Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Най-разпространените причини за бактериално възпаление на..

Най-разпространените причини за бактериално възпаление на..

Мнениеот meri » Пет Юни 24, 2016 5:18 pm

Най-разпространените причини за бактериално възпаление на кожата при кучето
Лечебни мерки


Кожата като физичен, химичен и имунно противобактериален орган на защита

Кожата - това е покривен орган, формиращ първата линия на защита срещу патогени, които могат да проникнат в организма на "стопанина" от външна среда.

Основният фактор за физическа защита е представен от рогов слой, кератоцити, които са плътно разположени и покрити с продуктите на секреция на мастните жлези, образуващи своеобразна защитна емулсия на повърхността на кожата.

Ненаситените мастни киселини, които се произвеждат от мастните жлези, и по-специално линолова киселина, притежават противобактериална защита. В състава на споменатата защитна емулсия влизат и водоразтворимите компоненти, представени от неорганични соли и протеини, които притежават способността да инхибират бактериалните патогени. Такава съвкупност от антибактериални свойства на ненаситени мастни киселини и неорганични съединения върху повърхността на кожата създава химични защитни фактори на защита.

Кожата е една от основните тъкани, изолираща организма от въздействието на околната среда, намира се под постоянен многоетапен контрол на имунната система. На клетъчно ниво контрола на имунната система на кожата се осигурява от висока концентрация както в епидермиса, така и в дермиса на подходящи антиген-представящи клетки, наличието на популацията постоянно се обновява със специфични Т-лимфоцити, а също и наличието в състава на дермалните лимфни фоликули на В-лимцофити, плазмени клетки и естествените клетки-убийци.

Не последна роля във функционирането на имунната система в кожата играят и основните клетъчни елементи на тази тъкан. Под действието на редица провъзпалителни стимули кератиноцити, фибропласти и ендотелни клетки са способни да експресират молекулите на основния хистосъвместим комплекс 2 и да участват в антигенното представяне на лимфоцитите.
Същите клетки са източник на разтворими регулаторни фактори (хемокини и цитокини), оказващи съществено влияние на миграцията, размножението, съзряването и функционирането на макрофагите и дендритните клетки, Т- и В-лимфоцити и др.

Бактериален фон на кожата при кучето: резидентни и преходни микроорганизми

Със здрава кожа на кучето може да се сеят значителен набор от различни така наречените нормални кожни обитатели. Тяхната класификация предполага такива понятия, като резидентни и преходни бактерии. Подобно разделение на понятията е предизвикано от способността към размножение на едни или други бактериални организми.

Към резидентните се отнасят бактериите, които са способни към размножаване на повърхността на кожата на кучето,- бактериите Micrococcus; коагулаза-отрицателни стафилококи, особено Staphylococcus epidermidis и Staphylococcus xylosus; α-хемолитични стрептококи; бактериите Clostridium, Propionibacterium acnes; бактериите Acinetobacter, а също разнообразните грамотрицателни аеробни бактерии и други микроорганизми.

Към преходните бактерии, които не притежават способност към размножение на повърхността на здравата кожа на кучето, се отнасят Escherichia coli, Proteus mirabilis, бактериите от вида Corynebacterium, Bacillus, Pseudomonas, други бактерии.

Основен патоген, който най-често предизвиква бактериално възпаление на кожата при кучето, е Staphylococcus Pseudointermedius. Съществуват различни вариации и щамове на тези бактерии. Едни от тях се отнасят към резидентната, а други към преходната флора.

Изучаването на свойствата на Staphylococcus Pseudointermedius е позволило на учените да отговорят на въпроса, защо именно тези микробни организми най-често са причина за възпаление на кожата при кучето. Във връзка с това е било открито, че стафилококите притежават способност към изразена адхезия към повърхността на кератиноцитите, и тези бактерии въздействат на имунната система като суперантигени. Смята се, че Staphylococcus Pseudointermedius не притежават висока патогенност и само причиняват вторични инфекции.

Основни причини за развитие на бактериално възпаление на кожата при кучето

Като предразполагащ фактор, предизвикващ развитието на бактериално поражение на дермата при кучето, се разглеждат някои кожни, метаболитни, имунни нарушения, а също първичните паразитни и гъбични инфекции. Във връзка с това се отделят редица причини, които водят до развитието на вторичен бактериален процес: себорейни нарушения, аденит на мастните жлези, фоликуларна дисплазия, хипотиреоидизъм; хиперадренокортицизъм; първични и вторични имунодефицити, алергии; демодекоза, дерматофитии.

