Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Дегенеративна миелопатия при кучето

Дегенеративна миелопатия при кучето

Мнениеот meri » Пон Мар 21, 2016 3:48 pm

Изображение

А- напречно сечение на гръбначен мозък при болно куче
В- напречно сечение на гръбначен мозък при здраво куче

Основна причина за развитие на заболяването- това е мутация в гена супероксиддисмутаза 1(SOD1), което води до промяна в протеиновата последователност(аминокиселинно заместване E40K).

Носителите на дегенеративна миелопатия (които имат едно копие от мутацията) няма да проявяват симптомите; но такова куче ще предава "болните" си гени на своите потомци, за това трябва да се избира само здрав партньор.

Особена опасност е това, че при чифтосването на двама носители на ДМ, има много висока вероятност от раждането на болни кученца с ДМ, до 25% от потомството ще бъде болно, и при 80% от тях това заболяване ще се прояви клинично.

Дегенеративната миелопатия е прогресиращо заболяване на гръбначния мозък при стареещите кучета. Заболяването се развива постепенно и става клинически значимо на възраст от 8 до 14 години.
Първият признак за началното развитие на заболяването е влошената координация на тазовите крайници. Походката на кучето става колеблива, задната част на кучето се навежда от страна на страна. Намаленият контрол на тазовата част на тялото и крайниците води до това, че кучето може да бута предметите, може да се занася, може да се удря във вратите и други препятствия. При опора кучето може да се опира на обратната страна на пръстите, да ги влачи, понякога изтривайки ноктите до язви и кост. Степента на проява на тези или други признаци е различна и зависи от степента на продължителност и локализация на пораженията.

Дегенеративна миелопатия- специфично заболяване при старите кучета, характеризиращо се с разрушаване на бялото вещество на гръбначния мозък.Всичко започва със загуба на координацията(атаксия) и слабост на задните крайници. В 70% от случаите първоначално се засяга само единия крайник. Заболяването прогресира бързо, и съвсем скоро кучето не може да ходи нормално.

ИзображениеИзображение

Специална превръзка
https://www.youtube.com/watch?v=ybEoCM1KoRk

Специални инвалидни колички
https://www.youtube.com/watch?v=xyusIMEq6Jk

https://www.youtube.com/watch?v=3anmzqiKfvk

Клиничното развитие може да варира от 6 месеца до 1 година, понякога повече от година, преди да възникне пълен паралич. Съществен симптом е нарушението на дефекирането и уринирането, тъй като деструктивните процеси засягат не само работата на крайниците, но и работата на червата и пикочния мехур. Това може да се проявява с незадържане на урина и дори на изпражнения. Важно е да знаете, че това заболяване не е съпроводено с болка, ако няма съпътстващи заболявания от други патологии, т.е., кучето не изпитва болка.

Какво се случва при дегенеративна миелопатия

Дегенеративната миелопатия започва в гръдния отдел на гръбначния мозък. При патоморфологичното изследване се отбелязва разрушаване на бялото вещество на гръбначния мозък. Бялото вещество съдържа тези влакна, които предават двигателната команда от главния мозък към крайниците и сензорната информация от крайниците към мозъка.

Може да се наблюдава патологично преместване на сигналите от гръбначния и главния мозък, в резултат на което животното след време напълно губи контрол над своето тяло. Заболяването се предава по наследство.

Същността на разрушаване на тъканите се състои в демиелинизация (унищожаване на миелиновите обвивки на нервните влакна), също така аксонална загуба (загуба на самото влакно). Тези процеси водят до нарушение на връзката между мозъка и крайниците. Последните изследвания са открили ген, отговарящ за възникване на заболяването, наличието на който значително повишава риска от развитие на заболяването.

Как се поставя диагноза

Диагнозата се поставя чрез метода на изключване. Трябва да се изключат другите заболявания, които биха могли да доведат до аналогично състояние, и изключвайки ги, се поставя диагнозата за дегенеративен процес. За такава диагностика се прилагат диагностични тестове като миелография и компютърна томография. Единственият метод да се постави окончателна диагноза е в изследването на самия гръбначен мозък при аутопсия, ако се изпълнява. Откриват се деструктивни промени в гръбначния мозък характерни за дегенеративна миелопатия и не характерни за други заболявания на гръбначния мозък.

За диагностиката е разработен генетичен ДНК-тест, който може да се провежда във всяка възраст. ДНК-тестът позволява да се открие наличие/ отсъствие на мутантно(дефектно) копие на ген, водещ до това заболяване. Тъй като за дегенеративната миелопатия е характерен автозомно-рецесивен характер на наследяване, болните животни ще бъдат хомозиготни по мутантното копие на гена.

Стопанинът на кучето трябва да отиде при своя ветеринар, който ще извърши необходимите процедури за извършване на теста.

