[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Array to string conversion
[phpBB Debug] PHP Notice: in file [ROOT]/includes/functions_content.php on line 77: Undefined variable: Array
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4752: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4754: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4755: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4756: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3887)
Свободната зона - само за животни! • Виж темата - Шестото чувство при животните
Кучета - Котки - Бозайници - Птици - Влечуги - Риби - Земноводни - Насекоми - Бездомни животни

Шестото чувство при животните

Шестото чувство при животните

Мнениеот meri » Пон Апр 14, 2008 8:20 pm

Често си задаваме въпроса: разбира ли ни добре нашата котка? И ако ни разбира перфектно, защо само понякога изпълнява това, което й наредим? При кучетата нещата са като че ли по-ясни. При добра тренировка те безпрекословно изпълняват с радост всички наши команди. Просто те така са устроени, много по-рано са опитомени от човека и за тях е въпрос на “чест” да изпълнят желанията на стопанина си. Котките са се приобщили към хората много по-късно и маже би затова са запазили независимия си характер и досега. Впрочем, не бих искала да имам котка, която ще ме следва по петите като домашно куче и ще изпълнява всяка моя прищевка. Мисля, че в близко, пък и в по-далечно бъдеще писаните ще останат такива, каквито са сега - мили, ласкави, но със свой си характер и самостоятелност. Много хора харесват котките именно поради независимия им характер. Дълго съм наблюдавала моите персийски красавци в къщи и отдавна съм стигнала до извода, че разбират всичко, което им казвам, но понякога не искат да ме “чуят”. Нямат желание, не им изнася, или пък кой знае защо, но не се помръдват. Друг път веднага се отзовават на моето повикване. Винаги ме е поразявало разнообразието на характери и темперамент при котките. До сега не съм срещнала две котки с еднакъв характер.Всяко едно животно е с абсолютно индивидуални черти на характера и поведението. Мога определено да кажа, че едни котки са по-умни и по-интелигентни от другите си събратя, т.е. различават се не само по характер, но и по интелект. Моят котарак Тото разбира почти всичко от нашия разговор. Разбрах това съвсем случайно. Говорехме си в къщи и аз между другото споменах, че е време да нахраня Тото, но не говорех директно на него, пък и интонацията на думите ми беше съвсем обикновена, просто това беше част от разговора ни. Изведнаж той дотърча и ме загледа очаквателно. Учудих се и вече съвсем целенасочено направих няколко опита, говорейки на друг човек – при всичките Тото идваше без грешка, като очакваше да бъде нахранен. Тези негови лингвистични способности ни донесоха и не малко тревоги. Няколко пъти с него се случваха странни заболявания: много силно повръщане и непрекъснато разстройство. Той изглеждаше извънредно жалък, но за кратко време – след един ден всичко беше вече наред. Ние се редувахме да го галим и да му приказваме утешителни неща и той много бързо се поправяше. Разбира се, това можеше да бъде просто от преяждане, но аз внезапно осъзнах, че последното му заболяване се случи, след като предишния ден за пореден път едни наши познати ни молеха да им го дадем, тъй като в къщи имаме достатъчно много котараци. Ние започнахме нашироко да обсъждаме въпроса, като как ще стане това, ще свикне ли бързо с новия дом и прочее, а Тото се въртеше около нас и “подслушваше”. А на другия ден изпадна в жестока криза. Аз разбрах всичко и като го галех му казах, че ние просто така сме си говорели и че завинаги ще си бъде при нас. От тогава не е имал никакви здравословни проблеми, а ние вече пред него не говорим нищо, което го касае пряко. Само му казвам понякога: колко си ми умен, Тотко, - и той примира от удоволствие. Неотдавна гледах по телевизията за един необикновен случай в Америка: два ротвайлера често излизали на дълги разходки със стопанина си, пожарникар. Цял ден бродели из околностите без умора. Един ден едното куче категорично отказало да излиза, заинатило се близо до тяхната къща и не искало да продължи. Човекът си казал, че щом кучето толкова не иска да се разхожда, сигурно си има сериозна кучешка причина и всички се върнали. Няколко минути след това човекът се струполил на земята от непоносима болка в сърцето и не можел да помръдне. Кучето жално почнало да вие и, което е най-куриозното, взело със зъби преносимия телефон и го оставило до стопанина си, за да може той да се обади на Бърза помощ. Човекът бил спасен, лекарите успели даже да предотвратят тежкия инфаркт и всичко се разминало благополучно. Благодарение на кучето.Погрешно е да се смята, че животните са наши по-нисши братя по разум и интелект. Те са битости като нас. Но просто са по-различни от нас. Техният интелект за тях си е напълно достатъчен, те прекрасно се разбират помежду си. Само че ние не ги разбираме достатъчно.
Причиняваме им страдания, убиваме ги без причина, ядем месото им, правим си медицински опити с тях, държим ги в клетки, отглеждаме десетки хиляди наведнаж, набутани в тесни помещения, ходим гордо на лов…Да продължавам ли?А трескаво търсим братя по разум в Космоса. Защо ли? За да се окажем ние набутани в клетки, да бъдем използвани като опитен материал, а някоя част от тялото ни да бъде търсен деликатес за техните “гастрономи”?