Особен интерес представляват имунните нарушения, които в много отношения са ключът към развитието на бактериални инфекции.

Основни групи нарушения, формиращи пиодермия

По-често се формират вторични имунодефицитни състояния, възникващи в редица случаи: по време на лечение с имуносупресивни средства, в резултат на прекаран стрес, заради наличието на заболявания на ендокринната система, и други.
За кучетата актуални са също първичните имунодефицити, обусловени от генетични предпоставки. Те могат да се отнасят към конкретни породи кучета, например, нарушение на процесите на биоцидност на неутрофилите при доберман-пинчер, ирлански сетер, ваймарски птичар, липса на компонента на комплемента С3 при бретонски спаньол; нарушение на функциите на естествените клетки-убийци при бултериер; намаляване на общото количество на В-и Т- лимфоцити, и нарушение на общото количество и съотношение на хелперните и цитотоксични Т-лимфоцити при дълбока пиодермия при немски овчарки.

Първичните имунни нарушения могат и да не зависят от породните признаци. Към такъв пример, присъщ за много породи кучета, може да се отнесе ниското ниво на продукция на имуноглобулини от класове IgA и IgM.

Най-често срещаните нозологични форми при пиодермия при кучето. Бактериалното възпаление на кожата при кучето, в зависимост от дълбочината на проникване на процеса, е прието да се разделят на повърхностни и дълбоки пиодермии.

Повърхностните пиодермии включват импетиго при младите кучета, пиодермия на кожно-лигавичните зони, интертриго, а също повърхностен бактериален фоликулит.

Дълбоките пиодермии в редица класификации съдържат дълбок фоликулит, фурункулуза, целулит, пиотравматичен фоликулит и фурункулоза, фоликулит и фурункулоза в областта на носа и муцуната(акне).

Терапевтични подходи при антибактериалната терапия

Ефективността на лечебните мерки при антибиотикотерапията може да се определя от следните фактори: наличието на първични заболявания, дълбочина и тежест на възпалителния процес, правилен избор и адекватност на дозата на приемания препарат, правилен курс на лечение според неговата продължителност.

Ако бактериалния процес има повърхностен характер, а засегнатата област е ограничена (импетиго), то е достатъчно само локално лечение на бактериалното възпаление на кожата с антибактериален мехлем. Такива мехлеми могат да съдържат един от следните компоненти: мупироцин, неомицин, гентамицин, бацитрацин, или други препарати за локална терапия.

В този случай, ако повърхностната пиодермия има разпространен характер, могат да се изпозлват шампоани със съдържание на бензоил пероксид, хлорхексидин ацетат или етил лактат. Шампоаните могат да се прилагат с интервал веднъж на 3-7 дни, което позволява значително да се намали съдържанието на бактериите на кожата на животно с микробни дерматити. По-често шампоаните се прилагат заедно със системната антибиотикотерапия.

При разпространен характер на повърхностната пиодермия и при всички случаи на дълбоко бактериално възпаление на кожата се използват антибиотици с общо действие. Сред тях са:

- Антибиотици с тесен спектър на действие: еритромицин: 15 мг/кг на всеки 8 часа; клиндамицин- 5 мг/кг на всеки 12 часа; линкомицин- 5-15 мг/кг на всеки 8 часа; тилозин- 10-20мг/кг на всеки 12 часа.

- Антибиотици с широк спектър на действие: азитромицин 5-15 мг/кг на всеки 12 часа; кларитромицин 5-20 мг/кг на всеки 12 часа; амоксициклин- клавулант 13,75 мг/кг на всеки 12 часа; оксацилин 22 мг/кг на всеки 8 часа; цефалексин 22 мг/кг на всеки 12 часа; хлорамфеникол 50 мг/кг на всеки 8 часа; дифлоксацин 5-10 мг/кг на всеки 12 часа; енрофлоксацин 5 мг/кг на всеки 24 часа; триметоприм- сулфадизиан 15-30 мг/кг на всеки 12 часа; триметоприм- сулфадиметоксазол 15-30 мг/кг на всеки 12 часа и други.
Освен това трябва да се разгледа приложението на широкоспектърният препарат Кобактан ( MSD Animal Health), отнасящ се към четвърто поколение цефалоспорини, неговото приложение е възможно при смесени инфекции на кожата.

