http://www.snimka.bg/album.php?album_id=258945
Много объркано съм го написала сорри
Не се занимавах там да пиша коментари че бързах да ги кача но ето малко инфо:
Първо има малко снимки от язовирите Доспад и Батак. После се вижда предимно триградското ждрело като от дяволското гърло има някаде 4-5 снимки на входа на пещерата, водата как влиза, и на изходът. Легендите дето ни ги разправяха после ги видях в нета. Ще потърся утре да видя дали ще го изкопам пак. Иначе най интересното беше за орфей дето се смята че тука е влизал да вади евредика и за тракииските вождове които се хвърляли за да получат безсмъртие.
На самият вход свиреше един човек,прекрасно, на гайда, или поне на мен така ми се видя но аз никога не бях чувала преди на живо да се свири на гайда. Е последствие както се разхождах по ливадите не можех да ги гледам и да нямам усещането за тази музика. Просто и досега родопските ливади са нещо което асоциирам с свирнята на гайда.
На една от снимките на скалите (от ждрелото) има едни образования дето напомнят лица. Това са т.н ТИТАНИ, които са онези митични огромни същества-хора живяли преди нормалните хора (това е според митолгоията
) И там имали някакви спорове със зевс ли, с кронос ли, беше забравила съм, но в крайна сметка зевс ги шпбедил и за наказание за злините им ги вградил в скалите да живеят и да се мъчат там)това по памет разказвам може и да не е баш така). В действителност човек като ги види и просто няма начин да не си помисли, че са лица, или нещо изваяно с умисъл в скалите. Всъщност за хората които като цяло обичат да наблюдават има много за гледане. Не само по формите на скалите но и цялата местност като че ли излъчва магия. Ждрелото изядено от водата самите разстения които сякаш от магия никнат и се крепят по скалите. По снимките се вижда как борчетата съвсем спокоино си растат в тонове варовик. Мен това много ме впечатли.
Над самият изход(казвам изход но по начало това си е "биологичният" вход другото е изкуствено прокопано) на Дяволското гърло, на снимката се вижда парата от водопада как излиза покрай едни скали обрасли с здравец скалата е огромна(по това ще го познаете).
Има едно образувание от варовик, тънко, дълго, високо
около което растат борчета и сякаш се опитват да го обгърнат с клоните си.Като цяло е много магическо.
Малко криво описвам ама човек като отиде и види особено привечер да се поразходи ще разбере защо хората са си измисляли митове ;) .
Единствената снимка на цвете е на орфеевото цвете. За съжаление го хванахме в изсъхналият му период и само листата се виждат
Още съм снимала малка част от харамииската пещера(или харалмииска беше забравила съм). В нея правят спускане с въже до някаква огромна зала. Предполагам е досъа екстремно и приятно изживяване но тогава нямах време да проверя.
Идва ред на хижата май. Прилична е, старание беше вложено,като за хижа все пак, в смисъл аз като човек които отива с мисълта че ще бъде посрещнат от стая със малко тиксо вместо стъкло(случвало ми се е) косми по одеалата и други интересни неща, бях много приятно изненадана, макар че беше август месец си беше бая застудяло и хората бяха пуснали парното. Имаше и място направено за барбекю.
И вече като начинаещи фотографи с моята приятелка с която си правехме тази разходка ни бяха посвършили батериите, за това не сме снимали много Буиновското ждрело, кадето се намира Ягодинската пещера. Това беше първият път в които влезнах в пещера с толкова много образувания. От тогава много ми хареса после беше Темната и така....
Човек не очаква като влезе през входа, от които духаше бая студ, да види такива големи зали пълни с различни по форма и вид образувания. Разни езерца мънички със сталактитчета и сталакмитчета. Огромни сталактони(има един май повече от тон,забравила съм колко), Пещерните бисери, са се сещам човекът как обясняваше че се образували от песъчинка която попадала в изкопана ямичка и понеже водата която капе в ямичката сдържа много варовик и той започва да се натрупва по песъчинката и така тя с годините(които никак не са малко) се превръща в бисер. Белите са тези дето все още се образуват и са"живи"(аз така им викам), а потмнелите са спряли процесът на фирмиране,Това е по памет не съм проверявала информацията.
Леопардовата кожа, въглеродният оксид или диоксид
разяждал калциралият варовик и там ставали тъмни петна. На снимката е бяло с тъмни петна.После има малко снимки на пейзажи от една много хубава пътечка от ждрелото към село Ягодина. Много приятна разходка и има място с доста добра гледка по памет май гони 180 градуса макс. Виждат се планините на ждрелото скали гори... Красота
И последната снимка е т.н. "Вълчи скок" кадето едно време вълците се спасявали от големите овчарски кучета (по думите на разказвача) които едно време били гледани от родопчани специално с тази цел. Но вълкът прескачал това тясно място (виждате колните на дърветата колко са близо) а кучето не смеело да прескочи.
Няма да излезе пътеписец от мене ама дано съм спомогнала за сформирането на хубав план за разходка.
![[applauseuu.gif]](./images/smilies/applauseuu.gif "[applauseuu.gif]")