http://www.helios-cat.com/index.php?m=3&lang=1

Вашият домашен любимец е телепат

За това, че някои хора имат телепатични способности, е известно отдавна, но че подобна дарба могат да имат животните, учените доказаха едва в последно време.

Неотдавна, в Калифорния, се случи нещо удивително. Глухонемият Линк Хил пресичал през брод бурна река. Нямало мостче, но местните жители били опънали въже от бряг до бряг. Хем да отбележат брода, хем да се държат за него при преминаване на реката.

В едната си ръка Линк носел товар – малко варелче с бензин. С другата решил да се държи за въжето. На средата на реката се подхлъзнал и изпуснал въжето. Водата веднага го съборила и Линк си ударил главата в в подводен камък.

След това всичко се развило като в страшен сън. Силното течение го понесло към водопад с височина 3 метра, а оттам – в силен водовъртеж. Не можел нито да се измъкне сам от бурната река, нито, горкият, да извика за помощ. Но явно някой много се е молил за него.

За това какво се случило по-нататък разказва Лили Мак'Дермот, стопанка на великолепния Буу, 140-фунтово (повече от 65 кг) куче, порода нюфаундленд. В този ден Лили разхождала своя красавец покрай реката. Песът бил на дълъг повод. Изведнъж Буу се спрял, внимателно загледал в реката, а след това погледнал към Лили.

“Аз, - разказва Лили, - огледах реката, но не видях нищо необичайно. Само че Буу беше много разтревожен. Той се дърпаше към реката и се обръщаше към мен все едно се опитваше нещо да ми каже. Аз още веднъж погледнах към бурната река и отново никого и нищо не видях. А имам прекрасно зрение. За всеки случай, реших да откача повода и Буу се втурна като стрела по посока на водата. Хвърли се в реката, но попадна на водовъртеж. На няколко пъти главата му изчезваше под водата и тъкмо мислех, че се е удавил, когато пак изплуваше.

Буу изчезвал на три пъти под водата. "Когато изплува за четвърти път видях, че теглеше давещ се за ръката. Водата ги носеше и двамата надолу по течението, сред пяна и водовъртежи. И през цялото време песът се стремеше да държи главата на човека над водата. “

В края на краищата песът се добрал до брега. Той дишал тежко, а редом до него лежал спасеният. Когато стопанката дотичала при тях (на около повече от 100 метра), видяла, че човекът е жив. Той се опитвал да се освободи от нагълтаната вода и с нежност гледал към могъщия си спасител.


Тайнствената връзка

Веднъж Сабина Цехнер, собственичка на шпиц на име Еди, обърнала внимание на необикновеното поведение на своето куче. Еди се въртял на едно място и скимтял все едно искал нещо да каже.

Сабина му сипала от сухата храна в паничката, но Еди дори не я докоснал. Тогава стопанката изпробвала друго изпитано средство – отворила вратата към улицата, но и това не помогнало – Еди подължавал да се върти и да скимти.