Въпреки значителния брой на препаратите, които са били приложени от учените при бактериално поражение на кожата при кучето, на практика се прилагат само незначителен брой препарати.

Тъй като бактериалното възпаление на кожата по-често изисква достатъчно продължителна терапия, изборът на антибиотик трябва да се избира според минималния риск от възникване на странични ефекти по време на неговото използване. Във връзка с това най-често използваните препарати в практиката са цефалексин- 22-30 мг/кг 2 пъти на ден; амоксицилин-клавулант- 22-30 мг/кг 2 пъти на ден; и по-рядко клиндамицин- 15 мг/кг 2 пъти на ден.

Продължителността на терапията се определя от наличието на остатъчните клинични признаци на пиодермия. Ако при прегледа и палпацията на дълбоките кожни лезии не се откриват остатъчни явления на възпаление, то последващият курс на лечение може да е още 14 дни. Това позволява да се избегне възможността от формирането на рецидиви, свързани с това, че курса на лечение с антибиотици се е оказал недостатъчно продължителен.

Тъй като пиодермията често има първични предпоставки за своето развитие, в редица случаи, въпреки предприетите лечебни мерки, възникват рецидиви на бактериално възпаление на кожата.

В случаите на формиране на рецидиви втората тактика на лечение може да бъде смяна на антибиотика. Ако след втория курс на лечение с друг антибиотик пиодермията се запази или рецидивира, тогава трябва да се вземе под внимание възможността от посявка на бактериална култура с допълнителен избор на антибиотик.

Ако всички описани мерки не са дали резултат, по-вероятно става въпрос за рецидивираща пиодермия, изискваща вероятно пожизнено лечение.

Редица изследователи предлагат различни схеми на такава терапия: в началото се прилага антибиотик до момента на достигане на клиничен ефект, след това може да се приложи пулс- терапия, на всеки 7 дни в пълна доза, с почивка от 7 дни. Някои автори препоръчват оптимален режим на даване на антибиотика, например, след достигане на клиничен ефект се прилага в пълна доза- 2 дни поред всяка седмица или веднъж на 3-4 дни.

Схема на пожизнена терапия

Подходите, свързани с приложението на антибиотици при лечение на стафилококова инфекция при кучето, се основава на дълбокото изучаване на свойствата на патогена. Установено е, че при приложението на едни и същи антибиотици в продължение на много години не е предизвикало развитието на устойчивите форми S. Pseudointermedius, защото този организъм не притежава способността към плазмидна транскрипция (т.е. той не може да променя своите свойства посредством мутации, придаващи новите свойства на бактериите, например, устойчивост към антибиотиците). Именно за това вече повече от 30 години чуждестранните специалисти успешно използват един и същи списък от лекарства.

Културите не са метод на избор за първоначален прием при пациент със симптоми на пиодермия, скринингов тест е цитологията. В намазката принципно се откриват само кокови групи бактерии, които почти винаги (в 90% от случаите) се отнасят към микроорганизмите S. Pseudointermedius. В този случай, ако флората е смесена (коки + пръчици) или еднородна (само пръчици), тогава културите на бактериална среда могат да бъдат напълно оправдани. Някои автори предполагат, че ако в цитологията се определя смесена група бактерии, то назначението на антибиотик, действието на който е насочено само срещу коковите групи, може да бъде ефективен, защото в такъв случай се нарушава синергизмът на бактериите, съответно, условията за развитие на микроорганизми- пръчици.

Имунокорекция: подходи и перспективи

Тъй като имунодефицитните състояния са честа причина за пиодермия при кучетата, с цел имунокорекция, се използват редица препарати.

Най-често се прилагат автоложни бактериални ваксини. В редица случаи на фона на тяхното прилагане се постига добър резултат. Както е известно, основната цел на ваксинацията е активиране на адаптивния имунен отговор с образуване на антиген-специфични за конкретен патоген клонинги на Т-и В лимфоцити и Т-клетки на паметта. Ефектът от автоложната ваксина е разбираем. Докато ефектът от използването на бактериалните патогени за възпаление на кожата при човека за кучето, е обусловен от сходството на антигенните детерминанти на много видове бактерии.

Не винаги въвеждането на автоваксини или ваксини, получени от други видове стафилококи (не S. Pseudointermedius), могат да бъдат ефективни. Това се обуславя преди всичко от въздействието на организма към стафилококовите бактерии като суперантигени.