Резултат от теста- това е определянето на генотипа, според който животните могат да се разделят на три групи:

- Здрави (ясно, хомозиготни по нормално копие на гена, NN; може да се чифтосват с всяко куче, ниска вероятност от раждане на болно потомство);

- Носители( носител, хетерозиготен, NM; ако е необходимо чифтосване, се допуска със здрави кучета; потомството трябва да се тества за носителство на заболяването;

- Болни ( засегнати, хомозиготни по мутация, MM; не се допуска чифтосване; ако е необходимо чифтосване, се допуска чифтосване със здрави кучета, в този случай цялото потомство ще бъде носител.


Лаборатории, в които могат да се провеждат генетични тестове:

ЗООГЕН. Центр ветеринарной генетики http://zoogen.org/rus/
Россия. г. Санкт-Петербург

http://www.vetlaba.ru/dogs/geneticheskie-zabolevaniya/

Лаборатория LABOKLIN http://www.laboklin.com/ Предлага проверка на 2 типа (exon 2)
Германия

Лаборатория MyDogDNA http://www.mydogdna.com
Финландия

Лаборатория VetGen http://www.vetgen.com
САЩ

Лаборатория Genomia http://www.genomia.cz/ru/
Чехия

Лаборатория Antagene http://www.antagene.com/en
Франция (както клонове в Италия, Испания)

Информация на сайтовете на лабораториите.

В момента не съществуват нито медикаментозно, нито хирургично лечение, за това е много важно да се знае дали кучето е носител на мутантното копие на гена. Провеждането на ДНК-теста позволява да се намали честотата на раждане на болни кучета. Тъй като това тежко заболяване се проявява само при възрастните кучета, поставянето на предварителна диагноза, определянето на генотипа, е възможно само с помощта на генетично изследване.

Какви заболявания могат да се проявят по същия начин както дегенеративна миелопатия

Всяко заболяване, което засяга гръбначния мозък на кучето може да причини подобни признаци, като загуба на координация и слабост в крайниците. Тъй като много от тези заболявания могат да се лекуват ефективно, е важно да се проведат необходимите анализи и изследвания, за да се уверите, че кучето няма нито едно от тези заболявания. Най-разпространената причина за слабост на тазовите крайници е херния на междупрешленните дискове. При херния от първи и втори тип може да се наблюдава пареза или паралич на тазовите крайници.
Хернията на междупрешленните дискове може да се открие с помощта на рентгенография на гръбнака и миелография или с помощта на компютърна томография или ЯМР. Трябва да се разглеждат такива заболявания като тумори, кисти, инфекции, травми и инсулт. Аналогични диагностични процедури позволяват да се диагностицират повечето от тези заболявания.

Лечение

За съжаление ефективно лечение, което може да забави или спре прогресирането, няма . Откриването на гена, който определя риска от развитието на дегенеративна миелопатия може да даде в бъдеще възможност да се търси решение на проблема. Качеството на живот на болното куче може да бъде подобрено с добри грижи, физическа рехабилитация, профилактика на декубитусните рани, мониторинг на пикочните инфекции и повишаване на мобилността с инвалидна количка.

Изображение

Какво да правите

За сега лечение на заболяването няма. Всички описани патологии, дори това да е рак, теоретично могат да се излекуват, но проблемите с гръбначния мозък- това е смъртна присъда. За сега няма разработен нито един метод за лечение на заболяването. Сега учените са съсредоточили работата си към разработване на бърз и лесен начин за откриване на животните-носители на дефектния ген за тяхното изключване от развъждане. Генетичните изследвания са скъпи, за това повечето развъдчици не ги провеждат.

Опитайте се да запазите по-нормално качество на живот за болното животно. Кучето в никакъв случай не трябва да се претоварва, в периода на обостряне всички занимания напълно се отменят. Разходки- само в условия на хладно време, умерено и бавно. Желателна е диета. Това особено се отнася в тези случаи, когато кучето страда от затлъстяване. В тези условия дегенеративните явления в мускулите се развиват значително по-бързо.

Ако при кучето напълно са отказали задните лапи, не трябва да го мъчите, не го карайте да се разхожда. Купете за него инвалидна количка. Това намалява натоварването на мускулатурата и подобрява самочувствието на кучето. Полезна е физиотерапията: тя не действа на причините за заболяването, но пък предовратява развитието на дистрофии и раните от залежаване.

https://www.youtube.com/watch?v=CfvK072ZAl4

https://www.youtube.com/watch?v=9enYnIZw0i0

http://www.vethospital.ru/
http://vashipitomcy.ru/
http://www.jeremyred.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10361
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Re: Дегенеративна миелопатия при кучето

Мнениеот meri » Нед Апр 30, 2017 11:15 am

Статията е обновена с нова информация.
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10361
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm


Назад към Кучета