Естествено, момичето се разтревожило. "Мама се опитваше да ме успокои, а братята ми ми казаха, че съм истеричка, - разказва. Сабина, - а след около час се разбра, че приятелят ми е бил блъснат от камион. Стана ми абсолютно ясно, че за разлика от мен, кучето усещаше всичко. “

Покрай любовта и привързаността на човека към домашните животни, между тях и човека съществува друга, по-дълбока и тайнствена връзка. Кучетата, котките и даже птиците използват така нареченото шесто чувство за получаване на информация, която, понякога в случай на опасност, се опитват да ни предадат.

Има страшно много свидетелства за това, че домашните животни определено знаят, че някой от членовете на семейството ще си дойде. Понякога появата на този човек не се очаква от домашните, но котката или кучето възбудено обикалят около вратата и като че ли чакат някой да дойде.

В едно английско семейство териерът се покатервал на перваза на прозореца веднага след като стопанката му си тръгвала от работа или от гости с намерение да се прибира у дома. Роднините и познатите на стопанката били свидетели на множество такива случаи, които напълно ги убедили. Те със седмици проверявали шестото чувство на кученцето.

Собственичката на териера не казвала на никого къде отива и кога ще се върне, но всеки път кучето безпогрешно познавало кога тя се е запътила към къщи. Териерът заемал своя пост приблизително около половин час преди идването на стопанката – време, което и било необходимо за път към дома.

Телепатични възможности имат не само кучетата. Още през миналите векове сред моряците на търговските кораби битувало мнението, че корабните котки-мишелови определят абсолютно точно времето на отплаване на кораба. Благодарение на телепатичните си възможности те получават тази информация от ....самите моряци.

Освен това се смята, че някои котки непрекъснато държат връзка със своите стопани, независимо къде се намират те. И ако с тях нещо се случва, животните силно го преживяват. Широко известен е например случаят, в който, през 20-те години на миналия век, в авиационна катастрофа, загива един от членовете на френското правителство. Буквално след няколко часа, в страшни мъки, в Париж, умира и неговата любима котка. По молба на роднините на загиналия министър била направена аутопсия на котката. Не били открити никакви заболявания, които биха могли да бъдат причина за смъртта й.

Или друг, по-близък по време случай. Докато работела в градината Керъл Фаулер силно наранила ръката си на един гвоздей. От раната бликнала струя кръв. Като направила няколко крачки, жената паднала безчувствена на земята.

В това време котаракът Таби играел в къщата. Примерно в момента, в който стопанката му паднала на земята, котаракът се хвърлил към вратата и задраскал за да излезе навън.

Синът на Керъл, без да подозира нищо лошо, му отворил вратата и Тоби се спуснал навън, а момчето се върнало към своите си занимания. През това време Таби изтичал в градината, на мястото, където била паднала стопанката му и започнал да я ближе по лицето. Като разбрал, че това няма да помогне, прескочил оградата и се втурнал към съседската къща където яростно започнал да драска по вратата.

На съседите не им се наложило да мислят кой знае колко над това какво става: щом като успял да ги накара да му отворят, Тоби се втурнал вътре в къщата, седнал върху телефона и започнал силно и досадно да мяука. "Явно нещо се е случило с мисис Фаулер!" – досетили се съседите и за всеки случай се обадили на Бърза помощ. Едва в болницата мисис Фаулер разбрала кой й спасил живота.


Опитите на руския дресьор

Широко известни са телепатичните опити с животни на известния руски дресьор В. Дуров. Той давал задачи на своите дресирани кучета предимно мислено. И те, като правило, улавяли мислите му и изпълнявали точно възложеното задание, колкото и да било сложно.

През 1914 год. академик В. Бехтерев, който доста бил слушал за тези експерименти на Дуров, предложил на дресьора да му демонстрира опитите с мислено внушение на заповеди на кучета.

В уговорения ден Дуров довел при Бехтерев няколко от своите кучета. Без да отлага, академикът предложил дресьорът да накара кучетата да изпълнят няколко задания. Едното от тях било следното: животното трябвало да скочи на масата до стената, оттам – на съседния стол, където да застане на задни лапи, а с предните да достигне висящият на стената голям портрет.

Колкото и да е трудно за вярване, но фокстериерът Пики се справил блестящо със задачата!

