
С мълчание в Любов горя...
Без думички сърце обича,
А аз не мога да го спра.
Аз искам ВИНАГИ да имам
Красива, нежна и добра
Магическа, вълшебна дума,
С която аз да те даря!
Но нямам...само тишината
Е моя спътница в нощта
И аз мълча, но в тъмнината
Ти казвам хиляди неща." "

_________

Ако на някой/някоя му/й харесва, ще дам и други!

[_KaTeNcEtO_]

Стихотворенията ти са прекрасни.

[Чародей]

[goldi_]

много са добри. Рядко се срещат мъже с такова сърце

[Чародей]

OЩЕ:

1.
""НЕ виждам толите ти устни,не сещам нежните очи
НЕ правиш нищо да изглежда, че бил съм нежен с теб.Мълчи!
Мълчи и нищо не показвай,немей,не смей да изречеш,
Но,знай,че любовта ни вечна,не можеш ти да отречеш!""
________________________
2.

Навън вали,намокри ни,
Но бяхме аз и ти!
Сега вали и мокри ни
Но няма ни ,уви!

Мокри без дъжд,
Мокри от скръб,
Мокри от звездна шепа прах

Мокри едни,
Мокри сами,
Мокри от пясък,
не скърби...

Недей скърби,защото аз
Скърбя и вместо теб.
Недей плачи,защото аз
Изплаках дъжд за теб!

Сухи сълзи,сухи едни
Сухи и парещи,нали!
Те са от скръб,те са
от път,те са за тебе...Пак вали...


____________

3. Дъждът намокри мойто тяло
Дъждът съблече моята душа
Дъждът изкъпа ме изцяло
Но не отмива в мен греха!

Дъждът е нещото,което
Ще дава живинка на теб!
А мене нека да удави,
И във студа да стана лед!

А после мънички частици,
Които в бодрата зора
Да бъдат твоята росица
Ти-цвете на една душа!

___________

4. Дай ми част от своя мрак
Дай ми малко скръб
Дай ми да не видя пак
Утрото друг път.

Дай ми твоята тъма
Дай ми и забрава
Дай ми ласката добра-
Утре да ме няма!

Беше ме тъй страх от теб
Исках да те няма.
Бягах аз от страх обвзет,
Ти стоеше няма.

Мислех си ,че ти си лоша
Но си ти спасение!
Молех се до късна доба
Да не си видение!

А сега те искам,мила,
Спейки и на път!
Моля те ела,щастлива,
Давам ти се-Смърт!

Името ти е зловещо,
но няма значение.
Щом те искам аз горещо
СМЪРТ,ти си спасение!

[StR]

Брей,че поет се извъди бре.Браво,супер са стихотворенията.Единствената рими,който аз измислям са с псувни

[goldi_]

ох, това последното ме накара да настръхна много.
Защо не си издадеш стихосбирка? Много са добри!

[nority]

Ти все повече ме изумяваш

браво ! много са хубави

[Чародей]

[biillyy]

изключително възействащи творби,възхитена съм!хармонично подбрани словосъчетания,високо ниво на изразните средства,богата речева култура, мислил ли си да ги публикуваш за да станат достояние на повече хора?

[Чародей]

[biillyy]

чесно казано бих се радвала когато напишеш нещо ново да го споделиш тук(ако не е твърде лично разбира се) защото мисля че наистина си заслужават.

[bubetodve]

Много се радвам, че има толкова талантливи хора сред нас!!!
Стихчетата ти са невероятни!!!

[Nadq&Karma]

Пускай в otkrovenia.

[Чародей]

Благодаря на всички!


Ето нещо писано в един автобус, преди няколко дена :

КОГА?
........


Кога една Любов угасва,
Дори в пожар тя да гори?
Кога едно Сърце залязва
И спира, сякаш, да тупти?

Кога една Мечта красива
Умира в пепел от искри?
Кога един Герой загива
След хиляди дела добри?

Кога един Човек престава
Да вярва, че си "само Ти"?
Кога една Звезда голяма
Загасва даже да блести?

Кога? Когато тъмнината,
Студът и хладното лице
Прекършат силно светлината
И топлото, добро Сърце.

Тогаз и Слънцето угасва
И всичко спира да искри.
И виждаш - е било напрзно,
А болката сега цари!

И болката е туй което
Казва как, кога да спрем.
Гледайки с сълзи в небето
на друга да се отдадем.

За да може пак, отново
Да получим Светлина,
Щастие, реално, НОВО
И да има Доброта.

[biillyy]