Суперантигените са способни да предизвикат клетъчна активация при повече от 20% от клетките, съставящи популацията на Т-лимфоцитите, посредством взаимодействието с техните антигенсвързащи рецептори, които се осъществяват извън зоната на конвенционалност на фрагмента на обикновения антиген. Протича прекомерно освобождаване на цитокини, активиращи моноцити/ макрофаги. Резултатът от контакта със суперантигена за имунната система е неизбежна последваща дълбока анергия (пълна липса на реакции на организма към всякакви дразнители), която е характерна за Т- и В- лимфоцити. Такава анергия обяснява до известна степен несъстоятелността на ваксината срещу стафилококи за лечение на пиодермия при кучетата.

Сега съществуват ясни представи за това, че специфичен имунен отговор може да се сформира само в този случай, ако за него има всички условия. Особено място в събитията, предшестващи активирането на адаптивните звена на имунната система, водят до неспецифичен имунен отговор.

Много е важен процесът на съзряване и диференциране на имунните Т-лимфоцити. Имуномодулаторната терапия обикновено е комбинация, състояща се от няколко лекарства.

Анализът на ветеринарния пазар е формирал представа, позволяваща да се разбере истинското положение по отношение на групата препарати, които се позоционират като имунокоригиращи. Изяснило се е, че от една страна, редица лекарствени средства нямат никакво отношение към това. От друга страна, вече съществуват редица препарати, които се прилагат в биологията и медицината повече от 10-20 години. За този период на време са били сформирани няколко посоки във връзка с прилагането на тези препарати. С оглед на особеностите на имунния отговор при бактериална инфекция, особено внимание заслужават имунофан и тимоген, рекомбинантни на човешкия IL-2 (ронколевкин), мурамилдипептид(гликопин).

Както е известно, ключова клетка за развитието на адаптивен имунен отговор са именно Т-лимфоцитите, за това, ако има някакви нарушения в процеса на развитие на тези клетки, то в бъдеще се развива устойчиво имунодефицитно състояние.

Интерлевкин 2 (IL-2) рекомбинантен на човешкия (ронколевкин) има висока степен на хомология с IL-2 кучета. Известна роля на IL-2 в пълноценен старт на механизмите на адаптивния имунен отговор. Този цитокин се произвежда след контакта на наивните Т-клетки със значителен антиген. За сметка на производството на IL-2 протича активиране на размножителните процеси на Т-клетките, а също нормализиране на съотношението на хелперните клетъчни видове (Th1/Th2). На свой ред, това е предпоставка за развитието на пълноценен клетъчен и хумурален имунен отговор.

Откритието на моделите на патогенност на бактериите и рецепторите, насочени към тези модели, коренно е променило представата за имунния отговор. Всички бактерии имат пептиди, с които се свързват рецепторите на клетките. Колкото са повече тези рецептори, толкова по-неспефицичен е имунния отговор. Рецепторите на патогенност NOD-2 ефективно се активират вътре в макрофагите при контакт с модела на патогенност. Мурамилдипептид, влизащ в състава на клетъчната стена на всички видове бактерии. Активирането на макрофагите стимулира фагоцитозата на бактериите, увеличава синтеза на интерлевкин-1, фактора некроза на тумора, колоно-стимулиращи фактори.

Комбинирането на тимоген или имунофан, ронколевкин и гликопин могат да позволят да се решат редица задачи:

1.Да се коригира диференцирането на Т-лимфоцитите;

2.Да се оптимизира съотношението на типовете хелперни клетки Th1/Th2;

3.Да се нормализират процесите на разпознаване на бактериите и тяхната фагоцитоза.

Препаратите трябва да се комбинират в препоръчаните дози поетапно:
гликопин- 20 дни подред, имунофан или тимоген- 5 дни поред, ронколевкин- 1 път на два дни, 3-5 инжекции.

Изводи

1.Бактериалното възпаление на кожата е сложен проблем, по-често формиращ се на фона на първичните причини, в това число в резултат на непълен имунен отговор.

2.Наличните средства не винаги са ефективни за терапията на пиодермии.

3.Приложението на комплексната имуномодулация за достигане на корекция на адаптивните и специфични звена на имунитета е перспективна от гледна точка на съвместната терапия с антибиотици, а също за подготовка на последващото приложение на автоваксина.

http://infovet.ru/
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10357
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Кучета