По-късно Бехтерев си признал, че понеже се страхувал дресьорът да не подсказва на кучето, той следял ту кучето, ту дресьора, но не можал да забележи нищо, което да обясни как кучето изпълнило дадената задача. Освен това задачата била измислена на момента и нямало как дресьорът да е подготвил кучето предварително.

По повод на същата тази процедура по мислено внушение Дуров разказвал и следното: “Аз гледам кучето в очите, или дори не в очите, а в дълбочината на очите, почти отвъд тях. През очите гледам в мозъка на кучето и си представям не думата “иди”, а самото двигателно действие, с помощта на което кучето да изпълни мислено дадената задача.”

"Едновременно с това аз ясно си представям посоката и самият път, по който кучето трябва да върви и някак си запечатвам в своя и в неговия мозък отличителните белези на този път(това могат да са драскотини, петно, случаен предмет) и, накрая, мястото, където стои намисленият предмет, а и специално особеностите на този предмет – форма, цвят, положение....Едвам тогава давам мислената заповед, която е нещо като подбутване на кучето: Иди – и се отдръпвам настрана за да му направя път за изпълнение."

Дуров мислено давал не по-малко сложни задачи на кучето Марс – да излезе от хола в коридора, да отиде до масичката с телефона, да вземе телефонния указател в зъбите си и да го донесе в хола.

Изпълнението на задачата започнало с това, че Дуров взел в ръце муцуната на кучето и около 30 секунди го гледал в очите.

След като свършил с внушението, Дуров пуснал Марс. Кучето се устремило към антрето, там се изправило на задни лапи на шкафчето за обувки, но след като не намерило нищо там, притичало към поставката под огледалото. Там Марс отново се изправил на задни лапи в търсене на телефонния указател. Пак нищо не намерил и се върнал отново към масичката с телефона. Там най-накрая намерил под телефонния апарат търсения предмет и го донесъл в хола. Действията на кучето били наблюдавани през отворената врата от група гости. Самият Дуров бил извън полезрението на кучето и нямало как да му подсказва или да му дава допълнителни сигнали.


Кой кого държи на повода?

С изучаване на телепатията при животните се занимава отдавна и психологът Ричард Вайзман. За доказателство на свръх възприемчивостта на кучетата Вайзман снимал с две отделни камери стопанката на един лабрадор и самото куче.

"На полученият видеозапис можело да се види екран, раздлен на две половини – на едната е стопанката Пам, която е на разстояние 30 км от вкъщи, а на другата - лабрадорът Джейти, у дома. И на двете половинки са синхронизирани часовете. Наблюдателят виждал как провеждащият експеримента казва на Пам: “Време е да си тръгваш” и тя се качвала в колата си. В същото това време Джейти, на дясната страна на екрана, се втурвал към прозореца и докато стопанката му била на път, не напускал наблюдателницата си.

Британският учен Руперт Шелдрейк обяснява това, а и други подобни явления, с наличието на морфогенетично поле между живите същества, което спомага за взаиморазбирането и телепатичното взаимодействие, без участие на всички известни органи на чувствата. Това е напълно определено по вид поле – не е енергийно, а информационно. Телепатията означава тъкмо това – възможността за предаване чрез това поле на информация за изменение на състоянието от едно същество на друго. Ако човекът и кучето са тясно свързани, между тях се образува поле и когато те се разделят, отделят се един от друг, полето се разтяга в пространството, като дъвка."

Най-общо Руперт Шелдрейк твърди, че не само стопанинът държи кучето на повода, но и животните имат някакъв ментален повод, с който са свързани със стопанина си.

За да се убедите, че има телепатична връзка между животните и човека, учените предлагат на собствениците на животни да си направят в домашни условия следния експеримент: За около 15-20 минути си представяйте, че в ъгъла на стаята има ръмжащо куче. Котката, която до този момент кротко е мъркала на коленете ви, внезапно ще почувства присъствието на въображаемия звяр и непременно ще демонстрира това с промяна в поведението. Аналогичен експеримент може да направите и с лежащо в краката ви куче…


http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1978
Аватар
meri
Пчела работник
 
Мнения: 10394
Регистриран на: Пон Ное 26, 2007 2:58 pm

Назад към Всичко останало