Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Зайко...

Зайко...

Мнениеот TheLittleBunny » Съб Дек 21, 2013 1:39 pm

Не ми се искаше да пиша в тази тема, но сега, по Коледа ми е тежко. Зайко беше подарък за Коледа 2009 година. Прибрах се от работа и до масата в къщи ме чакаше малка клетка с бяло пухче вътре. Толкова мъничък! Изчетох всичко, което намерих за грижа за зайчета и спазвах всичко като по учебник. Пуснахме го на постелено и го гледахме как с любопитство проучва новия си дом и подскача щастливо наляво - надясно. Храна - от най - хубавата, ваксини - на всеки 6 месеца, едва ли не на точната дата. Когато оставах сама (и не само) го пусках да си скача около мен и си правехме компания. Всички, които имат или са имали зайчета знаят колко мили и сладки животни са. Никога от нищо не ми е боледувал. Понякога нямах възможност да го пускам за повече време и ми беше много мъчно да гледам бялата му муцунка да ме гледа жално зад решетката. За това пък гледах всичко да си има и постоянно го милвах и му говорех. Докато миналата година по празниците както го милвах, напипах малка подутина между плешките. Уплаших се и го заведохме на лекар. Същия, който му би ваксините. Той каза, заведете го в София да го изследват, съжалявам, аз се чувствам виновен. За кое се чувства виновен? Какво става? Зайчето ми ще умре, нали? Започна едно обикаляне по лекари, Варна, София, питане по форуми, четене на форуми, български, английски. Никой лекар не гарантира нищо. Бодоха го 2 пъти с игла, което за капсулован тумор е пагубно. Топчето нарастваше. Опитах и лечение с капки. Нищо не помагаше. Пусках го, но той спря да дивее и стана все по - бавно подвижен. Реших, че не бива повече да живее в клетка. Постелих му голяма площ до леглото ми и го наблюдавах и обгрижвах постоянно. Едното му око се затвори, после едната лапичка стана неподвижна и аз го вземах в ръце като бебе, за да го нахраня, защото не можеше дори да си повдигне главата. А то, милото, пак искаше да си мие муцунката! Всяка вечер плачех с глас и се молех на Господ като се събудя да е жив. Понякога дишаше тежко и стоеше подпрян на една страна, накрая дори не се движеше. Горкото ми зайче, не можеше да скача, да си играе и да души навсякъде, както обича. Ако иска да изяде всичките ми кабели и дрехи в къщата, само да е добре и да скача, всичко давах... Един ден през лятото ми се наложи да отсъствам от държавата за около 2- 3 дена. Предстоеше ми нещо много важно, което премина успешно и когато се обадих да кажа добрата новина, ми казаха лошата :( Бях дала точни напътствия как да се грижат за него, надявам се да са ги спазили, но той се предаде, чувствам се сякаш съм го зарязала и без мен той е умрял. Много ми е мъчно. Беше страхотна животинка. Когато вляза в зоомагазин със зайчета, веднага ми се насълзяват очите и бързам да изляза, за да не ме видят, че плача Често сънувам, че е жив и скача щастливо до мен. Всичко давам да е до мен отново... Оказа се, че ваксината е поставена неправилно и от там образуванието. От прекалени грижи също стават несполуки...
Прости ми, Зайко, обичам те!
Благодаря, че ме изслушахте.
TheLittleBunny
Животинче с въпрос
 
Мнения: 18
Регистриран на: Нед Яну 31, 2010 3:07 pm

Re: Зайко...

Мнениеот meri » Съб Дек 21, 2013 3:46 pm

Жалко, съжалявам за загубата ти.Помни го и го обичай, въпреки че го няма. [mood_feelings_hurt.gif]
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10377
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Зайко...

Мнениеот tigarcheto_ev4eto » Пон Дек 23, 2013 7:28 pm

Ужасно преживяване е наистина да загубиш другарче..За жалост доста коне, които наистина много съм обичала са си отишли, но когато е неизбежно просто няма какво да направиш...Мислите за тях никога няма да спрат, спомените никога няма да те оставят..Според мен обаче не трябва да загърбваш любимите си животинки. Да, ще е тежко, но все пак имайки ги наблизко можеш да им се радваш и да създаваш нови и прекрасни спомени, да им се любуваш и да ги обичаш отново и отново :ba:
Нека спрем това безобразие! --> http://vimeo.com/10152570 ) Попълни, бъди съпричастен--> http://www.ptroa.co.il/petition/
Аватар
tigarcheto_ev4eto
Животинче с въпрос
 
Мнения: 27
Регистриран на: Чет Фев 19, 2009 12:01 pm

Re: Зайко...

Мнениеот Anett » Нед Яну 19, 2014 1:01 am

Знам какво ти е! На мен ме се случи същото.
Съжалявам за огромната загуба.
Искам да ти кажа, че ще го преживееш, но не е истина. Загубата е вечна.
Остава ти спомена и сънищата. Нищо не ти пречи да си спомняш за зайко хубавите моменти, я той някъде там под моста на дъгата ще е щастлив, само ако и ти си. <3
Господ е Пастир мой;няма да остана в нужда.На зелени пасбища ме успокоява;при тихи води ме завежда.Освежава душата ми....
Anett
Животинче с въпрос
 
Мнения: 33
Регистриран на: Сря Мар 21, 2012 10:05 pm

Re: Зайко...

Мнениеот TheLittleBunny » Вто Апр 22, 2014 3:33 am

Благодаря ви, приятели.
TheLittleBunny
Животинче с въпрос
 
Мнения: 18
Регистриран на: Нед Яну 31, 2010 3:07 pm

Re: Зайко...

Мнениеот Bamo » Вто Апр 22, 2014 6:10 am

Много хубаво разказваш, но за жалост тъжна история...
Bamo
 


Назад към В тяхна памет